10 дати и събития, които всеки българин трябва да помни

България е велика страна и едва ли има българин, който не е съгласен с това твърдение.

Тя е една от най-старите държави в Европа. През цялата ни история и до ден днешен, сме имали много възходи и падения, много победи и поражения.

Българският народ е преживял войни, робства, глад и въпреки всички негативни неща, които са ни се случили като нация, все пак има безброй други, които ни карат гордо да кажем: „Аз съм българин.“

Хиляди са важните събития и дати, които са се случили в България от създаването ѝ до днес. Хиляди са и хората, които трябва да бъдат помнени за великите си постижения и подвизи в името на нашата родина.

Днес ще ви припомним една много малка част от най-важните дати в нашата история, но нека тя ви вдъхнови да потърсите още и още.

681 г. – създаване на Първата Българска държава

След разгрома над византийците през 680 г. в местността Онгъла, България и Византия сключват мирен договор, чрез който византийският император признава създаването на българската държава на Балканите и се задължава да плаща ежегоден данък. За столица кан Аспарух избира Плиска.

855 г. – създаване на славянската писменост

На 24 май честваме деня на славянската писменост и култура. В продължение на 3 години Константин-Кирил Философ и Методий замислят славянската азбука. Двамата братя създават глаголицата в манастира Полихрон в Олимп, където Методий е бил игумен. Името „глаголица“ идва от думата глаголь, което означава „дума“. „Глаголати“ пък означава „говоря“ и оттам съвсем поетично глаголицата е наричана „знаците, които говорят“.

864 г. – Покръстването

Това е дълъг процес на приемане и утвърждаване на християнската религия като официална в държавата. Това важно историческо събитие се случва под управлението на Княз Борис I, който приема името Михаил.

1762 г. – „История славянобългарска“

През 1762 г. Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска“ в Зографския манастир „Свети Георги“. Книгата се състои от 10 части, поместени в 85 страници. Известни са около 60 преписа на Паисиевата история, като първият е направен от Софроний Врачански през 1765г.

1824 г. – „Рибен буквар“

Първоначално сборникът се е казвал „Буквар с различни поучения“. Негов създател е българският учен и енциклопедист Петър Берон. Рибният буквар става първият български учебник. Той съдържа 141 страници и 3 таблици с изображения на животни. За по-кратко е наречен „Рибен буквар“ заради рисунките на кит и делфин на последната му страница.

20 април 1876 г. – Априлското въстание

На 20 април 1876 г. Георги Тиханек изстрелва първия куршум на Калъчевия мост в Копривщица, по-късно наречен „Мостът на първата пушка“. Той убива турският управител на града, като с неговата кръв Тодор Каблешков подписва т.нар. „Кърваво писмо“, което изпраща до апостолите в Панагюрище. Там, в къщата на Иван Тутев, е обявено Априлското въстание.

3 март 1878 г. – Освобождението на България

На 3 март 1878 г. Русия и Османската империя подписват мирен договор в Сан Стефано, чрез който България става свободна. Според този договор се създава автономно българско княжество с християнско правителство и народна милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония. Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа и одобрен от Великите сили. Така Санстефанският договор дава началото на Княжество България. Същата година на Берлинския конгрес обаче, Великите сили редуцират територията на българската държава.

6 септември 1885 г. – Съединението

Съединението на Княжество България и Източна Румелиясе осъществява чрез манифест от княз Александър Батенберг. Веднага след обявяването на Съединението е съставено Временно правителство. Това паметно събитие за България предизвиква остра реакция от някои съседни държави и Русия. Всъщност руснаците не са против самото Съединение, а против по-нататъшното управление на княз Александър Батенберг. Сърбия обаче е твърдо срещу Съединението, защото според тях така се нарушава равновесието на Балканите. Сърбия напада България, но с военната си победа българите утвърждават завинаги акта на Съединението.

1 октомври 1888 г. – първото висше училище в България

Първоначално университетът е Висш педагогически курс. Придобива университетски статут през 1904 г., когато учебното заведение е преименувано на Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяването на красивата сграда на университета.

22 септември 1908 г. – Денят на Независимостта

Българската независимост е извършена от правителството на Александър Малинов. На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България. Тогава княз Фердинанд I става цар.