10-те най-опасни вируса на Земята

Все още невъзстановили се от поредицата големи наводнения в България, на Балканите и в някои части на Европа, отправяме поглед към пандемията в Африка. Регистрираните огнища на ебола – един от най-опасните и смъртоносни вируси, които са известни в момента, са над 60. От избухването на заразата вследствие на болестта са починали близо 900 души, като смъртността е 70 процента. Вирусът се разпространява най-вече в селските региони на Централна и Западна Африка – Демократична Република Конго, Судан, Габун, Гвинея, Сиера Леоне и Либерия. Според международната организация „Лекари без граници“ избухването на епидемията е свързано и с интензивното движение на много хора между страните.

Освен това липсата на разбиране сред местното население за начина, по който се предава заболяването, усложнява работата по ограничаване на болестта. В държави като Гвинея например е широко разпространена консумацията на месо от диви животни, в това число и маймуни. Хигиенните стандарти там са на много ниско ниво, а при погребения на хора, починали от вируса, близките не се съобразяват с предупрежденията на лекарите да не докосват трупа.

Световната здравна организация вече обяви, че взривът от ебола в Западна Африка е глобална заплаха за общественото здраве, която изисква извънредни усилия за спиране на разпространението му. Засегнатите до момента страни нямат капацитет да се справят със собствени сили с епидемиологичен взрив от такъв мащаб и сложност и от СЗО призовават международната общност за спешна подкрепа.

Трима от близо 150 бежанци от Африка, пристигнали в България от началото на годината, са от страни с епидемия на ебола и са преминали през допълнителни прегледи. Въпреки това няма как със сигурност да се твърди, че те са единствени, тъй като много от потърсилите спасение у нас лъжат за произхода си. Но вероятността бежанци да са пренесли вируса в България е много малка, тъй като болестта се развива много бързо, а на тях им отнема месеци, за да стигнат до страната ни, каза за Нова ТВ д-р Сашка Бенчева от Бежански център „Овча купел“.

В тази връзка подбрахме и подредихме 10-те най-опасни вируса на Земята. Ето ги и тях:

1. HIV

ХИВ (HIV) е мутиращ ретровирус, който причинява синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) и от 1981 г., вследствие заразяване с него, смъртта си са намерили повече от 25 милиона души. ХИВ атакува важни клетки от имунната система на човека, наречени CD4. По този начин той пречи на имунната система да работи добре и да защитава организма от нападатели (напр. вируси, бактерии, гъбички).

С намаляване на броя на CD4 клетките организмът започва да се справя по-трудно с инфекциите.ХИВ се съдържа в кръвта (вкл. менструалната), семенната течност, вагиналните секрети и кърмата. Концентрацията на вируса в други телесни течности (напр. слюнка, пот) е толкова ниска, че не е възможно да се осъществи инфектиране.

ХИВ се предава: при незащитен (без презерватив) анален, вагинален и орален секс; при директен контакт на кръв с кръв: това най-често се случва, когато инжекционно употребяващи наркотици използват общи игли и спринцовки; при кръвопреливане, въпреки, че при съвременните мерки за обезопасяване на кръвните продукти този риск би следвало да е елиминиран; при татуиране – ако инструментите не са дезинфекцирани; при използване на някои общи тоалетни принадлежности (самобръсначка, четка за зъби); възможно е инфектиране и при попадане на кръв в очите; от майка на бебе, както по време на бременността и раждането, така и по време на кърменето.

2. Ебола

Ваксина или лекарство срещу ебола все още няма. За първи път вирусът е открит и описан в Демократична Република Конго през 1976 г. Наречен е на река Ебола, където през същата година от еболова треска се разболяват над 300 души. Оттогава насам Световната здравна организация е регистрирала 15 епидемии ебола в африканските държави. От вируса са починали над 1 300 души. Сегашната епидемия в Западна Африка обаче надхвърля всички опасения. Според СЗО взривът ебола е най-големият и най-продължителният в историята и е достатъчно тревожен, за да бъде оценен като такава заплаха.

Вирусът се състои от рибонуклеинова киселина (РНК) и e в състояние да се размножава в почти всички видове клетки на организма. Заразата се предава от човек на човек чрез телесните секрети, включително чрез потта и слюнката. В рамките на много кратко време вирусът причинява различни тежки симптоми на еболовата треска. Заразените с вируса развиват висока температура, главоболие, обща отпадналост, мускулни и ставни болки.

