Паулу Коелю е роден на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Педру Коелю – изтъкнат инженер и Алисия Коелю – ревностна католичка. Още от младежките си години Коелю мечтае за артистична кариера, което не се посреща възторжено от консервативното му семейство.
Коелю посещава местно йезуитско училище, където развива любов към писането. Родителите му обаче не одобряват влечението на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Те възприемат погрешно непостоянното му поведение и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, сред които дори и електрошокова.
Паулу Коелю никога не е бил конформист. Когато през 1968 г. в Бразилия се заражда хипи движението като реакция срещу диктаторския режим в страната, Коелю се присъединява към него и започва да пише статии, проповядващи свобода. Той пише и текстове на песни, с които изкарва прехраната си. През 1973 г. става член на организация, защитаваща свободата на словото.
Две години след това Паулу Коелю е арестуван заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. Тези преживявания оказват огромно влияние върху живота на писателя и той решава, че има нужда от промяна. Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там Коелю се връща към католическата вяра и през 1986 г. извървява Пътя към Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. Яков, покровител на Испания. След това събитие Коелю намира сили да напише първата си книга „Дневникът на един маг“, където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю пише „Алхимикът“, която има небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. През следващите години Паулу Коелю продава над 140 милиона копия от книгите си, преведени на 73 езика, в над 168 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за „Вероника решава да умре“.
Днес писателят живее с жена си Кристина в Рио де Жанейро и Сен Мартен, селце в Южна Франция. Двамата са основатели на благотворителна организация, която помага на бразилски деца в неравностойно социално положение. Освен с романите си Паулу Коелю е известен и със своята постоянна рубрика, която се публикува в редица престижни вестници и списания в целия свят. Авторът поддържа интензивен контакт с читателите си в своя блог – paulocoelhoblog.com. Ето 10 незабравими цитата от творчеството на Паулу Коелю.
1. „Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.“
От „Алхимикът“
2. „Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа.“
От „Петата планина“
3. „Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай.“
От „Петата планина“
4. „Толкова много исках да срещна любовта. – помисли си Илия. А сега, когато тя беше пред него – защото това без никакво съмнение беше тя, стига да не бягаше от нея – единственото му желание бе колкото се може по-бързо да я забрави.“
От „Петата планина“
5. „Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.“
От „Алхимикът“
6. „Съществуват два вида глупаци – едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.“
От „Демонът и сеньорита Прим“
7. „Защото така както реките не забравят, че целта им е морето, по същия начин и приятелството не забравя, че единствената причина да съществува е да прояви любовта си към ближните.“
От „Ръкописът, намерен в Акра“
8. „Голямата житейска мъдрост се състои в това да проумеем, че можем да бъдем господари на нещата, които се опитват да ни държат в робство.“
От „Ръкописът, намерен в Акра“
9. „Хората трябва да осъзнаят, че никой не играе с белязани карти, понякога печелим, друг път губим. Не се надявай да ти върнат нещо, не се надявай да признаят усилията ти, да открият гениалността ти, да разберат любовта ти. Не се колебай да приключиш с даден етап. Не от гордост, некадърност или надменност, а защото той просто не се вмества повече в живота ти. Затвори вратата, смени диска, почисти дома си, изтупай праха. Престани да бъдеш този, който си бил, и се превърни в този, който си всъщност.“
От „Захир“
10. „Когато срещаме някого и се влюбваме в него, имаме чувството, че цялата вселена е на наша страна. Но ако нещо не е както трябва, отнема ни се всичко! И чаплите, и далечната музика, и вкусът на устните му. Как е възможно да изчезне толкова бързо красотата, появила се само преди минути? Животът е много бърз, запраща хората от небесата в ада само за секунди.“
От „Единадесет минути“
