Преди да щурмуват неизследваната все още подземна формация Черната дупка (някъде в Кресненското дефиле), четиримата пещерняци направили кратка почивка и проверка на оборудването, след това един по един влезли през тесния отвор, почти затрупан от свлачище.
Навътре коридорът се разширил и след близо 900 метра ги отвел в суха зала, където фенерите им осветили нещо зловещо и странно – скелета на огромно животно, което най-общо можело да се оприличи на динозавър. Екипът спелеолози заснел находката и продължил пътя си, но проходът в скалите внезапно свършил и пещерняците се върнали назад.
Когато излезли от Черната дупка, по стръмната пътека се точели десетина кози, придружавани от стар дядо. Спелеолозите показали на човека снимките на странния скелет, а той само се засмял и им изпял песента за Крали Марко – дето се бил с ламя людоедка, а като я победил му, станало жал за детето ѝ – невръстно сукалче – отгледал го, опитомил го, обяздил го и прелитал на гърба му големи разстояния, когато трябвало да се придвижи бързо от едно място на друго.
Според народната песен, когато Крали Марко загинал на Косово поле, ламчето останало здраво завързано в пещерния си обор и умряло от глад и жажда. Старецът казал, че още по турско време, преди камъните да се срутят и да затворят входа на пещерата, негови съселяни влизали вътре да търсят имане, но открили само старите кости на марковото хайванче*.
От пещерата извлекли тежката верига, с която добичето било завързано, и след като я претопил, селският ковач направил по един железен плуг за всяко домакинство в селото (а селото наброявало тогава над 300 къщи).
„Това е бил хеликоптерът на супергероя Крали Марко“, пошегува се спелеологът М. Г., който ми разказа тази история. На възражението ми, че песента е отражение на народното въображение и костите наистина може да са динозавърски, той каза: „Не знам да е съществувал динозавър с три глави“, след което ми показа снимката на скелета на телефона си.
* Хайван (от турски ез. hayvan) – добитък, домашно животно.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
