„Не съдете за книгата по корицата ѝ“, казват мъдрите хора. Каквото и да си говорим обаче, заглавието и корицата на една литературна творба са първото нещо, грабващо нашето внимание, защото се явяват един вид обещание за съдържанието вътре.
Историята познава заглавия на книги, които до такава степен са влезли в колективното съзнание на обществото, че са заживели собствен живот като фразеологизми. Изрази като „Параграф 22“, „Моби Дик“ и Оруеловата „1984“ се използват дори от хора, които не са чели самите книги. Ето и историите зад десет от най-известните заглавия в световната литература.
1. Габриел Гарсия Маркес
„Любов по време на холера“
„El amor en los tiempos del colera“ (1985)
Зад заглавието на световноизвестния роман на Маркес „Любов по време на холера“ не стои нищо друго, освен хитроумна игра на думи. На испански език „colera“ означава както болестта „холера“, така и „гняв“.
На древногръцки „холера“ е словосъчетание на думите khole – жлъчка, и rheo – тека. Древноримският лекар Елий Гален е вярвал, че темпераментът на личността е свързан с четирите „човешки течности“. Според Гален, ако у някого преобладаващата течност е кръв, то той е сангвиник; жълта жлъчка – холерик; черна жлъчка – меланхолик; слуз – флегматик. Основна черта на холерика е неговата агресия, а болестта холера е една от най-агресивните към човешкия организъм.
Но какво общо има любовта? Всъщност, любовта, холерата и гнева са взаимосвързани в сюжета на романа – симптомите на болестта са сравнени с първите признаци на влюбването. Нещо повече, нека не забравяме, че именно любовта поражда гнева на Флорентино Ариса към съперника му доктор Хувенал Урбино.
2. Лиман Франк Баум
„Вълшебникът от Оз“
„The Wonderful Wizard of Oz“ (1900)
Ако трябва да се доверим на самия Л. Ф. Баум, то историята зад името на прословутия вълшебник от Оз е следната:
Датата е 7 май 1898. Писателят е събрал около себе си група деца, на които разказва приказка за приключенията на един страхлив лъв, едно плашило и един тенекиен дървар в далечна вълшебна страна. Едно от децата пита за името на тази страна, а Баум не може да измисли никакъв отговор. Внезапно, погледът на писателя се спира на един библиотечен рафт, на който са подредени книги със заглавия от „O“ до „Z“.
Табелката „O-Z“ така вдъхновява писателя, че той издава цяла поредица от романи за вълшебната земя на Оз, сред които, разбира се, „Вълшебникът от Оз“, „Озма от Оз“, „Страната на Оз“ и др.
Интересното е, че тази история излиза наяве цели три години след публикуването на „Вълшебникът от Оз“, а други две от произведенията на писателя, издадени около този период, носят имената „The Magical Monarch of Mo“ и „Queen Zixi of Ix“. Тук повторното участие на библиотечни рафтове, обозначени с „M-O“ или „I-X“, изглежда малко вероятно, а да не забравяме, че Баум се славел с богата фантазия, която често използвал не само в книгите, но и в личния си живот.
3. Джоузеф Хелър
„Параграф 22“
„Catch-22“ (1961)
Прословутият „Параграф 22“, навлязъл в ежедневната реч като синоним на житейски парадокс, е можел да бъде „Параграф 18“. Това е работното заглавие на романа на Джоузеф Хелър, останало непроменено през целия период по написването на творбата (от 1953 до 1961 г).
Точно преди издаването на „Параграф 18“ обаче, на пазара излиза романът „Mila 18“ от Леон Урис. Издателите на Хелър от „Simon and Schuster“ решават, че две книги с „18“ в заглавието биха били твърде много и настояват за незабавна промяна. Хелер споделя в интервю: „Винаги съм мислел, че 18 е единственото подходящо число“.
