Само една нощ в годината. Точно 12 часа. След това сексът преди брака отново става незаконен. В света на „Само една нощ“ американското правителство е въвело точно такова правило, а Ню Йорк се готви за единствените часове, в които необвързаните могат да правят каквото поискат, поне докато часовникът не удари седем сутринта.
Тази леко побъркана версия на Голямата ябълка идва на голям екран с Калъм Търнър и Моника Барбаро като Оуен и Али. Той току-що е останал без човек, с когото да прекара дългоочакваната нощ. Тя още вярва, че някъде сред целия хаос може да се намери нещо повече от секс. Срещат се, разделят се, пак попадат един на друг и постепенно започва да става ясно, че проблемът може би никога не е бил в липсата на избор.
Зад филма стои Уил Глък, режисьорът на „Лесна, А?“, „По приятелски“ и „Обичам да те мразя“. Първата асоциация с толкова необичайна идея лесно може да бъде някаква романтична версия на „Чистката“, но създателите на „Само една нощ“ са търсили друго. Сексът е само часовникът, който отброява времето. Историята всъщност е за двама души, които имат твърде много възможности и твърде малко време да разберат коя от тях има значение. А ето и 10 любопитни факта за „Само една нощ“.
1. Сценарият влиза в историята още преди да стане филм
През 2024 г. „One Night Only“ оглавява The Black List – годишната класация на най-харесваните все още непродуцирани сценарии в Холивуд. Получава 60 гласа от представители на индустрията и носи необичаен рекорд на автора си Травис Браун.
Година по-рано той отново е №1 в списъка със сценария „Bad Boy“, което го превръща в първия сценарист в 20-годишната история на The Black List, оглавил класацията в две поредни години.
И тук не става дума за конкурс със случайно изпратени текстове. The Black List се съставя чрез допитване до стотици професионалисти от американската филмова индустрия, които посочват сценариите, впечатлили ги най-силно през годината.
2. Идеята хрумва на Браун по време на медения му месец
Може би последното място, на което човек очаква да измисли история за свят, забранил секса преди брака, е собственият му меден месец. Точно тогава обаче Травис Браун започва да мисли за дългия и доста криволичещ път, който го е довел до съпругата му.
Зад гърба си има повече от десетилетие срещи и връзки и първоначално иска да разкаже именно за целия този хаос. Бързо разбира, че подобна история би станала огромна, затова решава да я притисне в рамките на 12 часа. Така се появява нощта, в която всички трябва да намерят някого преди седем сутринта.
Първият опит обаче не оцелява. Браун пише около 60 страници, след което ги изхвърля и започва отначало.
3. Успехът на „Обичам да те мразя“ отвежда сценария при Уил Глък
Травис Браун вече знае кого иска за режисьор. След огромния успех на „Обичам да те мразя“ той вижда доказателство, че романтичната комедия все още може да накара хората да отидат на кино, а Уил Глък се оказва начело на личния му списък.
Агентите и мениджърите на сценариста изпращат текста на Жаклин Монета, продуцентски партньор на Глък. Браун разказва с усмивка, че тя на практика не позволила на режисьора да напусне офиса, преди да го прочете.
След това сценарият продължава да се променя. За Глък това е нормална част от работата – вижда кои актьори ще изпълнят ролите, разбира силните им страни и започва да наглася историята и комедията към тях.
4. Домашното не включва нито една романтична комедия
Преди снимките Уил Глък дава на двамата главни актьори три филма, които да гледат. Нито един от тях не е класическа романтична комедия.
Списъкът включва „Часове по-късно“ на Мартин Скорсезе, „Нешлифовани диаманти“ на братята Сафди и „Среднощно препускане“ на Мартин Брест. Общото между тях е непрекъснатото движение – героите нямат време да стоят и да анализират какво чувстват, защото постоянно се случва нещо ново.
Точно такава скорост търси Глък и за „Само една нощ“. Всичко, което в обичайната романтична комедия би отнело седмици, множество разговори и съвети от приятели, тук трябва да се случи за няколко часа.
