10 любими български народни приказки

Едно от най-прекрасните неща, в това да бъдеш дете, е, че живееш в един приказен свят, изпълнен с истории за принцове и принцеси, говорещи животни, страшни змейове и чудни приключения.

Когато бяхме малки, вярвахме, че всичко е възможно. В игрите с приятелчетата си яздехме въображаеми коне, търсехме златни ябълки, строяхме замъци в гората и разбирахме езика на Шаро на двора. С годините тази искра в нас бавно угасва и сякаш забравяме, че светът е много по-цветен, отколкото успяваме да видим.

Ще ви припомним 10 български народни приказки, за да събудим заспалото във вас дете и да видите света отново през малките детски очи.

1. „Лисицата и щъркелът“

Приказката разказва за необичайното приятелство между лисицата и щъркела. Поканила го веднъж в дома си, да го нагоси. Но както винаги, лисицата се изхитрила и направила каша, която сипала в плоска чиния. Колкото и да кълвал щъркелът с дългия си клюн, не успял да хапне, а Кума Лиса излапала цялата каша сама.

Решил да върне жеста щъркелът и на свой ред поканил лисицата да му гостува. Поприказвали си и той сипал мляко в едно гърне с тясно и високо гърло, надробил хляб и закълвал. Лисицата обикаляла около гърнето, облизвала гърлото, но така и не успяла да вкуси от попарата. Така хитрата лисана останала гладна.

2. „Болен здрав носи“

В тази приказка главен герой отново е хитрата лисица. Престорила се на умряла и отмъкнала всичката риба от шейната на един рибар. Видял вълкът колко риба има, прималял от глад се замолил да му даде малко и на него. Изпратила го Кума Лиса на реката, да пробие дупка в леда и да си сложи в нея опашката. Така сам щял да си налови много риба.

Послушал я той, но опашката му замръзнала и не успял да я извади от водата. На сутринта като го видели селяните го погнали, кой с каквото намери, и пребили вълка. В това време Лисана се вмъкнала в една селска къща, похапнала сладко от една питка и си омазала главата с тесто. Като видяла вълка се престорила на пребита. Съжалил я Вълчо и предложил да я носи на гърба си.

– Болен здрав носи, болен здрав носи – повтаряла си лисицата.

Заслушал се вълкът, разбрал какво си говори хитрушата и ядосан я подгонил с всичките му останали сили. Хукнала и Лиса да бяга, шмугнала се в дупката си и се скрила от него.

3. „Златното момиче“

Овдовял един селянин, трудно се справял с работата и отглеждането на дъщеря си, оженил се повторно. Новата му жена също имала дъщеря. Мащехата не понасяла завареното момиче и винаги я натоварвала с най-тежката работа. Не стигало това, ами и започнала да кара мъжа си да се отърве от момичето. Жал му било да отпрати дъщеря си, но му писнало от постоянното мрънкане на жена му и се съгласил.

Завел я далеч в гората, търкулнал една питка по хълма и я изпратил да я донесе, а той се върнал обратно вкъщи. Изгубеното момиче се лутало из гората, докато не стигнало до една малка къщурка. Вътре живеела горска вещица. Приютила девойката, нахранила я. На сутринта момичето станало, разтребило къщата, измело, омесило питка, нахранило животните и приготвило обяд.

Доволна бабата, щом се прибрала, завела момичето на брега на реката и ѝ заръчала да я събуди щом потече жълтата вода. Така и направила девойката, а вещицата я грабнала за косата и ѝ казала да вземе каквото може. Грейнала от хубост и със сандък пълен с жълтъци, бабата я изпратила да си върви обратно вкъщи.

Щом я видяла мащехата позеленяла от завист. Поискала от мъжа си да заведе и нейната дъщеря на същото място, та да стане и тя толкова красива и богата. Така и направил, завел я в гората, търкулнал питката, момичето намерило бабината къща. Приютила го тя, нахранила го.

На сутринта момичето спало до късно, не пипнало никаква къщна работа. Закусило и дало горещи трици на животните. Като се прибрала бабата завела и нея до реката, ала ѝ заръчала да я събуди, когато дойде черната вода. Грабнала я за косата, потопила я и момичето също извадило сандъче.

Съпроводила я до дома ѝ, а когато майка ѝ я видяла заплакала – вместо красиво и богато момиче, вкъщи се прибрала грозна, почерняла девойка със сандък пълен със змии, гущери и жаби.

4. „Тримата братя и златната ябълка“

Приказката разказва за един селянин, който имал трима сина. Както във всяка народна приказка, най-умен и най-смел бил най-малкият от тях. Имали в двора си дръвче, което раждало по една златна ябълка всяка година, но триглава ламя идвала и я крадяла всеки път.

Опитали да я надхитрят тримата братя, но не успели и тръгнали да я търсят, за да я убият. Стигнали до дълбок кладенец. Изплашили се по-големите братя, когато се спуснали в него и не се отвързали от въжето, за което били вързани.

Тогава се спуснал най-малкият. Най-напред намерил чудно красива девойка. Поискал да се ожени за нея. Вързал я за въжето и я изпратил при братята му, а те щом я видели се скарали кой да я вземе за невеста и забравили брат си в кладенеца.

Така той попаднал на долната земя, успял да открие ламята и да я убие. С помощта на орлица, която го отнесла до дома му се прибрал обратно вкъщи. Донесъл открадната златна ябълка на баща си и се оженил за красивата девойка.

5. „Косе Босе“

Направило си Косето Босето гнездо, снесло си яйчица. Разбрала лисицата и започнала всеки ден да идва и да му иска по едно яйце. „Ако нямаш, тебе ще изям“ – заплашвала го тя и Косето Босето и давало. Днес тъй, утре тъй, на Косето Босето не му останали вече яйчица.