С вируса могат да се заразят хора, които участват в погребения на починали от Ебола и не се съобразяват с предупрежденията на медиците и се докосват до трупа. Приносители на вируса могат да бъдат и животни. Човек може де се зарази от маймуни, а най-вече от прилепите, за които се смята, че са основният вирусоносител. Разпространено е предимно в тропическите джунгли на Централна Африка и Югоизточна Азия.

3. Ротавирус

Съществуват пет вида Ротавирус – A, B, C, D и Е, като видът „А“ е най-разпространеният и е причинител на 90% от инфекциите при хората. Ротавирусната инфекция е най-честата причина за тежки гастроентерити при децата до 5 годинки. Според Световната здравна организация са достатъчни само от 10 до 102 вирусни единици, за да бъде заразено едно дете. От организацията обявиха периодът 2012 – 2020 г., за десетилетие на ваксини с акцент върху човешкия папилома вирус, срещу ротавируса и пневмококите.

Специалистите казват, че от ротавирус са заплашени децата във всички страни от всички континенти. Данни показват, че почти всички деца до 2-годишна възраст – около 96 на сто, ако трябва да сме по-точни, прекарват това заболяване. Най-лошото е, че на такава крехка възраст боледуват най-тежко, много бързо се обезводняват и се налага да ги лекуват в болница. И на всичкото отгоре, не съществува специфична противовирусна терапия на ротавируса на този етап.

4. Едра шарка

Въпреки че през 1980 г. Световната здравна организация обявява окончателното унищожение на вируса в природата, едрата шарка е един от най-големите бичове за човечеството през XX век. Средно изчислено в периода вирусът причинява 300-500 милиона смъртни случая. Само през 1967 г. СЗО изчислява, че от 15 милиона души заразени от болестта 2 милиона умират същата година.

Основният механизъм на предаване е въздушно-капковият. При дишане, говорене, кашляне от организма се отделят във въздуха три вида капчици в зависимост от тяхната големина. Големите обикновено бързо падат на земята в близост до болния. Образуват заразна зона около него наситена с огромно количество вируси. Малките капчици са под формата на аерозол и циркулират продължително време не само в помещението, където е болния, но и в съседните стаи, коридори, етажи. Падналите на пода секрети, крусти и други покрити с вируса частици се превръщат в прах, чиито миниатюрни елементи носят и вируса. Той е причината за предаване и чрез въздушно-прахов механизъм.

Най-ранната процедура, използвана за предотвратяване от вариола е инокулация, практикувана в Индия още през 1000 г. пр.н.е. Изразявала се е в натъркване на заразена прах и струпеи отделени от болен от едра шарка върху нарочно създадена лезия върху кожата. Същият метод за предпазване е използван и през 10-ти век в Китай, а практикуването му добива масов характер през 16-ти век по време на династията Мин. Ако процесът на изкуствено заразяване се окажел успешен човекът, върху който е приложен придобивал траен имунитет.

5. Хепатит B

Хепатит B е заболяване на черния дроб, причинено от хепатитен вирус (HBV) който е открит през 1963 година от д-р Барух Блумберг, кръщавайки го „австралийски антиген“. За своето откритие д-р Блумберг получава Нобелова награда. Хепатит В се разпространява много лесно и вирусът е силно заразен – 100 пъти по-заразен от вируса на ХИВ, тъй като размерите му (50 нанометра) му позволяват лесно да навлезе във Вашата кръвоносна система, а и защото за това е достатъчно под 0,001 мл кръв.
HBV е най- разпространеният вирус на Земята – около 2 милиарда хора са били в контакт с него, като от тях 350 милиона са останали хронични носители. Причина за епидемии в Азия и Африка и пандемия в Китай, хепатит В се очертава като бичът на 20 век – от него умират около 1 млн. души годишно.

Съществува ваксина която поставена на 3 пъти може да ви създаде имунитет и да ви предпази от евентуално заразяване. У нас тази ваксина се поставя задължително на всички новородени след 1992 г.

