Сред българските революционери, политици и писатели Захари Стоянов заема специално място. Той не само описва едни от най-драматичните събития в българската история, но и сам участва в тях.
Бил е помощник-апостол по време на Априлското въстание, един от първите му историографи, председател на БРЦК и сред главните дейци на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Освобождението става народен представител, а през 1888–1889 г. е председател на Народното събрание.
Ето десет интересни факта от неговия живот.
1. Истинското му име е Джендо
Роден е под името Джендо Стоянов Джедев през 1850 г. в село Медвен, Котленско, в семейството на овчаря Стоян Далакчиев. Живее в Русе, където работи като чирак при абаджия, а по-късно става калфа. Тук се запознава с Никола Обретенов – един от синовете на легендарната Баба Тонка. Именно Никола Обретенов променя името му на Захари, с което овчарят от Медвен остава в историята. В крайдунавския град Захари Стоянов започва революционната си дейност, като се включва в Русенския комитет на Вътрешната революционна организация.

2. Нарича себе си „безкнижен и самоук овчар“
Днес е трудно да свържем тези думи с автора на „Записки по българските въстания“. Захари Стоянов най-напред учи в родното си село. Продължава образованието си в сливенското читалище „Зора“, където чете предимно християнски книги и учи френски език. Едновременно с това работи като овчар. Самоукият младеж постепенно се превръща в журналист, публицист и писател. Пише и редактира вестници, създава биографични очерци, посветени на български революционери и мъченици на освободителното дело.
3. „Записки по българските въстания“
Захари Стоянов остава в историята главно с най-значимото си произведение „Записки по българските въстания“ – една от най-влиятелните книги в българската история и литература. В книгата си той описва спомени от Априлското въстание, в което самият той участва заедно с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов и други революционери. Разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у нас в годините преди Освобождението.
4. Присъединява се към Хвърковатата чета на Бенковски
По време на Априлското въстание Захари Стоянов се присъединява към четата на Георги Бенковски. След разгрома на въстанието той се укрива заедно с Бенковски, отец Кирил и Стефан Далматинеца в Стара планина. След предателство групата попада в засада в Тетевенския Балкан. Георги Бенковски е убит, Стефан Далматинеца и отец Кирил са заловени. Захари Стоянов успява да избяга. Това е един от най-драматичните моменти в живота му, превърнат по-късно в исторически разказ.

5. Преминава през осем затвора
След няколкодневно скитане из Стара планина Захари Стоянов е заловен край село Терзийско, Троянско. Следват месеци на преследване и престой в затвори. Той е прехвърлян последователно в Троян, Ловеч, Севлиево, Търново, Елена, Сливен, Нова Загора и Пловдив. Принудително е изпратен в родното си село Медвен, откъдето бяга в свободно Търново през 1877 г.
6. Женен е за Анастасия Обретенова
Любовната история на Захари Стоянов е не по-малко интересна от революционната му биография. Той се запознава с Анастасия Обретенова – най-малката дъщеря на легендарната Баба Тонка – още когато тя е дете.
После пътищата им се разделят. Двамата се срещат отново след Освобождението, когато Захари Стоянов става секретар на Апелационния съд в Русе, а 18-годишната Анастасия пристига в родния си град от Москва за ваканцията. Захари е запленен от красивата и образована девойка и между тях започва оживена кореспонденция, която постепенно прераства в любовна връзка. В историята се появява и друг известен революционер – Стоян Заимов. Той също познава Анастасия от времето, когато учи в Москва. В крайна сметка Анастасия избира Захари.
7. Според легендата Баба Тонка проклина младото семейство
Захари Стоянов се венчава тайно за своята любима Анастасия през 1882 г. Баба Тонка не одобрява избора на дъщеря си. Приписват ѝ думи, с които го описва като „черен, сух, с изгоряло лице“.
Според мълвата тогава баба Тонка проклина младото семейство. В действителност първите три деца на Захари и Анастасия умират рано. Едва четвъртото – Захаринка – живее дълго. Баща ѝ не я вижда, защото умира няколко месеца след раждането.
8. Измисля думата „шуробаджанащина“
След като се установява в Пловдив през 1883 г., Захари Стоянов наблюдава отблизо управлението на Източна Румелия. Официално начело на областта са висши чиновници като Алеко Богориди и Гаврил Кръстевич (свален по време на Съединението). На практика обаче областта се управлява от влиятелни местни фамилии, свързани с приятелски и роднински връзки. Част от тях са потомци на прочути родове, други са участници във въстанията и „осребряват“ своето минало. Точно тези фамилии определят политиката и заемат висши държавни длъжности.

Това вдъхновява Захари Стоянов да напише фейлетон „Зетьо-Шурьо-Баджанакизъм“, публикуван през 1885 г. във вестник „Борба“. Стоянов осмива конкретни фигури от обществения и политическия живот, които са част от роднински кръг, завзел всичко – пари, влияние, власт. Постепенно фразата от заглавието на фейлетона се съкращава и остава като „шуробаджанащина“ – дума, използвана и днес.
9. Името на Захари Стоянов е свързано с ранното българско масонство
Той е сред главните фигури на ранното свободно зидарство в новоосвободена България. Участва в средите на първите български масонски организации, където се срещат и други известни личности от революционния и обществения живот. Сред имената, свързани с тези среди, са тези на Никола Обретенов и Тома Кърджиев.
10. Умира в Париж едва на 39 години
През 1889 г. Захари Стоянов заминава за Париж за Първото световно изложение, посветено на 100 години от избухването на Френската революция. Българската делегация е настанена в хотел „Суез“ близо до катедралата „Нотр Дам“. Захари Стоянов и съпругата му Анастасия отсядат в стая 42.
На 2 септември 1889 г. Захари Стоянов умира от перитонит, когато е само на 39 години. Днес паметна плоча на сградата на хотела напомня за последните дни на един от най-ярките български дейци от епохата на Освобождението.
От овчарчето Джендо – през автора на „Записки по българските въстания“ – до председателя на Народното събрание – животът на Захари Стоянов изглежда почти невероятен.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
