Те преобърнаха представите на целия свят за съвременно изкуство. Те показаха, че за творецът граници няма – нито на картата, нито във въображението.

Те накараха всички да заговорят за тяхното творчество. Те са Христо Явашев-Кристо и Жан-Клод дьо Гийебон.

И имаха половин век да се обичат и да изумяват света със своите инсталации. Ето 10 неща, на които ни учат Кристо, Жан-Клод и тяхното изкуство.

1. Няма значение откъде си, а накъде отиваш

В началото на техните творчески кариери надали някой е предполагал докъде ще стигнат момчето от малка България и девойката от страна, даваща не много права на жените – Мароко. А и колко летви на закостенялото мислене ще надскочат. Но те доказват, че всичко е възможно. Защото няма значение къде си роден и израснал, когато делото ти чупи всички рамки и кара светът да заговори за него. Това вдъхновява редица млади артисти да не се притесняват и да се изявяват. А ако си струват, няма как да не бъдат забелязани!

2. Да бъдем смели и мащабни в мислите си

Затвори очи и си представи един остров. А сега си го представи опакован с плат покрай брега. Успяваш, нали? А сега си представи същия остров, но свързан с близкия бряг, посредством плаващи полиетиленови кубове. Като плаващи кейове. Визуализираш ли ги вече? Щом успяваш, значи е възможно да се осъществи и наяве. Това доказва делото на творците – няма невъзможни неща, стига да се освободим от преднамереността и да дадем воля на въображението си.

3. Да сме независими

След като правим неща, които никой не е правил, не може да очакваме да ни разберат веднага. Още на ниво „идея“. Говорим за спонсори. А и спонсорите имат склонността да налагат мнението си, при все че отпускат средствата за осъществяване на идеите ти. Затова Кристо и Жан-Клод решават да останат независими през целия си творчески живот. Издържат се изцяло от продажба на скиците за техните проекти, т.е. самоиздържат се абсолютно сами. Това е толкова иновативен бизнес модел на действие сред творците, та дори се изучава в Харвард. Така успяват да запазят проектите си чисти и неопетнени от чуждо влияние – само натуралната представа на творците.


4. Да не се притесняваме да бъдем дръзки в идеите си

Да, няма артист без Его. Да, желанието да имаме всеобщо одобрение също е голямо. Но нека да не правим компромиси със себе си, само за да бъдем харесвани. Нека не ставаме едни от масата; част от тълпата. Защото няма нищо отличително в това. А ако идеите ти са такива, няма смисъл да ги потискаш само, за да си сигурен, че ще бъдат харесани. Бъди дързък – изрази се! Така най-бързо се печелят съмишленици. Е, хейтъри също, но няма изявена личност без малко хейт, нали?

5. Да си ексцентричен не е порок

Това, че някой не разбира твоите виждания, не значи, че те са грешни. Просто няма как да бъдеш разбран от всички. Това е повече от ясно и трябва спокойно да се приеме от артиста. Неведнъж сме чували, че мнозина не виждат смисъл в това с парче плат да се опакова здание или природна даденост. Или пък кому е нужно разпръскването на чадъри из два съвсем независими един от друг града. А тези порти в Сентръл Парк – каква им е идеята? Просто всичко е въпрос на въображение и интелект. Това, че някой не може да оцени творението ти, не бива да заглушава добрите впечатления на други хора, успяващи да видят смисъла в тях. Та нали това му е основната задача на Art-а – да те замисли и развълнува! Защото, както се казва, „EartH without ART is just EH…“

6. Не се отказвай от идеите си

Проектите на Кристо и Жан-Клод са мащабни, трудоемки и изискват множество срещи и разговори с главни фигури в държавите, в които искат да бъдат осъществени. Знаем, че това изисква време. Понякога това е доооста време. За справка – авангардната идея да опаковат Райхстага се ражда през 1971 г., но бива осъществена след 24 години преговори с германските управляващи. Проектът по опаковането на Триумфалната арка, което се осъществява днес, пък датира от 1961 г. Въпреки трудностите по реализирането им Кристо и Жан-Клод до последно полагат усилия, за да сбъднат мечтите си. Доказват, че с постоянство, труд и дипломация всичко се постига.

7. Подбирай екипа си

При такива грандиозни арт инсталации, правилното изпълнение на поставени задачи по време на реализирането им е решаващо за творците. Затова с особена прецизност трябва да се избират хората, на които ще бъдат поверени те. Кристо и Жан-Клод работят с един и същ основен екип по най-важните неща от своите проекти. Те на свой ред работят с доброволци от държавата, в която се реализира произведението на артистите. Това е доказаният модел, който дава и доказани резултати – нито един провален проект.


8. Работи на терен заедно с екипа си

Въпреки разпределянето на задълженията по реализация, Кристо и Жан-Клод винаги са на терен по време на подготовката на своите инсталации. Когато никога досега не е било правено нещо подобно, няма как да очакваш хората да успеят да направят твоята идея точно по начина, по който ти я виждаш. Участваш дейно, за да си доволен от резултата накрая. Няма друг начин!

9. Не се възгордявай въпреки успехите си

Безспорно Кристо и Жан-Клод са хора с финансови възможности и парична стабилност от един момент нататък в своето творческо развитие. Но нито за миг не се поколебават дали пък да не станат от „по-високата класа в обществото“ – с маркови дрехи, облечени по последен писък на модните тенденции. Нито пък са натрупали движими и недвижими имущества. От първите до последните си проекти Кристо е все облечен с вечно съпътстващата го куртка. Спорна, непретенциозна, но явно много комфортна за него. А това е по-важно, отколкото „дали ще изглеждам добре в нея пред обществото“. Той никога не поставя себе си пред изкуството си. За него изкуството е най-важно. А в него – във всяка една арт инсталация, ще успеем да намерим и по частичка от самите творци. В творбата, не извън нея. Не в материалните блага, в които биха се обсипали артистите. Това е урок по приземяване. Защото най-важното при полета е кацането. А стоиш ли близо до земята, шансът да се разбиеш е много малък.

10. Цени момента

Най-отличителната черта на арт инсталациите на Кристо и Жан-Клод е, че те винаги имат начало и край. Винаги реализацията им има срок – точно определен. Това ги прави специални. И единствени. Само тук и само сега можеш да си част от тях и да им се насладиш. Не просто имат времетраене, но и никога няма да бъдат повторени. Това ги прави уникални. Както и моментите, които би имал човек с тях – едни за цял живот. Затова карат хората да им се насладят максимално – защото, както в живота, всичко е преходно. Както и самият живот. И най-добрият начин да го изживеем е като му се насладим. Както и на изкуството. Сега усети ли приликите между творчеството на Жан-Клод и Кристо с живота? Вероятно разбра и защо са толкова велики и непреходни в делата си и ще останат завинаги в световната история на изкуството.



Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *