10 режисьорски биографии, разказани в литературата

Google+ Pinterest LinkedIn Tumblr +

Ако сте запалени любители на седмото изкуство, няма начин да не сте попадали на поредицата „Амаркорд“ на издателство „Колибри“, разказваща историите на големите в киното. Библиотека „Амаркорд“ съществува от 2002 година и е носител на наградата „Бронзов лъв“ (2004) за най-добър издателски проект.

Първото заглавие, което излезе като част от поредицата, беше „Логиката на образите“. Книгата, основоположник на серията, e завладяващ сборник с есета и разговори на непостижимия поет в киното Вим Вендерс. Днес ви представяме последните 10 режисьорски биографии, част от поредицата „Амаркорд“.

И напомняме, че на 10 октомври стартира кино-литературният фестивал Синелибри. Вижте програмата на cinelibri.com.

1. Хиляда живота струват повече от един
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаЖан-Пол Белмондо

Жан-Пол Белмондо – легендата на френското кино, за пръв път нарушава обичайната си дискретност и решава да говори за себе си. Четейки спомените му – като се започне с белязаното от войната детство, училищните премеждия, трудните първи стъпки на актьорското поприще и се стигне до славата и върховете на кариерата, с изненада откриваме, че в живота великият актьор е тъкмо такъв, какъвто сме го виждали на екрана. Искрен, неподправен, безстрашен, щур, винаги готов да достави радост на себе си и на другите.

Преподавател по актьорско майсторство произнася строга присъда над лишения от традиционната мъжка красота студент. „Вие никога няма да държите в прегръдките си жена на сцената или в киното.“ Белмондо го опровергава и снима интимни сцени с най-красивите актриси от онова време. Опровергава и редица критици, които отначало виждат в него едва ли не клоун, като се издига на гребена на Новата вълна с „До последен дъх“ на Годар и работи с най-забележителните режисьори на френското кино: Франсоа Трюфо, Ален Рене, Клод Шаброл, Луи Мал, Жерар Ури, Жак Дере, Анри Верньой, Жорж Лотнер, Клод Льолуш.

Най-голямото достойнство на тази автобиография, богата на интересни подробности, свързани с правенето на кино, пълна с любопитни епизоди на снимачната площадка и извън нея, е, че някъде между редовете ние сякаш виждаме жестовете и мимиките, сякаш чуваме гласа на оня Белмондо, който от филм на филм учи нас, зрителите, да бъдем себе си, да се наслаждаваме на живота, да бъдем свободни и да не се боим от нищо в името на тази свобода.

2. Латерна магика
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаИнгмар Бергман

„Филмът, освен ако не е документ, е сън, блян… На монтажната маса, когато преглеждам заснетите кадри, досущ както някога в детството дъхът ми секва от усещането за вълшебство.“

Ингмар Бергман, който успяваше да изрази това замайващо усещане за чудо десетилетия наред, разказва за житейската си любовна връзка с киното в своята изумително визуална автобиография „Латерна магика“.

Спомените на Бергман проследяват живота му от детските години в шведската провинция, през работата му в театъра, до триумфите в киното, както и бурните му романтични истории с пет съпруги и няколко любовници. Бергман си спомня своя живот чрез поредица от дълбоко лични ретроспекции, документиращи някои от най-важните моменти в историята на киното на XX век, както и личните обсесии на твореца, въвлечен в тях. Написана със завладяваща чувствителност, „Латерна магика“ е прозорец към съзнанието на един от великите гении на киното.

3. Промяна
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаЛив Улман

Книгата „Промяна“ е писана в годините, когато Улман е на върха на славата (с роли в Холивуд, на Бродуей и в доста европейски копродукции). Тя вече е имала своето българско издание преди 20 години. Във второто издание на книгата са добавени и цензурираните навремето пасажи за срещите на актрисата с влиятелни личности от ранга на Никсън, Кисинджър и Брежнев.

Най-младата актриса от „школата“ на Бергман от златните му години след Хариет Андершон, Биби Андершон и Ингрид Тулин, Лив Улман е и най-популярната норвежка звезда в шведското и световното кино. Утвърдила се като театрална актриса (с коронна роля в „Нора“ на Ибсен), тя дебютира в киното 20-годишна в края на 50-те и става изключително популярна след ролята си в „Персона“, който е едва петият ѝ филм. През последните години тя се снима изключително рядко, а от 1992 г. се отдаде и на режисьорска кариера, като два от заснетите от нея филми са по сценарий на Бергман.

