Сър Тери Пратчет е вселена, събрала в себе си стотици микровселени, които обрисуват метафорично и с желязно чувство за хумор съвременния свят, в който ние имаме късмета да сме се родили. Някои ще попитат защо късмет? Да видим – средновековни уреди за изтезания или вредите от технологичния напредък и прикритата жестокост? В крайна сметка – кое е по-късата клечка?
Съществуваме в хитро като вещица в чужбина време, в което лъжата се явява чиста истина, а доверието е умела актьорска игра. И авторът добре вижда иронията във всичко това. Добре улавя абсурда на безграничната човешка алчност, високомерие и интелектуална бедност. Книгите му са сякаш написани на таен език, в който всяка дума е код, препращащ към някаква историческа или житейска действителност. Език, който умее да те накара да се замислиш дълбоко и в същото време те откъсва от всички сърдити чичковци, намусени лелки и кисели млека с изтекъл срок на годност…
Времето ни просто има нужда от Пратчет, има нужда Света на диска. А и ние самите, защото какво друго освен хуморът, може да ни спаси от трагедията?!
Дойдохме си на думата – Светът на диска. Тази ( засмукваща вниманието като супер мощна модерна прахосмукачка) поредица съдържа над 40 книги. Как обаче да ги четем? Има ли значение от коя ще започнем? Логично би било да стартираме с годината на издаване и ако го направим, това няма да е най-голямата грешка в живота ни. Ако обаче искаме да проследим определени персонажи и истории, добре е да прелистваме поредицата по теми. Затова тук ще направим една класация, обхващаща две от тях – Градската стража и за вещиците. (За ваша информация, и тъй като няма да можем да обхванем всичко, останалите основни тема са както следва: Смърт, Моист фон Липуиг, Ринсуинд/магьосниците, Тифани Сболки и Нак Мак Фигълите.)
Нека видим как бихте могли да започнете своето влюбване в поредицата (ако сте очаквали неангажираща връзка – това няма как да се случи с произведенията на Пратчет!).
Градската стража:
1. „Стражите! Стражите!“
Това е осмият роман от поредицата за Света на диска. Издадена е през 1989 г. и е първата книга, в която основна тема е Градската стража на Анкх-Морпорк.
2. „Въоръжени мъже“
Петнадесети поред роман от поредицата, издаден през 1993 г. Книга втора, в която главни герои са хората от Градската стража.
3. „Глинени крака“
Деветнадесети роман от книгите за Света на диска, издаден през 1996 г. и трета книга от историите за Градската стража.
4. „Шовинист“
Двадесет и първа книга, издадена през 1997 г. Главен герой в нея е командирът на градската страна на Анкх-Морпорк – Самюел Ваймс.
5. „Петият слон“
Издадена през 1999 г., двадесет и четвърта от поредицата и пета книга за стражите.
От поредицата за Градската стража остават още три книги: „Нощна стража“ (2002 г, двадесет и осма книга), „Туп!“ (2005 г., тридесет и четвърта книга) и „Смрък“ (2011 г., тридесет и девета книга).
Вещиците:
1. „Еманципирана магия“
Книга трета, издадена през 1987 г. Това е първият роман, в който главен герой не е магьосникът Ринсуинд, а Баба Вихронрав, която продължава своето участие и по-нататък.
2. „Посестрими в занаята“
Книга шеста, издадена през 1988 г. и вторият роман, в който участва Баба Вихронрав.
3. „Вещици в чужбина“
Книга дванадесета, издадена през 1991 г. и е третият роман, в който главни действащи лица са вещиците.
4. „Господари и господарки“
Четиринадесета книга от поредицата, издадена през 1992 г.
5. „Маскарад“
Осемнадесети роман, издаден през 1995г.
Под номер шест попада „Захапи за врата“ (1998 г., двадесет и трета книга), с което поредицата с главни герои вещите свършва. С това обаче не приключва тяхното участие в творбите на Пратчет. По-нататък отново ще ги срещате.
Приятно четене! А, да, и не забравяйте какво е казал писателят: „Ако имате достатъчно пространство за книги, бих искал да поговоря с вас“.
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): “Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.”
Коментари