След „Варварин“ и „Оръжия“ Зак Крегър влиза в една от най-разпознаваемите хорър вселени в света. Новият „Заразно зло“ обаче не е поредният опит да бъдат пресъздадени на голям екран приключенията на Леон Кенеди, Клеър Редфийлд или друг от героите, познати на феновете на видеоигрите. Вместо това режисьорът избира напълно нов персонаж и го хвърля право в кошмара на Ракуун Сити.
В центъра на историята е Брайън, медицински куриер, получил наглед рутинната задача да достави важен пакет. Пътуването му го отвежда през район, погълнат от вирусна зараза, мутирали хора и създания, сякаш излезли от най-болните кошмари на дизайнерите на Capcom. Брайън няма специална подготовка, не стреля особено добре и реагира на случващото се далеч по-близо до нормален човек, отколкото до типичен екшън герой.
Зак Крегър пише сценария заедно с Шей Хатън, а сред продуцентите са Робърт Кулзър, Рой Лий и самият режисьор. Остин Ейбрамс поема ролята на Брайън, а сред останалите имена в актьорския състав са Зак Чери, Кали Рейс и Пол Уолтър Хаузър. И макар историята да е нова, връзките с игрите се оказват далеч по-дълбоки, отколкото подсказва сюжетът.
Внимание! Оттук нататък следват сериозни сюжетни спойлери.
1. Действието върви успоредно с „Resident Evil 2“
Крегър още от началото решава, че няма да преразказва игра, която милиони хора вече познават. Неговата история се развива в периферията на събитията от „Resident Evil 2“ – в същата кошмарна нощ, в която Ракуун Сити се разпада под напора на заразата, но далеч от приключенията на Леон Кенеди и Клеър Редфийлд.
Има обаче една съществена разлика. Филмът не се опитва да бъде исторически вярна реконструкция на 1998 г., когато се развиват събитията в играта. Крегър пренася историята си в съвременността и покрива Ракуун Сити със сняг, въпреки че в оригиналната хронология градът е обхванат от заразата през септември.
Режисьорът не крие, че си позволява подобни промени, защото търси собствен визуален свят, а не копие кадър по кадър. За него появата на Леон също би била грешка. Крегър е толкова привързан към героя от игрите, че предпочита да не го променя, да не го преразказва и най-вече да не го избира наново като актьорски образ.
Затова Брайън съществува някъде встрани от голямата история и преживява своя личен апокалипсис, докато познатите събития от „Resident Evil 2“ се случват другаде в града.
2. Брайън е човекът, който за първи път е хванал контролера
Главният герой няма военно обучение, не е полицай и определено не е човек, способен хладнокръвно да очисти коридор, пълен с чудовища. Точно това търси Крегър.
Брайън е своеобразен човешки еквивалент на обикновен играч, хвърлен в света на „Resident Evil“ без инструкции. Той паникьосва, пропуска изстрели, взема лоши решения и непрекъснато попада на места, където никой не би искал да се озове.
Самият Крегър признава, че е мислел как би реагирал, ако срещу него изскочи мутирало куче. Отговорът определено не е „като Леон Кенеди“. Режисьорът не се възприема като човек с бойни умения и именно затова превръща Брайън в свой своеобразен аватар.
Към кошмара се добавя и лична криза. Още преди Ракуун Сити да се превърне в ад, Брайън води труден разговор с приятелката си, която е бременна. Докато той се опитва да разбере какво иска от живота си, въпросът внезапно става далеч по-елементарен – ще остане ли жив до сутринта.
3. Остин Ейбрамс е бил единственият възможен Брайън
Сценарият на „Заразно зло“ е написан още преди Крегър и Остин Ейбрамс да заснемат „Оръжия“. По това време обаче проектът все още е далеч от реалния кастинг.
Всичко се променя след съвместната им работа. Докато „Оръжия“ е в постпродукция, новият „Заразно зло“ започва да придобива реални очертания и Крегър вече знае кого иска за главната роля. Не прави списък с кандидати и не обмисля други актьори. След преживяното на снимачната площадка на „Оръжия“ за него Ейбрамс е очевидният избор.
Иронията е чудесна. Актьорът обича видеоигрите, но дълго време избягва точно „Resident Evil“, защото игрите го плашат прекалено много. Опитвал е да играе, но когато напрежението стане прекалено силно, се отказвал.
След време се озовава в положение, в което вече няма бутон за изключване. Вместо да остави контролера, трябва лично да бяга от заразените.
