Вчера в работилницата към затвора, където се изработваха дребни канцеларски потреби, дойде нова поръчка – за големи (дължина 77 мм, ширина 14 мм) кламери. Паунчо – младото и хубаво ромче (осъдено за тридесет и шест влизания с взлом в родното си и околните села), работеше на машината за рязане и огъване на стоманена тел. След като свърши смяната му, преди да си тръгне, Паунчо се огледа небрежно, наведе се, пъхна под стъпалото си в маратонката един кламер, направи се, че връзва връзките, изправи се и напусна работилницата.
В криминалните романи се разказва как с кламер или женска фиба лесно може да се отвори обикновена ключалка и дори да се отключат белезници. Надали е точно така, но по-старите и прости ключалки наистина можеха да се превземат лесно и с изкривен кламер.
Тази сутрин надзирателят намери Паунчо мъртъв и вече изстинал, а вкочанената му дясна ръка още стискаше деформиран кламер от новото производство. Най-вероятно момчето беше издъхнало от свръхдоза, приета доброволно и собственоръчно, в опит да избяга от гадната и мъчителна действителност, защото животът на нежно и красиво момче в затвора е наистина непоносим.
Беше избягал – не телесно, но поне душевно. И сега стоеше пред Райските двери и човъркаше ключалката им с изкривения кламер, в опит да отключи и да се промъкне тайно, защото много искаше най-сетне да поживее човешки, та било то и на Оня свят, но знаеше, че такъв голям грешник като него, пък на всичкото отгоре и самоубиец, няма да бъде пуснат по надлежния ред.
Това – за Рая и трудно постижимото право да влезеш и останеш там, му го беше обяснил подробно пасторът от Евангелската църква, който редовно идваше да беседва със затворниците, за да се опита да ги вкара в правия път.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