Така започва дълъг период на нумерологична агония, като числата 11 и 14 са последователно обмислени и отхвърлени. Робърт Готлеб от „Simon and Schuster“ предлага като вариант числото 22. Най-сетне Хелер е доволен: 22 добре отразява тенденцията за „удвояване“, присъща на романа. Йосарян бомбардира Ферара два пъти, Джузепе вижда всички двойно, репликите на Йосарян към умиращия Сноуден са повтарящо се „Хайде, хайде…“, а Майор Майор всъщност е майор Майор Майор Майор.
4. Джеймс М. Бари
„Питър Пан“
„Peter Pan“ (1911)
Добре известно е, че литературният герой Питър Пан е кръстен на Питър Лъулин Дейвис, един от петимата синове на приятелско семейство на автора – Артър и Силвия Лъуин Дейвис. Фамилията „Пан“ идва от името на древногръцкия бог Пан. Това, което остава скрито за повечето читатели, е че самият Питър Лъулин Дейвис е кръстен на литературен герой – Питър Ибетсън от едноименния роман от 1981 г. на Джордж дю Морие (дядото на Питър).
Съдбата на момчето, кръстено на литературен герой и вдъхновило друг такъв, е трагична – родителите му един след друг умират от рак, един от братята му е убит по време на Първата световна война, а друг се удавя. Питър създава семейство, но се казва, че съпругата и трите му деца са наследили генетичното разтройство Хорея на Хънтингтън. Вероятно това е сред причините за самоубийството на Питър – 63-годишният мъж се хвърля пред преминаващ влак в Лондон през 1960 г. Пресата нарича случая „смъртоносният скок на Питър Пан“.
5. Данте Алигиери
„Божествена комедия“
„Divina Commedia“ (oк. 1308-1321, изд. 1555)
Средновековният италиански поет и писател Данте Алигиери всъщност нарича най-известното си произведение просто „Комедия“. По времето на Данте думата „комедия“ се използва за произведения, в които щастливият край е неизбежен и е постигнат с помощта на Провидението.
Нещо повече, всички сериозни творби биват писани на латински език, а останалите се считат за незначителни и написани единствено за забавление. Данте пише своята творба на италиански език, използвайки тоскански диалект. „Комедия“ има най-щастливият възможен край, а сюжета й проследява пътуването от Ада до Рая, – де факто е парадигма на определението за комедия в онези времена.
След смъртта на Данте през 1321 г., „Комедия“ добива голяма популярност и в последствие се счита за крайъгълен камък на италианския език. Данте става известен като „божествения поет“. Някъде през шестнадесети век това определение се прехвърля върху неговата творба, и така първото печатно издание на „Божествена комедия“ е публикувано във Венеция през 1555 г.
6. Франсис Скот Фицджералд
„Нежна е нощта“
„Tender is the Night“ (1934)
За заглавие на романа, до голяма степен автобиографичен, разказващ историята на разпадането на един брак и унищожителната сила на парите, Ф.С. Фицджералд използва част от поемата на Джон Кийтс „Ода за славея“:
„Далеч оттук! – ще литна, ще те стигна,
не с леопардите на Бакхус славен;
незрима, бързокрила, ще повдигне
Поезията моя мозък бавен:
най-после с теб! Тъй нежна е нощта,
на своя трон Луна щастлива свети
всред хоровод от звездочели феи;
но долу не поглежда тя –
небесен дъх, в треви и мъх оплетен,
едва неясен зрак насам довее.“
(превод: Людмила Стефанова)
Away! away! for I will fly to thee,
Not charioted by Bacchus and his pards,
But on the viewless wings of Poesy,
Though the dull brain perplexes and retards:
Already with thee! tender is the night,
And haply the Queen-Moon is on her throne,
Cluster’d around by all her starry Fays
But here there is no light,
Save what from heaven is with the breezes blown
Through verdurous glooms and winding mossy ways.
7. Антъни Бърджес
„Портокал с часовников механизъм“
„A Clockwork Orange“ (1962)
„Портокал с часовников механизъм. Къде се е чуло и видяло портокал да има механизъм?“, пита в романа антигероят Алекс.
