Българският език не е лесен. Българският език е труден. Българският език е толкова труден, че има цял институт към БАН, в който учените с пот на челото се опитват да въдворяват някакъв ред в него.
Но битката е неравна и с променлив успех, защото, както пееше Бичето в един от великолепните си опуси – „…не мога да пиша, тежко чета“ и в тези до болка правдиви рими, се оглежда голяма част от нашето общество.
На десето и девето място намираме не просто думи, а граматически конструкти, които объркват страшно много народ и не ми е лесно да призная, но понякога и мен.
Започваме с мистерията на множественото число. Батерий, хавлий, дори ютий… еми съжалявам, но това са простотий…
Следва пълниЯТ член. Да, доказано той носи повече наслада от краткия и може би затова така широко се използва, където трябва и не трябва. И то не само от жените.
На 8-ма позиция е думата „висше“. По някаква граматическа ирония, масово я бъркат точно хората, които се стремят към нея. Имам предвид тези, които довчера са броили до 12, а днес искат учат „вишо“ или „више“.
Надолу с една позиция е любима дума в някои областни градове, възпети с вечното: „чайки и гларуси там де летят“. Говорим за думата „анцуг“. Вярно, че е чуждица – означава „костюм“ на немски, но не е анцунг, антцуг или анцук. Някак не е редно да носиш гордо костюма си Адидас, а да не знаеш как се пише.
6-то място. ОтверТка. Поголовно бъркана дума! Професорите от БАН сериозно са напът да развеят бялото знаме и да приемат за правилно масовото „отверка“. Аз лично, нямам нищо против.
На петата позиция ще направим малко отклонение и ще погледнем към смесването на диалект с граматика. Това е нещо като дует на поп-фолк звезда с оперен певец, ако ми позволите аналогията. Говорим за „мекането“. „ХодимЕ“, „говоримЕ“, „правимЕ“. Ами ОК, говорете си така, но когато пишемЕ, това „е“ трябва да отпадне.
Надолу – 4. Скулптор. Да, нелесна дума. Да, относително рядко се използва, но все пак…
Номер 3. Козунак. Тук е страшно. Виждал съм по Великден табела за „козенаци“. Но явно се е прокраднало съмнение в автора и го беше поправил на „козанаци“. Видял е, че и там нещо куца и беше завършил с „козонаци“. Все пак, по-важно е да са вкусни, нали?
На върха е голяма конкуренция. След безсънна нощ, на 2-ро място поставих „абитуриент“. Безспорно сложна дума. Корените и са от латинското „abituriens“, което значи – „който си отива“. Е, ходи обяснявай, особено на по-възрастните, че не е абитьорент, абитюрент или нещо подобно.
Преди карах френска кола и редовно се сблъсквах с производни на нашия номер едно – „акумулатор“. Даже по едно време развих нездрав интерес и всеки път, като отворя обява някъде в нета, предвкусвах новите попадения. Акому, акумо, акомо, дори и понякога „латур“. Висока топка и до ден днешен.
Ами, това е. Не е лесно. Питайте Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН.
Димитър е класически музикант и работи в Софийска филхармония. Четене, кино и още музика са любими занимания. Активен планинар и фен на аматьорския футбол. А, да, да не забравяме и бирата!
