“Да се родиш глупав не е срамно,
срамно е само да умреш глупав.”
Тези и още тонове подобни тежки и мъдри слова ни оставя в наследство великият Ерих Мария Ремарк. Той е сред най-популярните немски автори, умее без усилие да завладява ума и сърцето на читателя. Той е всепризнат като майстор на антивоенната литература, а творбите му са издадени в милиони екземпляри.
Романите му са пропити с горчивината на войната, но и с човечността, която успява да разцъфти точно по това време. Той ловко и съвсем неангажиращо вплита в едно най-красивото и най-грозното в човешката душа, а романите му са повече от удивителни и вълнуващи. Препоръчваме ви да прочетете всички негови произведения, а тук ви представяме 10-те задължителни.
1. „Мансардата на бляновете“
“Мансардата на бляновете“ е първият роман на Ерих Мария Ремарк и в него творецът все още търси своя стил, но това не го прави по-малко интригуващ от всички останали.
Ремарк започва да пише романа още на 16-годишна възраст и го издава през 1920 година. Историята разказва за Фриц Шрам – непоправим романтик, талантлив поет, художник и познавач на човешките сърца и за неговата Мансарда на бляновете.
Проследява и това, което Фриц Шрам нарича “великото То” – неразрешимата загадка на живота, дълбоката и вечна хармония, която носи спасение и покой, без да дава отговори, като освобождава човека от нуждата да търси отговори.
Фриц се посвещава на задачата да събере двама свои близки приятели – музикантът Ернст Винтер и младата Елизабет Хайндорф. Но раздавайки на всички от своята мъдрост, Фриц постепенно започва да губи самия себе си.
2. „На Западния фронт нищо ново“
Творбата излиза през 1929 година и само за 18 месеца е преведена на 22 езика и продадена в над 2.5 милиона бройки.
През 1931 година излиза и продължението – “Обратният път”. И двете книги са забранени и горени на клади, а самият Ремарк е принуден да напусне родината си заради тях.
В тези си произведения германският писател описва живота на група млади войници. Някои от тях стават жертви на безмилостната смърт, а други – на последствията след войната.
Светът се страхува от тях и отказва да ги приеме, а те не могат да го разберат, защото още от невръстни деца познават само студа, болката и смъртта.
3. „Трима другари“
“Трима другари” е роман за възстановяването на света от войната и за неговата враждебност към човека.
Годината е 1928, а Германия още пази спомена за провала във войната. Животът на тримата неразделни другари – Роби, Кьостер и Ленц също не остава незасегнат.
Тримата мъже са преживели загубата на идеали, загубата на близки и скъпи хора, но се стремят да намерят своето място в общество, преживяващо икономическа криза и социален шок.
Това, което остава непроменено за тях, е приятелството им.
Но дали ще продължи да е така и след като Роби се влюбва в младата и очарователна Пат, която става неразделна част от сплотената им група?
4. „Обичай ближния си“
“Обичай ближния си” е роман, посветен на темата за емиграцията и отразяващ драматичната съдба на самия автор, принуден да живее извън границите на отечеството. “Обичай ближния си” е роман за немските емигранти, които са принудени да се скитат по калните пътища на Европа.
Те се крият, гладуват, тайно пресичат границите, много от техните роднини и приятели са в концентрационни лагери, но все още намират сила за състрадание и любов.
Щайнер и Керн живеят от ден за ден, продавайки връзки за обувки за по няколко пенита. Въпреки това двамата с изненада откриват, че са останали и хубави неща в този свят. За единия това е Париж, а за другия – любовта.
Сред страховитата жестокост и безпощадните закони все още съществуват човечност и милосърдие. А колко голямо е щастието, когато пред теб се открие възможността да се влюбиш, да оцелееш, да споделиш историята си и тя никога да не бъде забравена.
5. „Триумфалната арка“
Този роман Ремарк пише в изгнание в Америка през 1946 година. Действието се развива през 1938 година в Париж. Доктор Равик е способен хирург, който пребивава във френския град без документи и без право да упражнява професията си.
Той е преживял ужасите на концентрационните лагери, а след войната е в постоянен страх да не го заловят и депортират обратно в Германия.