Според твърденията на самия Антъни Бърджес, заглавието на най-известния му роман произлиза от лондонския диалект кокни, където изразът „портокал с часовников механизъм“ се използвал за да опише всичко чудато и/или налудничаво. Фразата е особено популярна по време на Втората световна война, и то не само в Лондон.
Бърджес я използва като метафора за създание, способно да дарява „сладост“, но в последствие е лишено от свободната си воля, както се случва с престъпника Алекс. Бърджес споделя още, че е бил вдъхновен и престоя си в Малайзия, където думата за човешко същество е „orang“, звучаща близко до английската дума за „портокал“ – „orange“.
8. Джордж Оруел
„1984“
„Nineteen Eighty-Four“ (1948)
Оруел завършва „1984“ в отдалечената шотландска ферма Барнвил на 4 декември 1948 г. Смята се, че символичното обръщане на цифрите на тогавашната година стои в основата на заглавието на романа. Всъщност, в най-ранните версии на „1984“, действието се е развива през 1980 г. В последствие Оруел променя годината на 1982, и най-накрая, на 1984. Чак до октомври 1948 г., писателят се колебае между заглавията „1984“ и „Последният човек в Европа“ („The Last Man in Europe“).
Нумерологичният символизъм в обръщането на цифрите вероятно е наклонил везните към „1984“, но е възможно да има и друга причина: Оруел много се e възхищавал на романа на Джек Лондон „Желязната пета“ /1908/, чието действие се развива в една антиутопична фашистка Америка. В „Желязната пета“ е отбелязано, че годината на построяване на „града-чудо“ Асгард е точно 1984-та.
9. Лев Толстой
„Война и мир“
„Война и миръ“ (1865, 1869)
Откъси от епохалния труд на Лев Николаевич Толстой са публикувани за първи път в „Русский вестник“ през 1865 г. под названието „Годината 1805“. Две години по-късно предстои издаване на цялостната творба и Толстой се нуждае от заглавие. Писателят се спира на „Всичко е добре, когато свърши добре“, но буквално дни преди публикуването на романа променя заглавието на „Война и мир“.
Този избор е предопределен от посещението на 32-годишния Толстой при анархиста в изгнание Пиер-Жозеф Прудон шест години по-рано. Прудон показва на Толстой копие от наскоро завършения си трактат на тема международен военен конфликт – „Война и мир“.
Толстой е изключително впечатлен от трактата и развитата в него философия на анархизма; по-късно руският писател допълва вижданията на Прудон, развивайки модел на християнски анархизъм в романа си „Възресение“ /1899/. Вероятно Толстой целенасочено оказва почит на Прудон, заимствайки заглавието „Война и мир“ за един от трудовете на живота си.
10. Херман Мелвил
„Моби Дик“
„Moby Dick“ (1851)
Прословутият бял кит на Херман Малвил наистина е съществувал. През 19-ти век моряците имали навика да дават имена на конкретни особено опасни или неуловими китове; сред тях били „Тиморския Джак“ и „Новозеландския Том“. Един от най-известните китове бил „Моча Дик“ („Mocha Dick“), носещ името на чилийския остров Моча. Твърдяло се, че Моча Дик е станал причина за смъртта на над 30 човека, потопил е 5 кораба и е бил намушкван с харпун поне 19 пъти, което вероятно е било и причина за лошия му нрав.
Основен източник на информация за американския писател Хенри Мелвил е статия в списаниято „Knickerbocker“ от 1839 г., носеща заглавието „Моча Дик, или белият кит на Тихия океан“. От същата статия Мелвил взима името на кораба „Пингвин“ и го променя на „Пекод“. Някъде по това време писателят създава разказ на име „Историята на Тоби“ и го посвещава на свой приятел-мореплавател: възможно е „Тоби“ да е повлиял за промяната от „Моча Дик“ на „Моби Дик“.
Автор: Десислава Хайверова за – Аз чета – сайтът на твоята книга –
© 10-те най събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. © 10-те най е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