5. Две седмици репетиции помагат за точния ритъм
При романтичната комедия сценарият може да е страхотен, но без химия между главните актьори играта приключва. Глък дори свежда избора си до прост въпрос: иска ли публиката да гледа тези двама души заедно, независимо дали флиртуват, спорят или тичат из града?
Калъм Търнър и Моника Барбаро получават две седмици за репетиции, през които преминават през сцените и отделните им моменти в подробности. Барбаро си спомня, че още при първите две реплики разговорът помежду им тръгнал без усилие.
Това постепенно отваря място и за импровизации. Глък ги насърчава да пробват различни решения, а част от спонтанно родените моменти остават и във финалния монтаж.
6. Ню Йорк във филма наистина е Ню Йорк
За Уил Глък било важно градът да не изглежда като туристическа картичка и още по-малко като друг град, който се преструва на Ню Йорк. Затова продукцията снима на реални места в четири от петте нюйоркски района.
Екипът влиза дори в движещ се влак на метрото. Снимките отвеждат героите през пицарии, улици, паркове, клубове и различни кътчета на града, а стара метална фабрика, която все още работи, временно е превърната в полицейски участък.
Барбаро има и доста точна отправна точка за енергията на тази единствена разрешена нощ. Част от снимките вървят около Хелоуин и тя забелязва сходството – хората навън са повече, всички бързат нанякъде, а градът сякаш е малко по-развързан от обикновено.
7. Странният свят на филма е скрит в детайлите
Глък не иска „Само една нощ“ да изглежда като научна фантастика или мрачна антиутопия. Действието се развива в свят, който визуално е почти идентичен с нашия. Забраната е въведена преди три години и хората вече са свикнали с нея.
Затова голяма част от историята на този свят е оставена във фона – в табелите, рекламите, поведението на минувачите и репликите, които лесно могат да останат незабелязани.
Има и още един забавен детайл. Въпреки множеството истински марки на екрана, Глък твърди, че филмът няма платено продуктово позициониране. Напротив, екипът трябвало да убеждава компаниите да им разрешат да използват и променят реалните им реклами така, че да паснат на годишната „свободна“ нощ.
8. Моника Барбаро променя важна част от образа на Али
В сценария Али от самото начало е певица. Детайлът, че се страхува да пее пред публика, обаче идва от Моника Барбаро.
Героинята записва песни и рекламни джингли в студио, но сценичната треска ѝ пречи да покаже гласа си пред хора. Според Травис Браун предложението на Барбаро дава на Али собствено препятствие, което трябва да преодолее, вместо цялата ѝ история да се върти единствено около романтиката.
Глък използва качествата и несигурностите на актьорите и за физическата комедия. Той обяснява, че се опитва всяка абсурдна ситуация да тръгва от характера – защо точно този човек би направил точно тази глупост в точно този момент.
9. Малкият червен фар е личен спомен на Уил Глък
Сред купищата разпознаваеми места в Ню Йорк Глък избира едно, което рядко попада във филмите – Little Red Lighthouse под моста „Джордж Вашингтон“ в парка „Форт Вашингтон“.
Това не е построен за снимките декор. Фарът е истински и режисьорът го познава още от детството си. Като малък често ходел там и по-късно решил да го вплете в историята като място със специално значение.
Изборът изненадва дори нюйоркския снимачен екип. Глък разказва, че му било забавно да покаже на хора с огромен опит в снимането из града място, на което мнозина от тях никога не били работили и дори не познавали. Доста по-интересно от поредната среща на върха на „Емпайър Стейт Билдинг“.
10. Музиката също отказва да стои мирно на заден план
Уил Глък отново работи с Есте Хайм и Кристофър Стрейси, с които създава музикалната среда и на „Обичам да те мразя“. Този път режисьорът им поставя необичайна задача – не иска традиционна филмова музика, която само подсказва на зрителя какво трябва да чувства. Иска тя да звучи като песни, които случайно са попаднали в сцените.
Затова голяма част от партитурата използва човешки гласове, включително тези на самите Хайм и Стрейси.
Саундтракът носи и още една изненада. King Princess записва версия на „Love Is in the Air“, а New Radicals създават специално за филма „One Night Only (Break Loose Break Free!)“ – първата им нова оригинална песен от повече от 25 години.
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