6. Инфлуенца

Грип или инфлуенца е остро инфекциозно заболяване, представляващо една от най-заразните инфекции. Симптомите му са описани за първи път преди повече от 2400 години от Хипократ. Вирусът се характеризира с рязко изразена интоксикация – висока температура, главоболие, силни мускулни болки и катарално възпаление на горните дихателни пътища. Разпространява се циклично, във вид на епидемии, които е възможно периодично да прерастнат в пандемии. По време на пандемии може да се поразят от 30 до 50% от населението на Земята. Най-фаталната такава е испанската грипна епидемия от 1918 г., която причинява смъртта на над 20 милиона души.

Описанията на древните гръцки и римски лекари (Хипократ, Диодор, Тит Ливий и др.) свидетелстват за това, че грипът е бил разпространен още в дълбока древност. Първата достоверно описана пандемия е тази наблюдавана през 1173 г. През тази година от заболяването са обхванати Италия, Германия и Англия.

Вирусите на грипа са слабо издръжливи във външна среда и на физични и химични фактори. При стайна температура загиват за 2-3 часа, а при 56-60°C за няколко минути. При минусови температури могат да останат активни половин година. Всички дезинфекционни средства дезактивират вируса бързо.

7. Хепатит C

Хепатит C е възпаление на черния дроб, което се причинява от вируса на хепатит C (HCV). Вирусът е открит през 1989 година от екип учени. Заразяването с хепатит C става главно по кръвен път. Над 170 милиона души по света са инфектирани с HCV. Новоинфектираните са между 3 и 4 милиона души всяка година.

Само около 20% от хората развиват остри симптоми в първите месеци след заразяването и се диагностицират с остър хепатит C. В останалите случаи, пациентите нямат никакви клинични симптоми, или когато ги имат те са слабо изразени и може да включват загуба на апетит, повръщане, общо неразположение.
Броя на хроничните носители на вируса на хепатит C за България, се оценява на около 1.5%, което прави около 110 000 души. Приблизително 90% от тези хора не знаят, че имат хроничен хепатит C.

За момента няма разработена ваксина срещу вируса на хепатит C.

8. Морбили

Морбили е един от най-големите убийци през последните векове. През последните 150 години вирусът е отговорен за смъртта на около 200 милиона души. През 1983 год. са умрели 2,5 милиона деца от Азия, Африка и Латинска Америка. На година Морбили убива около 197 хиляди човека. Към днешна дата са идентифицирани 21 различни щама на вируса.

Причинителят на морбили е вирус, който е неустойчив във външна среда – при стайна температура се инактивира за 30 минути. Прониква в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите. Единственият източник на заразата е болният човек.

В световен мащаб е въведена имунизация срещу морбили инфекцията. У нас след въвеждането на ваксината през 1969 г. заболеваемостта спада 293,25 пъти.

9. Хантавирус

Хантавирусите са род РНК вируси и се разпространяват посредством гризачи. Името хантавирус идва от името на корейската река Хантан, където вирусът Хантаан (един от хантавирусите) за първи път е изолиран от д-р Хо Уонг Лий и неговият екип. Болестта, която той причинява е наречена Хеморагична треска с бъбречен синдром (ХТБС).

Регионите с най-висока заболеваемост от хантавируси са Патагонска Аржентина, Чили, Бразилия, САЩ, Канада и Панама. Хантавирусите причиняват смъртта на около 70 хиляди души годишно.

10. Жълта треска

Жълтата треска причинява около 30 хиляди смъртни случаи всяка година, като 90% от тях са в Африка. Вирусното заболяване се причинява от Арбовирус, представител на семейство Flaviviridae. Заразата се разпространява от женски комари. Въпреки наличието на ефективна ваксина болестта продължава да е често срещано хеморагично заболяване в много страни и региони от Африка и Южна Америка.

Жълтата треска се характеризира с ясно изразени токсикоинфекциозен и хеморагичен синдроми, както и като страничен ефект от заболяването тежко увреждане на черния дроб и бъбреците. В миналото, вирусът е бил изследван от няколко страни, като потенциално биологично оръжие.

Лечението на жълтата треска е невъзможно и неефективно. В случай на заболяване лечението е само симптоматично и поддържащо. Вливат се течности, целящи да балансират загубата им. Налага се преливане на кръв. В случаите на остра бъбречна недостатъчност е наложителна и диализа.

От Националния имунизационен и консултативен център предупреждават, че при пътуване към държава, която задължително изисква ваксинация срещу жълта треска, трябва да се имунизирате поне 10 дни преди пътуването!