В Павлово е можело да чакаме кораб. На мястото на градинката „Кристал“ – да влизаме в библиотека. А вечерната среща пред НДК е можела да бъде среща пред операта. Звучи като игра на въображението, но зад тези възможности стоят конкурси, чертежи и дори истински изкопи.
За празника на София на 17 септември обикновено разгръщаме познатата история: от антична Сердика през малкия град с кални улици до европейската столица. После идват снимките от социализма, по чиито булеварди автомобилите изглеждат учудващо малко, особено ако ги гледаме след час в задръстване. Промяната е огромна. Само че градът е можел да поеме и по съвсем други пътища.
Някои от следващите замисли стигат до одобрение, други остават конкурсни предложения. По трети се работи с години, преди всичко да бъде изоставено. Ето десет реални проекта, които показват колко различна е можела да изглежда София.
1. Царски дворец в Княжеската градина
Княжеската градина е сред най-неочакваните адреси на несъстоялата се София. В началото на ХХ век за нея е замислена нова царска резиденция. След обявяването на Независимостта Фердинанд иска по-представителен дворец, който да отговаря на новия статут на държавата.
Международният конкурс привлича 45 проекта. През 1914 г. са раздадени наградите, а предложението на Никола Лазаров получава трета премия. Това уточнение е важно, когато разглеждаме красивите архивни рисунки: виждаме един от вариантите за бъдещия дворец, а не непременно окончателния му облик.
Войните осуетяват начинанието и до строителство не се стига. Ако комплексът беше издигнат, днешната Княжеска градина щеше да изглежда съвсем различно. Разходката от Орлов мост можеше да ни отвежда не към парк, а към представителна царска резиденция.
2. Народна библиотека на мястото на „Кристал“
Хлътналият терен на градинката „Кристал“ има история, която лесно се подминава с кафето в ръка. Тук, срещу Военния клуб, е предвидена сграда за Народната библиотека и музей. През 1914 г. за комплекса се провежда международен конкурс.
Начинанието стига и до земни работи. Именно с тях историческият разказ свързва по-ниското ниво на градинката. Войната и последиците от нея прекъсват строителството, а библиотеката така и не получава този адрес. Днешната ѝ сграда до Софийския университет отваря през 1953 г.
Ако ранният замисъл беше осъществен, едно от любимите места за срещи в центъра щеше да има съвсем друга роля. Вместо пейки и кафета тук щяха да идват читатели и музейни посетители.
3. Съдебна палата на терена на БНБ
Софийската Съдебна палата дълго търси мястото си. През 1906 г. комисия с участието на архитектите Петко Момчилов и Пенчо Койчев подготвя нов конкурс. Избраният тогава терен е този, върху който впоследствие е построена Българската народна банка.
Според Регионалния исторически музей – София мястото се оказва неподходящо. Замисълът за съдебна сграда там е изоставен, а през 1914 г. следва конкурс за друг терен – при днешната палата. Тоест тук става дума за отпаднал избор на място и ранна проектна процедура.
На картата разликата е само няколко улици. В ежедневието на центъра обаче би се усещала постоянно. Представете си днешния площад пред БНБ, но вместо банкови служители и туристи около него се движат адвокати, свидетели и хора, тръгнали по дела.
4. Софийски университет със седем отделни корпуса
Свикнали сме да разпознаваме университета по дългата фасада и статуите на братята Евлогий и Христо Георгиеви. Ранният проект обаче предвижда комплекс от седем отделни блока. В него Ректоратът има преди всичко представителна роля, с голям вестибюл и аула.
Според официалната история на университета международният конкурс е проведен през 1906 г. и е спечелен от френски архитект. Неговото решение не е изпълнено в първоначалния си вид. Управителите на дарението възлагат на Йордан Миланов да го преработи въпреки несъгласието на първоначалния автор и университетските власти.
Миланов променя фасадата и разпределението, увеличава помещенията от 39 на 75 и отделя повече място за учебните нужди. През 1924 г. започва строителството на преработения вариант.
Така вместо университетски ансамбъл от седем отделни корпуса София получава сградата, която днес трудно можем да си представим по друг начин.
5. Голяма София по плана „Мусман“
Тук трябва да отстъпим от отделната сграда и да погледнем цялата карта. Общият градоустройствен план от 1938 г., известен като плана „Мусман“, задава посоката за бъдещата Голяма София. Той обхваща дванадесет районни кметства и подрежда територията в последователни зони.
Предвидени са централно ядро, по-плътно застроен пояс, промишленост на север и жилищни територии на изток и юг. Зелената система и външната селскостопанска зона също са част от общата организация. Идеята е растежът на града да бъде предварително подреден: къде ще се работи, къде ще се живее и какво ще остане зелено.
Планът е утвърден със законов акт през април 1938 г., но Втората световна война осуетява цялостното му прилагане. Някои негови идеи продължават да влияят върху по-късното планиране, но Голяма София в замисления тогава вид остава на хартия.
