Ако можем да вярваме на Вергилий, Овидий и Омир, сирените са морски нимфи, които с прекрасните си песни очароват моряците и те, привлечени от изкусителните женски гласове, се отклоняват от курса, завиват към скалистите брегове и корабокрушират.
През 2021 г., покрай крайбрежното българското село Камен бряг, опасно близо премина един турски кораб и заседна върху скалите. Сагата по спасяването му продължи около месец, а моряците, освен че не можаха да дадат смислени обяснения за причините за засядането, необяснимо дълго отказваха да напуснат кораба.
Селото се намира между Шабла и Каварна, а близо до него е археологическият резерват Яйлата, където са разкрити следи от поселища и некрополи на траки, римляни, гърци, славяни и прабългари. На входа на „Яйлата“ е открит древен тракийски олтар на слънцето и от 80-те години на ХХ в., близо до него, се провежда един уникален, неформален празник, наречен Джулай морнинг – на всеки 30 юни срещу 1 юли хора от цяла България се събират, за да посрещнат заедно Слънцето, което изгрява над морето.
В района има над 100 пещери, някои от които са използвани за човешки жилища през тези почти 7 хилядолетия, други (тези, под морското равнище) – за жилища на русалките, които и досега могат да бъдат видени в картините на участниците в ежегодния септемврийски пленер „Море и вятър”.
Яйлата е не само археологически, но и природен резерват и там гнездят над 50 вида птици (корморани, папуняци, дъждосвирци, синявици, бухали и др.), освен това над него минава Виа Понтика – един от основните пътища за миграция на прелетните птици. Те мигрират пролетно и есенно време, а заедно с тях и сирените, които, ако не знаете, са птици с човешки глави.
Явно моряците от заседналия кораб не са знаели тази малка подробност и унесени в неустоимата песен на сирените, подсъзнателно са завили към източника на звуците, представяйки си някакъв весел купон на брега. За тяхно голямо разочарование, оказало се, че кокошките с женски лица не са толкова привлекателни отблизо.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
