Клод Моне заема централно място в историята на европейското изкуство като основоположник и водещ представител на импресионизма – художествено направление, което преобръща традиционните представи за светлина, цвят и възприятие. Неговата работа се отличава с упорито търсене на естествената атмосфера и с умение да превърне всекидневните пейзажи в сложни изследвания на зрителното възприятие. Художникът често рисува един и същ мотив десетки пъти, за да улови различните състояния на деня, сезона или времето.
Творчеството му не просто отразява света, а го преосмисля като светлина, движение и емоция. Той вярва, че в природата няма истинско черно, а сенките винаги съдържат отражения на околните цветове. Това прави произведенията му изключително живи и изпълнени със светлина, дори когато изобразяват облачен ден или залез. Днес картините му се продават за милиони, а галериите по света се съревновават коя ще изложи негов шедьовър. За самия Моне изкуството никога не е било въпрос на пари или слава, а начин да вижда света по нов начин, да улови невидимото и да го превърне в цвят. Любопитните факти за него, ще откриете в статията.
1. Родителите
Бащата – Клод-Адел Моне, е роден в Париж в края на XVIII век. По професия бил търговец на хранителни стоки и морски продукти. След революционните и бурни години във Франция, Клод-Адел олицетворявал новия тип граждани – прагматичен, трудолюбив, уверен, че успехът се гради с постоянство, а не с мечти. Майката – Луиз-Жюстин Обре, имала съвсем различен темперамент. Тя произхождала от семейство с по-интелектуални и артистични интереси. Луиз била певица, участвала в местни хорове и музикални събития.
2. Раждането
Оскар-Клод Моне е роден на 14 ноември 1840 г. в Париж, на улица „Rue Laffitte“ №45. На 20 май 1841 г. е кръстен в местната парижка църква „Нотр Дам дьо Лорет“. Има по-голям брат – Леон-Паскал. Когато Клод е на петгодишна възраст, семейството му се премества в Льо Авр – пристанищен град на брега на Ламанша. Именно там прекарва детството си и се влюбва в морето, облаците и вечно променящата се светлина на северното крайбрежие.
3. Детството
Още като ученик проявява изключителен талант към рисуването. Вместо да слуша уроците, създава карикатури на учителите и съучениците си, които бързо стават популярни в града. До 15-годишна възраст вече продава своите рисунки в книжарницата на Шарл Жан, печелейки по няколко франка. Въпреки неодобрението на баща си, младият Моне усеща, че това е неговият път. Той започва да излиза извън града, за да рисува морето и скалите край Ламанша, воден от стремежа да улови живата светлина и атмосферата на пейзажа. Макар баща му да гледа с недоверие на тази страст, учителят му по изкуство забелязва таланта му и го насърчава да продължи да твори.
4. Загубата
Когато е на 17 години, майка му умира внезапно. Смъртта ѝ оставя дълбока празнота в живота на момчето. Няма точни сведения за конкретната болест, но историците предполагат, че вероятно е страдала от хронично заболяване, което се е развивало в продължение на месеци, преди да настъпи фаталният край. Моне бил изключително привързан към майка си. Тя го учи да наблюдава светлината, цветовете и отраженията във водата, оформяйки по този начин неговата художествена чувствителност. След нейната смърт той изпада в тежка емоционална криза. Трудно понася живота в дома на баща си, който е по-суров и прагматичен и често усеща липсата на емоционална подкрепа. В резултат на това напуска семейния дом и се мести при своята леля Мари-Жанна Лекандр, която също го подкрепя и осигурява средства за художественото му образование.
5. Армията
На 20 години е призован да изпълни задължителната военна служба във френската армия. Назначен е в първи африкански стрелкови полк – елитно кавалерийско подразделение, разположено в Алжир, тогава френска колония. Именно там за първи път осъзнава колко различно може да изглежда светът в зависимост от светлината и атмосферата. Той е поразен от ярките цветове, сухия въздух и необичайните контрасти на африканското слънце. След по-малко от година служба се разболява тежко от тиф или тропическа треска. Здравословното му състояние се влошава до такава степен, че той е хоспитализиран и не може да продължи военните си задължения. Тук се намесва леля му, която има влияние и средства. Тя се съгласява да плати за освобождаването му от военна служба, при условие че Моне се запише в Художествената академия в Париж и се посвети на изкуството.
6. Връзките
През 1865 г. среща Камий Донсьо, която става негова спътница и муза. Тя позира за едни от най-красивите му ранни картини, с които Моне привлича вниманието на парижките среди. Двамата се женят през 1870 г. и имат двама сина – Жан и Мишел. Бракът им е изпълнен с трудности – бедност, премествания, несигурност. Въпреки това Камий остава неговата най-голяма подкрепа. След като тя умира от туберкулоза през 1879 г., той изпада в дълбока депресия. Остава сам, без средства, с две деца и множество дългове. Именно в този тежък момент съдбата го свързва с жената, която става неговата втора съпруга и спътница до края на живота му – Алиса Ошеде. Алиса е съпруга на Ернест Ошеде – богат търговец и колекционер на изкуство от Париж.
