Човешкият език и езикът на змея са различни (змеювият е разцепен като на змия и много по-дълъг от на човека), езиците, на които говорят – също. Обаче, когато са на зор, се разбират и то много добре, казват старите хора.
Когато дядо Ставри се разболял от лоша болест, заради която езикът му се подул и му станало трудно да говори, да се храни и да пие, синовете му си дошли от града и го взели, да го водят по лекари и изследвания. Докарали си го след един месец и го подбрали да си събира багажа, за да се пресели при тях, та да се грижат за него и да го догледат, че малко му оставало. Той категорично отказал и, повече с жестове, отколкото с думи, заявил, че ще си мре на къщата и от нея няма да мръдне, а синовете му се обидили и си отишли.
Оттогава са минали десет години, а дядо Ставри е жив и здрав, „бел и румен”, както се пее в народните песни. Казва, че се е излекувал, като се жабуркал с мляко от дива коза, разбъркано с мед от горски пчели, отрова от усойница и потайна билка, всичко това набавено от змея, който живее в пещерите над селото.
В пещерите над селото някога, много отдавна, дядо Ставри търсел имане, а се натъкнал на ранения звяр, който се бил бил с друг змей за една огнена змеица. Ставри се смилил над умиращия владетел на планината, промил раните му с ракия (от шишето, дето винаги носел със себе си) и ги превързал (с парчета от ризата си), после му дал да изпие остатъка от ракията, за да притъпи болките.
Добре си е дядо Ставри, само дето езикът му е станал по-тесен и разцепен, но хората казват, че това е от рака, дето го бил сполетял, а други пък разправят, че е от побратимството със змея…
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
