Той отдавна не се обиждаше, когато го наричаха така, тъй като още в началния курс неговите съученици префасонираха фамилията му Торбаров (дошла от дядо му – преселника от село Торбарица) в прякора Торбалан*.
След като завърши учителския институт се върна в родния град, където постъпи на работа в местната гимназия и преподава биология и анатомия до пенсионирането си. Колегите и приятелите му също го наричаха Торбалан, тъй като в тяхното семейство само той пазаруваше и постоянно го срещаха помъкнал тежки торби с покупки. Вече пенсионер, обичаше да ходи за гъби, но винаги носеше със себе си и един зеблен** чувал, в който събираше шишета, консервни кутии и всякакви боклуци от гората, а после изхвърляше съдържанието му на градското сметище.
В петък една от обитателките на близките вили го беше видяла да слиза по пътеката между боровете, внимателно стъпвайки по изпъкналите корени и показалите се през пръстта камъни, подпирайки се с бастунчето. Чувалът му бил пълен до половината с боклуци и бутилките вътре подрънквали при всяка крачка.
Следобед минал покрай спирката на училищния автобус, където децата се били събрали и чакали да бъдат откарани до селата си. След това, тези невръстни очевидци разказали на приятелчетата си, че чувалът на гърба на Торбалан мърдал и от него се носел нестроен бебешки плач. Учителката, която придружавала децата на спирката, също била чула бебешкия рев и се обадила в Полицията.
Патрулката настигнала Торбалан пред входа на Бърза помощ, където той се бил запътил да предаде новородено бебе, което намерил захвърлено на сметището.
* Торбалан е фолклоренгерой, който обикаля улиците с голяма торба на рамо, в която прибира непослушните деца. Персонажът съществува в приказното наследство на държави от целия свят (на испански името му е Hombre del saco, на португалски – Velho do saco, на унгарски – Zsákos ember, на полски – Вebok, на турски – Torbalı и т.н.).
** Зеблен чувал – чувал от едро изтъкани груби конопени нишки. Служи за съхранение и транспортиране на зърнени храни, морска сол и др.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
