Строен сюжет, добре разгърнати герои и неочаквана развръзка в общо 55 думи (на английски език). Преди време списание „New Time“ организира конкурс, участниците в който е трябвало за изпълнят всяко едно от тези условия и да напишат разказ по тема по избор.
И претендентите за литературна слава буквално „завалели“. Резултатът – в редакцията на изданието пристигат изключително добри разкази, а самият конкурс получава невиждан обществен отзвук. В крайна сметка редакторите решават да издадат цял сборник под заглавие „Най-кратките разкази в света“.
Днес ви предлагаме част от публикуваните в сборника произведения, които дори няма да ви отнемат много време, ако решите да ги прочетете докрай. А и сами ще се убедите, че едни от най-добрите разказвачи, са майсторите на кратката форма. Ето 10 от най-добрите кратки разкази в света.
1. История в леглото
Автор: Джефри Уитмор
– Внимавай, скъпа, зареден е – предупреди той, връщайки се в спалнята.
Беше опряла гърба си на таблата на леглото:
– Това за жена ти ли е?
– Не. Би било прекалено рисковано. Ще наема убиец.
– А ако убиецът съм аз?
Той се усмихна.
– На кого ще му мине през ума да наеме жена за убийство на някой мъж?
Тя облиза устни и се прицели в него:
– На жена ти!
2. Решаващият момент
Автор: Тина Милбърн
Тя почти чуваше как вратата на килията ѝ се затръшва. Свободата си отиде завинаги, а сега съдбата ѝ беше в чужди ръце.
В главата ѝ започнаха да препускат безумни мисли за това, колко хубаво би било сега да отлети далече, далече. Но тя знаеше, че е невъзможно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и повтори: „Да, съгласна съм“.
3. Съдба
Автор: Джей Рип
Имаше само един изход. Нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от гняв и блаженство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на жребий: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези.
Гледахме я с недоумение.
После в един глас казахме: „Може да я хвърлим още веднъж, а?“
4. Рандеву
Автор: Никол Уедъл
Телефонът звънна.
– Ало – прошепна тя.
– Виктория, аз съм. Да се срещнем в каютата в полунощ.
– Добре, скъпи.
– И, моля те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! – каза той.
– Няма да забравя, скъпи. Искам да бъда с теб тази нощ.
– Побързай, нямам търпение! – каза той и затвори.
Тя въздъхна, а после се усмихна.
– Интересно, кой ли беше?
5. В градината
Автор: Хоуп Ай Торес
Тя седеше в градината, когато видя, че той тича към нея.
– Тина! Цветето ми! Любовта на живота ми!
Най-после го произнесе!
– О, Том!
– Тина, цветето ми!
– О, Том, и аз те обичам!
Том се приближи към нея, коленичи и бързо я отмести встрани.
– Цветето ми! Ти си стъпила върху любимата ми роза!
6. В болницата
Автор: Барнаби Конрадещи
Тя караше с бясна скорост. Господи, само да успее да стигне навреме!
Но по изражението на лицето на лекаря в реанимацията разбра всичко.
Разплака се.
– Дойде ли в съзнание?
– Мисис Алертън – меко заговори лекарят, – трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: „Мери, обичам те!“.
– Благодаря! – произнесе с внезапно спокоен и хладен тон Джудит.
7. Начало
Автор: Енрике Кавалито
Беше му много ядосана. В своя идиличен живот те имаха почти всичко, но тя жадуваше само за едно – това, което никога не са имали. Само неговото малодушие беше пречка.
После ще трябва да се освободи от него, но още е рано. По-добре да е спокойна и хитра. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода.
– Адам… – тихо се обърна към него тя.
8. Прозорец
Автор: Джейн Орви
След жестокото убийство на Рита, Картър стоеше само пред прозореца. Никаква телевизия, четене, кореспонденция. Животът му се състоеше в това, което вижда зад завесите. Не му пукаше кой му носи храна, кой плаща сметките – той не напускаше стаята. Неговият живот беше бягащите сутрин, смяната на сезоните, преминаващите автомобили, призракът на Рита…
Картър не разбира, че в изолаторите няма прозорци.
9. Нещастна
Автор: Дан Андрюс
Казват, че злото няма лице. Действително, лицето му не издаваше никакви чувства. Никакъв проблясък на съчувствие, а болката бе просто непоносима. Нима не вижда ужаса в очите ми и паниката на лицето ми? Спокойно, дори професионално, той свърши мръсната си работа, а накрая учтиво каза: „Изплакнете си устата, ако обичате!“
10. Вечерен сюрприз
Автор: Хилари Клей
Лъскавите чорапи стегнато и съблазнително очертаваха прекрасните бедра – чудесно допълнение към леката вечерна рокля. От изящните диамантени обеци, до върха на елегантните обувки на тънки токчета – всичко беше просто шик. Очите, с току-що майсторски нанесените сенки, разглеждаха отражението в огледалото, а устните с ярко червило се усмихваха доволно. Внезапно, някъде отзад се чу детски глас: „Тате?!“