Заплакало горчиво, че ще го изяде лисицата. Чуло го кучето и го попитало защо плаче. Обяснило му Косето, ядосало се кучето и му заръчало като дойде пак лисицата да ѝ каже, че в храстите има скрита кокошчица.

Както се разбрали, така и станало. Дошла лисицата, казало и Косето, че в храстите има скрита кокошчица и радостна тя заровила да я търси. Изскочило оттам кучето и я подгонило, ала тя успяла да се скрие в дупката си. Минало малко време, успокоила се и си показала опашката навън, а кучето, което още чакало отпред я сграбчило и ѝ съдрало кожуха.

6. „Който не работи, не трябва да яде“

Приказката разказва за галената мома Богданка, която не била научена да работи. Майка ѝ вършела всичко вкъщи, а тя само се припичала на слънце и нищо не подхващала. Дошли сватове да я искат за снаха, а тя и в новият си дом продължила все така да мързелува. Докато всички работили на нивата, а после вършели и къщната работа, Богданка седяла и си почивала.

Дошло време за вечеря, свекърът взел и разчупил питката, на всички дал по едно парче само на невестата не, защото тя не е гладна понеже не е работила.

Днес така, утре така, прималяла от глад Богданка не мигнала цяла нощ. Станала рано сутринта, измела двора, нахранила животните, поляла градината, разтребила къщата, омесила питка и сготвила вкусна яхния. Прибрали се от нивата и щом видели колко работа е свършила снахата, вечерта на нея дали най-голямото парче от питката.

7. „Неволята“

Имало едно време един дървар, който ходел в гората за дърва заедно със синовете си. Един ден решил да остане вкъщи да си почине и ги изпратил сами в гората. „А какво ще правим ако се счупи колата?“ – попитали те. „Ще повикате неволята. Тя ще ви помогне.“ – отвърнал им той.

Отишли в гората, събрали толкова дърва, че претоварили колата. По пътя тегличът на колата се счупил. Вайкали се, чудили се какво да правят. Сетили се за думите на баща си и завикали: „Невольо! Невольо!„. Викали, докато ги заболели гърлата, но никой не се появил.

Хванали се двамата и направили нов теглич, оправили колата и се прибрали вкъщи. Като обяснили на баща си какво е станало, той им казал, че именно неволята им е помогнала.

8. „Клан-недоклан“

Имал един селянин любим козел. Толкова го обичал, че го пасял отделно от другите животни. Един ден го изпратил на паша с един от работниците си, като му заръчал да го заведе на най-хубавите места да се напасе и напои. Завел го на зелена поляна, после до бистър и студен вир да се напие хубаво с вода. Вечерта, когато се прибрали стопанинът попитал козела дали му е харесала пашата.

– На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих – отвърнал козелът.

Ядосал се селянинът и изгонил момчето. На следващия ден изпратил жена си. Вечерта, щом се прибрали той пак го попитал дали е доволен.

– На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих.

Отново се ядосал селянинът, скарал се на жена си. На следващия ден сам завел козела на паша, като се облякъл така, че да не го познае. Завел го на най-тучните поляни с най-сочната трева, после пил вода от кристално чист извор. Вечерта, сигурен, че вече ще е доволен той пак попитал козела.

– На бял камък трева пасох, на сух пясък вода пих.

Бесен стопанинът грабнал един нож да го заколи. Гонил го, гонил, но козелът избягал. Тичал през гората и се скрил в мечата бърлога.

Върнала се мецана и тъкмо да влезе, отвътре се разнесъл глас:

– Клан-недоклан. Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна – месо късам. Дето бодна – кръв проливам.

Изплашила се меца и отишла при другите животни за помощ. Но щом чуели зловещия глас всички бягали. Тогава едно бръмбарче предложило да помогне. Не ѝ се вярвало на мечката, че ще успее, но нямала избор и се съгласила. Влязло бръмбарчето в бърлогата и видяло козела. Щипнало го по крака, щипнало го по брадата. Изплашил се козелът и хукнал през глава да бяга.

9. „Сливи за смет“

Един селянин имал син. Пораснал и дошло време да му намери невеста. Мислил как да избере добро момиче, мислил и накрая измислил. Натоварил една кола със сливи и тръгнал да ги продава.

– Сливи за смет. Сливи за смет – викал селянинът.

Хукнали всички да метат къщи и дворове, събирали смет кой колкото може. Някои носели чували, други идвали с торби, сливи да вземат. Дошло накрая едно хубаво девойче, което стискало в една кърпа смет.

– Че за толкоз смет, какви сливи ще ти дам? – попитал селянинът.

– Бих донесла и повече, но нямаме. И тази ми я дадоха съседите, че им помогнах да изметат.

Като чул това, той веднага поискал да вземе за снаха работливото момиче и оженил сина си за нея.

10. „Дядо вади ряпа“

Посадил дядо ряпа. Станала голяма и дошло време да я извади. Хванал я за листата и дърпал, дърпал, но ряпата не се поклащала. Извикал на помощ бабата. Двамата дърпали, дърпали, но не могли да я извадят. Бабата повикала на помощ внучето. Хванало се то да помага, но ряпата не могли да извадят.

Внучето повикало на помощ кучето. Дърпали, дърпали, ряпата не се поклащала. Кучето повикало на помощ котето. И пак всички дружно дърпали ряпата, но пак не могли да я извадят. Котката повикала мишката. Хванала се мишката и дърпали, дърпали, докато накрая успели да извадят ряпата.