Моне често гостува в дома на семейство Ошеде, където рисува градините и природата около тяхното имение. Една година преди смъртта на Камий, Ернест губи цялото си състояние, фалира и бяга в Брюксел, оставяйки Алиса и шестте им деца почти без средства. Тогава Алиса и децата ѝ се местят да живеят при Моне и Камий, за да делят общо домакинство. След смъртта на Камий, Алиса поема грижите не само за своите шест деца, но и за двете деца на Моне. Постепенно между нея и художника се заражда близка връзка, основана на взаимна подкрепа и грижа. Отначало отношенията им предизвикват неодобрение в обществото, тъй като Алиса все още е законна съпруга на Ернест, който живее в Белгия. След смъртта му, Клод и Алиса сключват граждански брак на 16 юли 1892 г. в градчето Живерни,
7. Депресията

През есента на 1868 г. преживява най-драматичната и тъмна криза в живота си. Той е едва на 27 години, но вече отчаян от бедността, от липсата на признание и от непрестанните борби за оцеляване. По това време живее с любимата си Камий и тъкмо се е родил малкият им син Жан. Семейството няма постоянен дом, местят се често, живеят в наети стаи и почти винаги са затрупани с дългове. Парижани и критици отхвърлят стила му, никой не купува картините му, а приятелите му също са бедни и не могат да му помогнат. Той е под натиск от наемодатели и кредитори, които го заплашват, че ще го арестуват за дългове. В отчаянието си се хвърля в река Сена близо до Ветей. Спасен е от местни жители, които го изваждат и му оказват помощ.
8. Импресионизмът

През 1874 г. участва в изложба, организирана от група млади художници, които са отхвърлени от официалния Парижки салон – най-престижната художествена институция във Франция по онова време. Тези млади творци искат да се освободят от строгите академични правила и да представят един нов, по-свободен начин на рисуване, в който водеща роля играят светлината, атмосферата и моментното впечатление. Моне представя на изложбата своята картина, наречена „Impression, soleil levant“ („Импресия. Изгряващо слънце“). Критиците обаче не приемат добре новия стил.
Един от тях – Луи Лерой, публикува подигравателна статия в списание „Le Charivari“, в която описва картината като „само една импресия, нищо повече“. Той използва думата „импресия“ с ирония, за да подчертае, че творбата изглежда недовършена и повърхностна. Но художниците вместо да се засегнат, възприемат думата като знак на своето ново течение. Те я приемат с гордост, защото именно впечатлението, а не прецизната реалистична форма, е същността на тяхното изкуство. Така, благодарение на една подигравка, се ражда импресионизмът – движение, което напълно променя хода на живописта. Моне става негов символ, защото най-добре въплъщава идеята за улавяне на мимолетната красота на светлината, а не на твърдите очертания на реалността.
9. Градините
След десетилетия на бедност, пътувания и нестабилност, през 1883 г. Клод Моне се установява в малкото село Живерни, в Нормандия, на около 80 километра северозападно от Париж. Първоначално около къщата има обикновен овощен двор и поляна, но Моне започва постепенно да го преобразява. Той проектира градината сам, с изключителна страст и внимание към детайла, наричайки я „Clos Normand“. Най-прочутата част от имота му се появява няколко години по-късно. През 1893 г. купува съседен парцел земя от другата страна на железопътната линия, която минава край Живерни.
Там решава да създаде нещо съвсем различно – водна градина, вдъхновена от японската естетика, която по онова време очарова цяла Европа. Той лично проектира и наблюдава изграждането на малко езеро, захранвано от близкия поток, както и строежа на японски дървен мост с извита форма, който по-късно ще стане един от най-разпознаваемите мотиви в световното изкуство. Засажда бамбук, върби, азалии и хибискуси, а във водата – редки видове водни лилии, които поръчва от чужбина. В началото местните жители се противопоставят на идеята, защото се страхуват, че езерото може да замърси реката или да привлече насекоми. Но получава нужните разрешения и продължава. Така създава малък свят, в който вода, растения и небе се сливат в едно.
10. Смъртта
Художникът страда от катаракта на двете очи, която замъглява зрението му и го измъчва повече от десетилетие, както и от артериосклероза – заболяване, характерно за напредналата възраст. Има кашлица, задух и болки в гърдите, но категорично отказва болнично лечение. След операции на очите през 1923 г. частично възстановява зрението си, но цветовете, които вижда, вече са променени – светът му изглежда по-топъл, златист и розов. Към края на 1926 г. болестта му се влошава. Умира на 5 декември 1926 г. в своя дом в Живерни, на 86-годишна възраст. Причината за смъртта му е белодробен рак, който се развива в последните месеци от живота му. Върху ковчега му, вместо черен, е поставен пъстър плат в цветовете на неговите картини. Погребението е скромно, съобразено с неговите желания. Присъстват само семейството, близките приятели и няколко колеги художници. Положен е в гробището на Живерни, недалеч от своята градина и езерото с водните лилии, които дълго време го вдъхновяват.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.


