На 21 юли отбелязваме годишнината от смъртта на големия Радой Ралин. Той едва ли се нуждае от представяне, но все пак: Радой Ралин е литературният псевдоним на Димитър Стефанов – българският поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата.
Той е роден на 22 април 1923 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет. Редактор е в сп. “Славяни”, във в. “Литературен фронт”, във в. “Стършел”. През периода 1961-63 г. е редактор в Студия за игрални филми, а през 1964-66 г. – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири “Фокус”.
По време на тоталитарната система, поетът Борис Христов казва за него: “Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.” На името на Радой Ралин е наречен площадът пред бившото кино “Изток” срещу хотел “Плиска” в София. На 24 май 2012 г. там бе поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на Георги Чапкънов. На Радой Ралин е именуван и връх на южноокеанския остров Ливингстън. Ето и 10 въздействащи мисли на Ралин.
1. “Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!”
2. “Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…”
3. “Един народ не бива да бъде безкрайно голям – ще му се разсее националното съзнание.”
4. “Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.”
5. “Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.”
6. “Приятелството е демокрация, но колко трае?”
7. “Роднинството е тоталитаризъм – нямаш право на избор, но е истинско и вечно!…”
8. “Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.”
9. “Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще ѝ станеш досаден.”
10. “По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простакът.”
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
Коментари