Хлябът е най-старата човешка храна – той се прави от брашно, а брашното от жито (пшеница). Култивираните житни растения (Poaceae, Gramineae) се засаждат всяка година на огромни площи, а в началото на лятото, когато зрънцата им узреят, а стеблото и листата изсъхнат, се жънат и реколтата се прибира.
Климатът и почвите в България са подходящи за добив на висококачествена пшеница и едрите зърнопроизводители обработват огромни масиви, дето се казва „от хоризонт до хоризонт”.
Развален годеж между децата на двамата крупни зърнопроизводители, последвал скандал и взаимно намразване на семействата била причината единият от тях – М. С. (бащата на момичето) да започне да обмисля отмъщение.
Можел да плати на пилота на селскостопански самолет да напръска масивите на другия с хербицид и да унищожи растенията, но ставало въпрос за хиляди декари и явно това не било вариант. Можел да изпрати доверени хора да запалят от четирите страни узрялото и сухо като барут жито и да изпепели продукцията, но това можела да се разкрие.
Накрая решил да се обърне към житомамница*, която не само да ограби реколтата на бащата на момчето, ами да я прибави към неговата собствена реколта.
М. С. платил щедро на известна съвременна житомамница и зачакал разоряването на омразния си бивш бъдещ сват, но дори не можел да предположи, че онзи също е платил на жената за същото… Житомамницата нямало как да извърши предплатените действия и просто изчезнала в неизвестна посока с парите.
А двуседмични обилни дъждове съсипали житата и на двамата – растенията полегнали на земята и нямало как да бъдат ожънати, та така си изгнили на нивите.
———————————
* Житомамница – жена, която извършва магически действия за „грабене, мамене на плода” рано сутринта на Еньовден (24 юни). Тя навлиза в чуждата нива (чисто гола и произнасяйки заклинания) и влачи престилката си, обирайки росата, за да я изцеди в друга нива, като по този начин прехвърля плодородието от едно място на друго.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