6. Плавателен канал от Панчарево до Павлово
„Тук ще бъде пристанище Павлово.“ Георги Марков помни този надпис на спирката по трамвайната линия за Княжево. Зад обещанието стои проектът, известен като „Софийското море“ – система от канали и езера с плавателна връзка между Панчарево и Павлово.
През 50-те години започват реални изкопни работи. В „Задочни репортажи за България“ Марков описва задължителния безплатен труд, отнетите почивни дни и служителите, изпращани да копаят вместо да вършат обичайната си работа. За тях бъдещото пристанище означава преди всичко кирка и лопата.
Работата постепенно затихва. Марков свързва окончателното спиране с достигнало до него обяснение за опасност водата да наводни София. Това е свидетелство за тогавашния разказ, а не техническа експертиза. Следва засипване на изкопите, отново с труда на гражданите.
Днес „пристанище Павлово“ звучи почти като шега. Само че зад тези две думи някога е имало истински изкопи, много работа и съвсем сериозна идея софиянци да могат да стигат по вода от единия край на града до другия.
7. Опера на мястото на НДК
Преди НДК да стане място за концерти, конгреси и срещи пред входа, за същия терен се обсъжда опера. Официалната история на двореца описва и предишния вид на района: стари казарми, въглищна гара и временни постройки.
За оперната сграда е организиран международен конкурс с български и чуждестранни участници. Журито, оглавено от Павел Матев, не излъчва победител. След нови обсъждания предназначението се променя и надделява решението за многофункционален културен и конгресен център.
До строеж на опера на това място така и не се стига. И ако историята беше тръгнала в друга посока, може би днес нямаше да казваме „ще се видим пред НДК“, а „ще се видим пред операта“.
8. Детската болница в двора на Александровска
Бетонният скелет в двора на Александровска болница е сред най-болезнените следи от незавършеното строителство в София. Замислен в края на 70-те години за Институт по педиатрия, той стига до издигната конструкция, но никога не приема пациенти.
Забавянията и административните промени са последвани от замразяване на начинанието при финансовите затруднения около прехода. Десетилетия по-късно държавата отново се връща към сградата. През 2019 г. започва процедура за използването на недовършения строеж за национална детска болница, която предизвиква протести на родители, лекари и архитекти.
И този опит не стига до реализация. През 2021 г. е отказана виза за проектиране, а здравното министерство дава указания за прекратяване на договора. Старият строеж остава отделна история от по-късния проект на друг терен.
Тук несъстоялата се София не е въпрос на интересен силует или необичайна сграда. Ако болницата беше завършена, разликата щеше да се усеща всеки ден от семейства, които търсят помощ за децата си.
9. Втори градски център с подвижни тротоари
През 2009 г. международен конкурс предлага нова роля за голяма територия край булевардите „Цариградско шосе“ и „Асен Йорданов“: вторичен столичен център с правителствени сгради, жилища, офиси, хотели и обществени пространства.
Един от вариантите е на консорциум с водещ архитект Димитър Димитров. В неговото решение голям площад свързва административния комплекс с парк, образователни и спортни пространства. Предвидени са вътрешен транспорт, велосипедни и пешеходни алеи, връзки над съседните булеварди и нещо, което и днес звучи доста футуристично – подвижни тротоари.
Предложението се класира трето и остава извън избраното решение за терена. Проектните табла обаче пазят тази версия на бъдещия център.
Идеята е сравнително близка до нас във времето, но изглежда като София от паралелна реалност: слизаш край „Цариградско шосе“ и попадаш на нов градски център със собствен площад, парк и движещи се тротоари.
10. Олимпийско село в „Малинова долина“
През 80-те години София кандидатства за домакинство на зимните олимпийски игри през 1992 г. В плановете за района на днешната „Малинова долина“ присъства олимпийско село с жилищни сгради на три до пет етажа. След състезанията те трябва да се превърнат в обикновен жилищен квартал.
Предвидена е близка връзка с кабинков лифт, а в южната част на София се планират нови спортни обекти. Така кандидатурата предполага промени далеч отвъд няколкото седмици на игрите: ново строителство, транспорт и по-тясна връзка между града и планината.
През 1986 г. София губи избора за домакинство. Олимпийското село остава само в кандидатурата. Ако решението беше друго, „Малинова долина“ можеше да започне съвременната си история не като обикновен квартал, а като място, построено за спортисти от цял свят.
Следващия път, когато минете през „Кристал“, край НДК или през Павлово, огледайте се малко по-внимателно. София е пълна не само със следи от това, което е построено, но и с места, зад които стоят несбъднати планове. И понякога е достатъчно да знаеш историята им, за да погледнеш познатия град с други очи.
Европейско кино, фотография и Рей Бредбъри. Трите любими теми на Рада. Обича да пътува, но рядко посещава едно и също място два пъти. Фен е на синия цвят и червеното вино… дори и да не е от глухарчета.