Крегър дори умишлено ограничава репетициите при част от каскадите. Идеята е движенията на Брайън да не изглеждат прекалено уверени и хореографирани. В някои сцени първият истински опит на Ейбрамс се превръща направо в заснетия дубъл.
4. Крегър обожава игрите, но не е гледал старите филми
Това е доста необичаен начин човек да поеме толкова голям филмов франчайз. Зак Крегър признава, че не е гледал предишните игрални филми от поредицата „Заразно зло“.
Не защото ги мрази. Той всъщност казва, че не знае дали са добри. Като запален играч обаче още по рекламните им материали е усещал, че те не предлагат преживяването, което самият той търси в игрите, и затова никога не проявява особен интерес към тях.
Първата му голяма среща с поредицата е „Resident Evil 2“. Това, което го впечатлява, не е само историята, а необходимостта постоянно да следиш колко патрона, лечебни предмети и свободно място имаш. За него именно управлението на ограничените ресурси е една от най-силните страни на survival horror жанра.
„Resident Evil 4“ пък е играта от поредицата, на която вероятно е отделил най-много време.
А моментът, който реално го кара да свали VR шлема и да си даде почивка, идва в „Resident Evil Village“. Става дума за ужасяващата сцена в къщата на Беневиенто, където играчът е преследван от гигантско деформирано бебе. Крегър признава, че напрежението му идва толкова много, че прекъсва играта, сваля шлема и се връща към нея по-късно.
5. Филмът „Заразно зло“ е построен като видеоигра
Крегър не копира сюжет от игрите. Вместо това копира начина, по който играчът преминава през тях.
Брайън има ясна задача – да стигне от едно място до друго и да достави пакета. Между началната и крайната точка светът постоянно се променя. Заснежен път, ферма, канализация, градски улици, болница, асансьор, нов етаж, нов коридор, ново чудовище. Почти всяко пространство работи като отделно игрово ниво.
Оръжията също следват логиката на играта. Брайън започва с пистолет, после стига до пушка, а към края вече разполага с автоматично оръжие. Боеприпасите не са безкрайни. Крегър държи зрителят да усеща колко патрона остават и всяко пропиляно попадение да има значение.
Във филма са скрити и много по-дребни намигвания към феновете – лечебни предмети, билки, пишещи машини и други детайли, които човек, незапознат с игрите, вероятно дори няма да забележи.
Камерата също влиза в играта. На места гледаме действието от първо лице, а в други сцени тя стои непосредствено зад Брайън. Получава се усещането, че не наблюдаваме героя отстрани, а се движим заедно с него.
6. Ракуун Сити е построен в Прага до най-дребните детайли
Голяма част от „Заразно зло“ е снимана в Чехия, а огромни декори пресъздават Ракуун Сити на закрито. Художникът Том Хамък и екипът му вземат визуалния език на „Resident Evil 2“ – тухли, мокри улици, тежки текстури и мрак – и добавят снега, който Крегър иска за своята версия.
Екипът случайно открива край операта в Прага и сграда, която силно напомня полицейското управление от играта.
Сред най-досадно сложните задачи се оказва не някой огромен декор, а капаците на шахтите с надпис Raccoon City. Производството на масивни чугунени капаци по поръчка вече се оказва не толкова лесно и екипът трябва специално да намери начин те да бъдат изработени.
Построена е и напълно функционираща асансьорна система за една от големите екшън сцени. Част от болничния комплекс е вдъхновен от Guy’s Hospital в Лондон, от бруталистичен швейцарски ски курорт и от чешкия кубизъм от 20-те години на миналия век.
„Заразно зло“ е от филмите, при които декорът не служи само за фон. Самото пространство постоянно подготвя следващия капан.
7. Чудовищата започват от медицински учебници
Том Хамък има необичайно предимство при създаването на света на „Заразно зло“ – преди да започне работа в киното, се занимава с вирусология.
При разработването на чудовищата той и Крегър разглеждат създания от „Resident Evil 4“ и „Resident Evil 6“, отделят конкретни елементи – зъби, пипала, странни деформации. И ги смесват с изображения от медицински библиотеки, човешка анатомия и реални заболявания.
Идеята е съществата да бъдат налудничави, но в тях винаги да остава нещо органично и разпознаваемо.
Към проекта е привлечена и компанията Legacy Effects, работила по продукции като „Аватар“ и „Мандалорецът“. Екипът изгражда реални кожи, крайници, деформирани лица и огромни механични създания, които стоят пред актьорите на снимачната площадка.