Свързва двата края като оперира нелегално в частна клиника. И силно вярва, че убийството на немец, измъчвал стотици хора, е не по-малко хуманно нещо, отколкото да се спаси тежко болен пациент.
В такива, враждебни за каквито и да е романтични отношения, обстоятелства Равик среща Жоан – отчаяна актриса, на която помага да стъпи на крака.
И макар хирургът да не вярва в любовта, съдбата му по странен начин го въвлича в една бурна романтична история с трагичен край.
6. „Време да се живее и време да се мре“
Втората световна война е в разгара си. След две изключително тежки години на Източния фронт, немският редник Ернст Гребер очаква с нетърпение триседмичния си отпуск.
Той се връща в родния дом, но за да го види разрушен и опустошен. Ернст е посрещнат от един съвсем непознат град, в който се изгубва. Родителите му са изчезнали. В търсене на нещо, което да му вдъхне надежда и желание за живот, той среща бившата си съученичка Елизабет.
Двамата се оказват болезнено нужни един на друг. И решават да се оженят. Но способна ли е любовта да изтрие кошмарите от миналото? Може ли един войник да забрави какво е видял, какво е сторил и защо го е сторил?
Отпускът изтича и Гребер трябва да се върне на фронта, измъчван от множество въпроси, свързани с войната и отговорността.
7. „Черният обелиск“
Подзаглавието на романа е “История на една закъсняла младост” и изцяло разкрива тематиката му – след войната няма място за младост, има място само за нещо като живот или оскъдици от живот.
Романът е за любовта, смъртта, религията, лудостта и раните от войната.
Младият Лудвиг Бодмер е ветеран от войната, който живее в малък провинциален град и работи във фирма за надгробни паметници. Той свири на орган в параклиса на местната клиника за душевно болни.
Влюбва се в една от пациентките на клиниката – младата и красива Женевиев, търсейки своята сродна душа.
„Черният обелиск“ е един от най-ярките и зрели романи на Ремарк. В него присъстват някои мотиви от по-ранните му творби, но тук авторът е по-дистанциран, мъдър и ироничен.
8. „Нощ в Лисабон“
“Нощ в Лисабон” е една от последните творби на Ремарк. Излиза от печат през 1962 година и е считана за върха в творчеството на писателя.
Една нощ в Лисабон, в началото на Втората световна война, млад мъж наблюдава готвещия се да отпътува на другия ден за Америка кораб.
Без виза и само с шест долара в джоба, той е един от хилядите бежанци от нацистка Германия, намерили последно убежище в португалската столица, мечтаещи за по-добро бъдеще някъде далеч.
Внезапно към него се приближава странен непознат и му предлага два билета за кораба и паспорт с валидна виза.
Единственото, което иска в замяна, е младият човек да изслуша неговата история. История, колкото необикновена, толкова и до болка позната в тези смутни военни времена.
9. „Обетована земя“
Повечето изтъкват този роман като най-добрият и най-трагичният сред творбите на Ремарк. Може би заради това, че той така и не успява да го завърши.
Чрез него писателят ни отвежда в Ню Йорк от 1944 година и ни потапя в живота на един човек, преследван от миналото и белязан от опустошителните последици на войната.
Изгубен и без посока, Лудвиг Зомер се озовава сред хаоса на големия град, принуден да се справя с несгодите на емигрантския живот. Докато малко по малко се опитва да се съвземе, той открива, че всяка малка или голяма придобивка му носи горчив привкус.
Спомените за войната и нечовешкото отношение продължават да го преследват дори в тази мирна обетована земя.
10. „Сенки в рая“
Романът е публикуван след смъртта на Ремарк и ни води в Америка.
Цел за толкова много бежанци, тя се оказва обетованата земя за Роберт Рос. Там той намира своето убежище след години в концлагери и в преследвания из окупирана Европа.
Установява се в Ню Йорк заедно с други бежанци от нацистка Германия. Тук среща Наташа – красива манекенка с добро и отзивчиво сърце, с която иска да започне нов живот. Но възможно ли е ново начало, когато съзнанието ти е затънало в миналото?
Докато войната продължава да занимава съзнанието му, Рос не може да намери покой. Демоните на миналото не спират да го преследват и всичко му напомня, че свободата също носи последици и че раят, колкото и съвършен и отдалечен да е той, има своята цена.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
