10 любопитни суеверия от театралната зала

Актьорите всъщност са доста суеверни личности и имайки предвид колко неща могат да се, а и се объркват на сцената, не е изненадващо, че театралите са достигнали до обяснения на тези явления.

Проучване на сайта listverse.com подреди най-„общоприетите“ суеверия на актьорите по целия свят, а успоредно с това от уеб портала ни дават и интересни отговори на въпроса „Защо пък точно това?“

В Международния ден на театъра, с доза чувство за хумор, ви представяме 10 любопитни суеверия от театралната зала.

10. „Син цвят“

Носи лош късмет, ако се носят сини дрехи на сцената, освен, ако облеклото не е съчетано с нещо сиво или сребърно. В ранните години на театралните костюми било много скъпо, а и трудно, дрехите да се боядисват в син цвят.

В театрите, които се проваляли в своето начинание, актьорите носили сини дрехи, за да заблудят зрителите, че всъщност имат страхотна трупа и ресурси. Уви, поради скъпите дрехи уж, фалирали.

Сивите контури по дрехите били знак за това, че театърът и трупата са наистина успешни и със стабилни приходи. Което пък карало публиката да се чувства на пиедестал, щом си позволяват пиеса в този скъп театър със „сребърни костюми“.

9. „Правилото 3″

Носи лош късмет, ако на сцената има три запалени свещи. Считало се, че човекът, близо до най-късата (малка) свещ, ще е следващият, който ще се омъжи или следващият, който ще умре.

Преди електричеството и светлината да озарят театрите, те се осветявали от свещи. Суеверието обаче казва, че, за да е в сила „Правилото 3″, свещите трябва да са част от реквизита и сцената.

Произходът му е от гледна точка на безопасност – затъмняване по време на пиеса и леснозапалимият, току-що боядисан костюм, бил ужасът на всеки актьор.

8. „Пауново перо“

Пауновото перо не трябва да е елемент от реквизит или от костюм. В противен случай хаосът е гарантиран.

Много актьори ветерани разказват истории за провалени пиеси, запалване на завеси и други катастрофални случки по време на представления, в които са включени паунови пера. Смята се, че перото представлява лошото „око на злото“, което се явява като проклятие на сцената.

Връзката на пауновото перо и окото на злото е най-добре разкрита в легендата за Аргос. Той бил чудовище, чието тяло било покрито със стотици очи, които след това се пренесли на пауновата опашка.

7. „Цветя от гробища“

По принцип се счита, че е на късмет, ако някой подари на режисьора цветя, откраднати от гробище, но след пиесата. Никога не се подарява букет преди представление – все още на режисьора му предстои да си го заслужи, а и е на лош късмет.

Цветя, взети от гробища, се поднасяли след последното представяне на постановка и символизирали „смъртта на пиесата“ и това, че сега тя може да почива.

Рационалното обяснение на това суеверие обаче се крие в това (колкото е зловещо да звучи), че гробищата винаги са били ресурс за безплатни цветя, а в миналото доста се възползвали от този факт.

6. „Отражение“

На лош късмет е, ако има огледала на сцената. Легендата, в която много хора вярват, e, че огледалото е отражение на душата и счупването му носи 7 години нещастия не само актьора, който го е счупил, но и самия театър.

Всъщност огледало на сцената би довело да много технически проблеми: рефлектираща светлина върху публиката или нежеланото осветяване на някои места от сцената. Също с отрицателен ефект може да разсейва суеверните актьори.

5. „Обитаващите“

Има легенда, която гласи, че театрите са обитавани от духове. Затова сцената трябва да им се освободи за една вечер в седмицата. По този начин за вечер сцената принадлежи изцяло на невидимите души.

Разказите за духове във всички театри са различни. Имат обаче нещо общо – духът Тепсис, който има репутацията на пакостник. Теспис всъщност е старогръцки поет, роден VI в. пр. н. е. С него свързваме създаването на трагедията. Към песните на дитирамбическия хор, добавя пролог и реплики, изричани от актьор, чиято роля се изпълнява от автора. С това нововъведение се поставя началото на драматическия диалог.

За да угодят на духовете, обикновено театрите са празни в понеделник вечер.

4. „Призрачна светлина“

Винаги трябва да има прожектор или лампа, осветяваща театралната зала, когато е празен, за да го предпазва от призраците.

Често светлината е поставена в центъра на сцената, за да държи духовете скрити в нишите. Разбира се това е друго суеверие, произлязло от практическа нужда.

А именно – да има светлина, когато трупата пристигне в театъра и да се избегнат наранявания и контузии, причинени от… тъмнината.

3. „Подсвиркване“

Смята се, че е на лош късмет подсвиркването в театралната зала – на уволнение е.

Изворът на това суеверие се крие преди появата на уоки-токитата. В миналото екипът зад сцена ползвал кодирани подсвирквания с уста, за да синхронизират работата си. Затова, ако някой просто реши да си подсвирне, другите ще го разберат като молба за някаква техническа проверка и така могат да се натрупат недоразумения и ето – уволнение.

Също казват, че подсвиркването на сцена е знак, че пиесата ще бъде освиркана от публиката.

2. „Успех“

Да пожелаеш „Успех!“ на някого преди представление е лош късмет. Затова пък „Счупи крак!“ заменя пожеланието за успех. Има много мнения за това как точно „Счупи крак!“ става новото „Успех!“ и две от тях са:

Още в началото на театралната история след успешно представление публиката е хвърляла пари/монети по актьорите, а те коленичели, докато ги събират („пречупвали крака“).

След това дошли времената на поклона, приклякането и слагането на крак пред крак след постановка.

1. „Макбет“

Изричането на думата „Макбет“ в театралната зала ще доведе ужасно лош късмет след себе си.

Естествено и тук има ужасно много предположения защо. Едно от тях е вярата в магьосничество. Според едно друго суеверие Шекспир наистина е „откраднал“ думите за „Макбет“ от сбирщина на вещици.

Самите вещици след като изгледали пиесата изобщо не харесали въплъщенията на актьорите. Друго предположение е, че отговорникът за реквизита откраднал котела от същите вещици, а те никак не останали доволни.

Най-доброто „магьосническо“ обяснение на това суеверие е, че Шекспир е проклел пиесата, за да не може никой друг да режисира представлението толкова добре, колкото него самия. 

Има още десетки „защото“-та, но причината, най-вероятно е, че често фалиращи театри използвали голямата известност на пиесата и така привличали аудитория. Очаквано обаче не събирали достатъчно средства, за да платят дълговете си, и скоро банкрутирали.

Интересно е, че дори в „Семейство Симпсън“ има серия, където всички отиват на театър и всеки път след думата „Макбет“ се случва някаква злополука.