Една от най-големите кукли тежи около 900 килограма, управлява се от четирима души и е транспортирана на части от Лос Анджелис до Прага.
Компютърните ефекти помагат на някои движения, но основата е физическа. Крегър държи актьорът да вижда чудовището пред себе си, вместо да реагира срещу празно пространство.
8. 1900 литра кръв, 190 литра слуз и една почти фатална каскада
Ако декорите изглеждат мокри, лепкави и отвратителни, причината е съвсем реална. Само за един от болничните комплекти са използвани около 500 галона изкуствена кръв – приблизително 1900 литра.
За друга сцена каскадьори висят обърнати с главата надолу в огромни мембрани. Вътре при тях се наливат около 50 галона слуз, или близо 190 литра. След това обвивките се разкъсват и телата падат директно в декора пред камерата.
Само пипалата около тази сцена изискват около 15 души, които работят две седмици. Всяко е изрязано и залепено на ръка.
Но най-опасната каскада вероятно е заснета на улиците на Ракуун Сити. Докато Брайън тича между автомобилите, заразени се хвърлят от покривите на шестетажни сгради и се разбиват около него.
Вместо всичко да бъде оставено на компютърната графика, екипът окачва на кранове огромни торби с фалшива кръв, всяка тежаща около 68 килограма. Те трябва да бъдат пуснати с абсолютна точност, така че да се разбият в автомобилите край тичащия Остин Ейбрамс.
Една от тях пада по-рано от предвиденото и пропуска актьора с броени сантиметри. Крегър признава, че ако Ейбрамс е бил само крачка встрани, последствията са можели да бъдат ужасяващи.
Кадърът все пак остава във филма.
9. Пакетът се оказва много по-важен, отколкото Брайън предполага
Тук започват най-сериозните спойлери.
Брайън тръгва на път като медицински куриер, без да разбира напълно истинското значение на това, което пренася. Докато се опитва да достигне Ракуун Сити, хаосът около него постепенно разкрива колко ценен всъщност е товарът.
При срещата си с Карл, учен от Umbrella, изигран от Пол Уолтър Хаузър, и Максин, в чиято роля влиза Кали Рейс, Брайън научава истината – пакетът съдържа жизненоважен материал, необходим за създаването на противоотрова срещу заразата.
Това превръща привидно обикновената доставка в мисия, от която могат да зависят множество животи.
Пътят към болницата обаче става все по-отвратителен. Брайън преминава през канализацията, където среща чудовищно заразен мъж, от чието тяло изригва рояк мутирали плъхове. Следват падащите от сградите заразени, чудовище, което бълва разяждаща киселина, и кошмарно болнично отделение, изпълнено с мутации, тела и създания, които трудно могат да бъдат описани като хора.
С всяко следващо място филмът вдига залога и повтаря структурата на игрите – оцеляваш в едно изпитание, само за да откриеш, че зад следващата врата те чака нещо по-лошо.
10. Брайън изпълнява мисията си, но не получава щастлив край
След всичко преживяно Брайън все пак успява да стигне до лабораторията на Umbrella в болницата. Учените получават доставката и започват да създават противоотровата. Проблемът е, че времето вече е изтекло. Брайън също е заразен.
Докато учените работят върху серума, вирусът започва да преобразява тялото му. Той мутира пред очите им и един след друг ги напада, макар че човешката част в него все още разбира какво се случва и отчаяно се опитва да се пребори с чудовището, в което се превръща.
Противоотровата е готова. Спасението е буквално на една ръка разстояние. Само че идва секунда прекалено късно.
Мутацията надделява и Брайън убива последния човек, който може да му помогне. Серумът пада, а героят вече се е превърнал в огромно деформирано създание. Огромната уста и чудовищното око по тялото му неизбежно напомнят трансформациите на Уилям Бъркин в „Resident Evil 2“.
Финалният образ е мрачен. Хеликоптер осветява мутиралия Брайън от въздуха, докато той вече почти не прилича на човека, когото сме следвали през целия филм. Куриера, който успява да изпълни мисията си и да достави най-важния пакет в живота си, никой не успява да спаси.
И ако някой очаква Леон, Албърт Уескър или друга голяма изненада след надписите, може спокойно да стане от креслото. Сцена след финалните надписи няма. Крегър оставя Брайън като една от безбройните човешки истории, погълнати от катастрофата на Ракуун Сити – човек, който стига до края на мисията си, но не и до края на нощта.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.