4. Девствената проститутка
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаНиколай Волев

В автобиографичната си книга „Девствената проститутка“ с безжалостна към самия себе си откровеност Волев описва перипетиите в своя живот, първите и по-късните си любовни трепети. Сред приключенията в житейския му път са псевдосътрудничество с ДС, бягство във Великобритания, брак с англичанка, завръщане в България. Творческата му биография включва документални и игрални филми, привлекли милиони зрители у нас и в чужбина. Сред тях – „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Дом № 8”, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“.

Николай Волев е роден в София на 10 април 1946 г. Учил е 5 семестъра в архитектурния факултет на ВИАС през 1967–68 година. През 1968 г. бяга от България без разрешение от съответните власти. След престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия. Има завършено висше образование по кинорежисура в „The London Film School“ (1969–1972).

Работил е като тухлар, тютюноберач, събирач на отпадъчно брашно в мелница, поливач на панели в бетонов възел, берач на зеленчуци в ТКЗС, уличен продавач на сладолед, екскурзовод, строителен работник, фотолаборант, преводач от български на английски, разпоредител в лондонския киносалон за кралски премиери „Одеон”, барман, чертожник, мияч на чаши в дискотека, художник на реклами, помощник-архитект, филмов монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент.

Луд е по високопроходимите коли, мотоциклетите и хубавите жени, но не непременно в този ред. Има два брака, един син и деветгодишна внучка.

5. Роман за Полански

10 режисьорски биографии, разказани в литературатаРоман Полански разкрива в детайли своя живот – богат и наситен с преживявания като в роман. Той разказва за детството си в окупираната от нацистите Полша, за годините си на учение в Лодзката филмова школа през 50-те, за първите си години в Париж и усилията си да се наложи като режисьор, както и за международните си успехи в лондонския и в холивудския си период през 60-те. Полански не спестява подробности за браковете и приятелствата си.

Заедно с него преживяваме с пълна сила трагедията, сполетяла го, когато бременната му съпруга и още неколцина техни приятели са зверски убити в дома им. Последвалите години са изпълнени с разочарования, арест и затвор по обвинение в изнасилване на малолетна. След всичко преживяно от средата на 70-те насам Полански най-после постига своето професионално и персонално възраждане във Франция.

Роман Полански е роден на 18 август 1933 година в Париж. Син на баща – полски евреин и майка – руска полуеврейка. Връща се със семейството си в Полша през окупацията, двамата с баща му оцеляват по времето на Холокоста.

6. Моят живот в киното. Режисьорска версия
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаТед Кочев

Роден в семейство на имигранти и израсъл в бедните квартали на Торонто в годините на Депресията, Тед Кочев се научава от улицата как да разказва истории, преди да започне работа в телевизия CBC. Откривайки уменията си да работи с актьори и да прави кино, Кочев създава някои от най-значимите филми от волната епоха на 70-те години, сред които „Обучението на Дуди Кравиц“, „Да се събудиш в страх“ и „Отборът на Северен Далас“. След хитовете от 80-те „Първа кръв“ и „Уикендът на Барни“, Кочев е сред продуцентите на ТВ сериала „Закон и ред: Специални разследвания“. По време на кариерата си той е обявен за комунист от американското правителство, забранено му е да работи в Ройъл Албърт Хол в Лондон и му се е наложило да се справя със заплахи за убийство на една от звездите във филмите му.

Най-добрите му творби се радват на интереса на киноманите по цял свят, включително и на възторзите на Мартин Скорсезе и Ник Кейв. С тази книга Кочев насочва обектива към себе си. Написана с остроумие и без свян, „Моят живот в киното“ не е просто мемоарна книга, но е и разказ в близък план за живота и занаята, изпълнена с истории за дългото му приятелство с писателя Мордекай Рихлер и работата със звезди от ранга на Силвестър Сталоун, Джеймс Мейсън, Грегъри Пек, Ингрид Бергман, Джийн Хекман, Джейн Фонда и Ричард Драйфус. Освен всичко това книгата е пълна и с ценни съвети как да се оцелее в клопките на Холивуд.

7. Прелестно обсебен
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаБернардо Бертолучи

Бернардо Бертолучи нарича „Прелестно обсебен“ „книгата, която не знаех, че съм написал“. В нея той разказва за филмите си, за учителите и приятелите си, за спътниците си в живота. В продължение на четиридесет години Бертолучи не пропуска да издигне глас, когато е нужно, за да коментира събития и факти от света на киното със своята ясна мисъл, любов към киното, гражданско чувство и етичност – текстове, на пръв поглед фрагментарни, но всъщност напълно адекватни на актуалността на събитията.

