Река Искър (в Античността на латински: Oescus, на тракийски – Ескус, с предполагаемо значение „вода”) днес може да бъде оприличена на панделка, на която са нанизани различни по големина мъниста – 4 язовира („Бели Искър“, „Искър“, „Пасарел“ и „Панчарево“) и доста ВЕЦ-ове – „Бели Искър“, „Искър“, „Мала църква“, „Пасарел“, „Кокаляне“, както и няколко малки ВЕЦ-а от Проект „Среден Искър“.
И досега в някои нейни участъци може да се практикува рафтинг, но като цяло реката е преградена на много места и „обуздана”, макар че когато пролетните снегове се стопят, тя става буйна, дълбока, мътна, изкоренява дървета, събаря мостове и влачи всичко, което срещне по пътя си със страшна сила.
В миналото реката е била плавателна (за сравнително малки съдове), а преданията разказват, че в Античността при съвременното село Лютиброд е имало голяма желязна врата, чиито „носещи колони” са били скалните масиви на природното образувание „Ритлите”, разположени на двата ѝ бряга и крилата на тази речна порта са се затваряли и заключвали, когато враг е прибилижавал с лодки по реката.
Друга легенда описва тази „врата” като мрежа, изплетена от дебели бронзови халки, която лежала потопена на дъното на реката, а когато станело нужда да се затвори речният път, се впрягали 12 двойки яки волове, които изтегляли мрежата и така тя се изпъвала и преграждала реката.
Самата река и прокопаното от нея Искърско дефиле са естественият път през планината (от Софийското поле към Дунавската равнина) и този път зорко е наблюдаван и охраняван през всички епохи. Реката в продължение на хилядолетия е дълбала масивите на Стара планина и е образувала Панчаревския и Искърския пролом, украсявайки ги с множество природни образувания и дълбоки пещери (за повечето от които се твърди, че все още съхраняват легендарното имане на цар Иван Шишман).
По поречието на Искър, през ХІV век, последният владетел на Търновското царство отстъпвал сражавайки се с османските завоеватели и подире му останали руините на крепостите и легендите за това трагично време.
Българското Средновековие е оставило ясни следи и от духовния живот по тези територии – скалните манастири, изсечени във варовиковите масиви на Искърския каньон отдавна са изоставени, но близо до реката и днес се намират и са все още действащи 6 манастира: Долнопасарелски, Кокалянски, Свети Николай Летни, Курилски, Черепишки и Струпецки/Тържищки.
Новото време е прекосило Искърското дефиле с живописно шосе и влакова линия, по които преди повече от 100 години е преминал прогресът и модерният начин на живот, но в археологическите пластове (под речните наноси) и в паметта на местното население (в културните напластявания) все още се съхраняват доказателствата и спомените за старите времена и за старите герои.
Скалните рисунки при с. Царевец, крепостта „Калето”, Черепишкият манастир, древният Коритенград, природният феномен Ритлите, Рашов дол и други исторически и природни забележителности на община Мездра са едни от най-скъпоценните „мъниста” от Искърския „наниз”.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
