На хубавия празник Еньовден баба Даца всяка година излиза по къра да набере билчици – да има я за главобол, я за гърлобол, за очебол, но и за други – по-специални работи. Не е тя някаква известна билкарка, ама поназнайва това-онова за лечебните бурени, а и напоследък ѝ се наложи да прилага познанията си, за да скърпи двата края, че пенсията ѝ е повече от мизерна.
През миналата пролет свинята ѝ Спаска роди 12 прасенца, хубави като капчици, но се разболя и млякото ѝ пресъхна, та се наложи баба Даца да пои едно по едно малките с биберон, с мляко от кравата. Не им понасяше много това мляко – те оживяха, но не растяха, и бабата, както се чудеше какво да ги прави, една безсънна нощ се сети за билката Порастиче, с която някога помагаха на слаби и болнави деца да се закрепят и да започнат да растат.
Баба Даца започна да сипва отвара от нея в млякото на прасенцата, те за нула време пораснаха и когато ги продаде на местната кланица, собственикът ѝ живо се заинтересува как са станали толкова огромни и яки, а бабата простодушно му разказа за билковата отвара. Той въведе в производство еликсира на растежа и оттогава собственият му свинекомплекс угояваше прасета с размер на хипопотами. А бабата береше билката (която, за щастие, беше широко разпространена), сушеше я и му я продаваше, та си докарваше по малко допълнителни пари.
Така се случи, че по времето, когато правеше млечната смес за собствените си прасенца, баба Даца имаше едно малко черно коте, което се крепеше едва живо, и тя даваше и на него от билковото мляко. Котето вече се е превърнало в много голяма котка и в момента цялото Шуменско плато е завардено от полиция и разни специализирани служби, за да бъде хванато, а то просто, като всяка котка, нощем излиза на лов извън двора на стопанката си – само че не ѝ носи хванати гугутки и гущери, а сърни и глигани. Но нищо, баба Даца обича дивеч и знае как майсторски да го сготви, че то в селския магазин дори кренвиршите са на безбожна цена.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