Книгата на съставителите Фабио Франчоне и Пиеро Спила е сякаш един поглед от високо, един дълъг фарт върху творческия път на големия майстор. Тя представя собствените разсъждения на Бертолучи по отношение на филмите и начина, по който се ражда идеята за тях, от дебюта му с „Жертвата“ и „Преди революцията“, през скандалния „Последно танго в Париж“, филм, чието копие е „изгорено на кладата“, до успеха с „Двайсети век“ и „Последният император“, „Чай в пустинята“, „Малкият Буда“ и по-новите „Обсадата“ и „Мечтатели“.

8. Капризни години
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаИржи Менцел

В спомените си Иржи Менцел описва детството си и формиралата го културна среда в Прага; следването си във ФАМУ и причините да се посвети на киното, въпреки че първата му любов е театърът; реализацията на най-известните му филми като “Строго охранявани влакове“ и „Капризно лято“ в годинитe на славната чехословашка нова вълна. За първия от тях Менцел печели „Оскар“ и се превръща в един от мъжете на Пражката пролет от 1968 г. Затова и описанието на следващия тягостен период – 70-те години, след инвазията на „братските” армии в Чехословакия и налагащия се тоталитаризъм, е история за борба срещу глупостта и некомпетентността на началници и партийната бюрокрация, на унижения и компромиси.

Спомените стигат до 1988 г. – възстановяването на свободата и демокрацията в Чехословакия. Менцел си спомня и общуването си с ярки личности на чехословашкото кино, любимия си писател Бохумил Храбал, приятели, колеги и актьори. Наред с киното, Менцел отделя внимание и на театралната си кариера в страната и чужбина, както и на изявите си като актьор. Остроумни, въпреки перипетиите и спънките от завистници, са разказите за създаването на филмите му.

Наред с приятното и забавно четиво, Менцел отделя специално внимание на генезиса и формирането на своите творчески методи, на вижданията си за киното. През целия текст се прокарва една простичка максима: „Искам да правя филми така, че хората да ги харесват и да обичат да ги гледат.“

9. Пътеводител за озадачените. Разговори с Пол Кронин
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаВернер Херцог

Повечето от онова, което сме чували за Вернер Херцог, не е истина. Удивително е колко много фалшиви слухове и лъжи са пускани по адрес на личността му и на неговите филми. Ала при все това творчеството на Херцог е едно от най-важните в следвоенното европейско кино.

Международната му слава идва през 1973 г. с „Агире, гневът Божи“, в който Клаус Кински играе побъркан конквистадор. Във „Всеки за себе си, бог срещу всички“ Херцог взема за главната роля човек, прекарал по-голямата част от живота си по клиники за душевноболни. Две години по-късно хипнотизира целия актьорски състав при снимките на „Сърце от стъкло“. Втурва се към заплашен от неизбежна катастрофа карибски остров, за да заснеме „Ла Суфриер“. Отдава почит на Мурнау във впечатляващ римейк на „Носферату“.

През 1982 г. пренася цял кораб през планина в амазонската джунгла за „Фицкаралдо“. В по-близкото минало Херцог прави невероятни документални филми като „Малкият Дитер иска да лети“ и „Срещи на края на света“. Мястото му в историята на киното е гарантирано, а книгата с диалози на Пол Кронин представя форум за завладяващите възгледи и идеи на Херцог, разкази за хората, с които е общувал и работил.

10. Разговори със Скорсезе
10 режисьорски биографии, разказани в литературатаРичард Шикъл

„Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Последното изкушение на Христос“, „Авиаторът“, „От другата страна“: това са само някои от превърналите се в класика филми, с които Мартин Скорсезе обогати световното кино. Тази книга ви предлага рядък поглед към вътрешния свят на великия режисьор чрез неговите собствени думи.

Киноисторикът Ричард Шикъл води интервютата с майстора с вещина. Той ни превежда през живота и творчеството на Скорсезе – от детството в нюйоркския квартал Малката Италия през 50-те години, бягството му от тази реалност чрез филмите до израстването му като творец, чиито енциклопедични познания за киното оформят амбициите и изкуството му.

Скорсезе разказва увлекателно за по-малко известните си филми, за отдавна превърналите се в класика, за документалните си опити и за това какво му е повлияло най-силно. Той разкрива личния си стил, вниманието към детайлите и страстта си към жанровото кино. Неподправената му киноманска страст ясно проличава във възгледите му за актьорската игра, режисурата, музиката и операторското майсторство.

„Съберете влиятелен кинокритик с велик режисьор. Добавете споделена любов към историята на киното, както и проникновение, отзивчивост и приятелство в изобилие. И ще получите „Разговори със Скорсезе“ – наситено и абсолютно завладяващо преживяване.“
Лио Броди


Коментари

Сподели

Коментари