Много, много отдавна, в прастари времена, всяка голяма планина си имала змей владетел. Когато царят на Пирин се заженил, поканил побратимите си на сватбата и от всички краища на Балканския полуостров пристигнали змейски семейства.
На връщане златната кочия (каляска) на един от румънските змейове се счупила в небето, някъде над сегашното село Червена могила (община Радомир) и се сгромолясала на земята върху Голо бърдо. Невестата на румънския змей била в напреднала бременност и от сътресението и уплахата получила първите родилни болки. Той я настанил криво-ляво върху сухата, камениста земя и застанал над нея, да ѝ пази сянка с разперените си крила.
Била страшна юлска жега, змеицата се мъчила, стенела, напъвала се и се потяла в родилни мъки. Над нея и по нея се събрали жадни насекоми да пият от сладката ѝ пот, но змеят се разгневил, духнал да ги разгони и огненият му дъх ги опърлил, убил и разпръснал над цялата българска земя.
Не след дълго бебето се родило живо и здраво, а на щастливата родилка дожаляло за загиналите насекоми и ги заклела да се превърнат в… цветя. Оттогава на Голо бърдо расте една от най-интересните български диви орхидеи, наречена Насекомовидна или Муховидна пчелица (Ophrys insectifera)* – красиво растение, чийто цвят удивително прилича на кацнала в трилистната чашка морава мушица с бяло петно върху гръбчето.
А на територията на България можем да срещнем още няколко вида насекоми, превърнати от румънската змеица в цветя – Пчелоносно бръмбарче (Ophrys apifera), Двурога пчелица (Ophrys cornuta), Гърдеста (паяковидна) пчелица (Ophrys mammosa), Рейнхолдиева пчелица (Ophrys reinholdii).
* Муховидната пчелица (Ophrys insectifera) е вид рядка дива българска орхидея. През 2012 г. в землището на с. Червена могила (община Радомир) е обявена защитената местност „Голо бърдо – находище на муховидна пчелица“ с площ 106,2 дка, създадена за опазване на застрашеното растение и местообитанието му.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
