Точно преди година в родното интернет пространство се сдоби с ново кулинарно попълнение. „Вкуси ме“ – сайт за любителите на кулинарията, вкусната храна и изисканите напитки! На 01 август 2013 година приветствахме с „Добре дошли при нас“ всички, които обичат да се развихрят в кухнята и да приготвят разни наистина приятни (както за очите, така и за небцето) неща…
Всички, за които времето около готварската печка носи истинско удовлетворение, а насладата, която даряват на околните е най-големият подарък… Всички, които обичат да се наслаждават на живота – с невероятните богатства от вкусове и непознати усещания, които той предлага.
„Вкуси ме“ обеща да бъде сайтът за хората с вкус – към храната, напитките и живота като цяло! Сайтът, в който заедно да споделяме кулинарни мисли и вкусни прозрения. Сайтът, който да дава възможността на всеки свой читател да сподели най-големите си открития в кухнята и да направи публично достояние своя любима рецепта, придружена със снимка(и), направена(и) лично от него. Избрахме за наш девиз думите „Когато вкусът е преди всичко“ и сме убедени, че с ваша помощ ще успеем да превърнем „Вкуси ме“ в място, в което добрият вкус ще доминира.
Всеки ден с вкусни рецепти, оригинални идеи, любопитно от кухнята, интересни конкурси… Това е „Вкуси ме“! Вече цяла година 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата на www.VKUSI.me. В чест на празника решихме да направим равносметка и да подредим рецептите, предизвикали най-голям читателски интерес през тези 365 дни. Ето 10-те най-четени рецепти в сайта „Вкуси ме“.
1. Солен кекс със сирене от Диана Статева
Историята на кекса е толкова стара, че чак звучи като нещо не съвсем реално. Предците ни са ги приготвяли още е най-древни времена. Остатъци от кексове са намерени в неолитни селища – те се състоят от натрошени зърна, които били заливани с вода и мед, притискани, за да се получи подобна на пита форма, и изпичани върху нагорещени плоски камъни. В древна Гърция подобни сладки пити се наричали „плакус“(„плосък“). Римляните пък приготвяли друг вид плосък кекс, които се наричал „сатура“ – той се състоял от пшеничено брашно и зехтин и бил много по-вкусен и засищащ. Със сирене се приготвяли два вида печива: „плацента“ – солен пирог и „либум“ – сладкия му аналог, от който е произлязъл днешният чийзкейк.
2. Зелеви сарми с кайма и ориз от Ирина Андреева
Сармите са още един от символите на българската Коледа. Те са ястие от завита в листа оризова плънка, което е част от националната кухня на много европейски и азиатски народи. Има много различни варианти в зависимост от вида на листата и от начина на приготвяне на плънката. Някои народи разглеждат собствения си национален вариант и чуждите като различни ястия. Плънката почти винаги е с месо – свинска или смесена (свинска и телешка) кайма, или кълцано месо. Сармите се варят в смес от зелева чорба и вода. Възможно е в последствие да се пекат с т.нар. „бял сос“ – гъста смес от течността от варенето, кисело мляко, яйце и брашно. Поради големия размер (80-100 г на сарма) се поднасят само като основно ястие.
3. Бързи банички на сач (гюзлеми) от Десислава Митева
За турската кухня може да се говори много – за уникалните вкусовете и аромати, за любопитните комбинации и дъхавите подправки. Едно от традиционните ястия в нея са гюзлемите. Това са банички на сач, които се правят изключително лесно и са невероятно вкусни. Плънката може да е изцяло по ваш вкус – кайма, сирене, кашкавал, варени картофи, извара. Ако нямате сач, може да ги направите и в грил тиган. Според оригиналната рецепта, за да приготвите гюзлеми ви е необходимо тесто, което се разточва на тънки кори. В тях се слага плънката и готовите банички се изпичат от двете страни за няколко минути. Рецептата, която ви предлагаме тук обаче е в пъти по-лесна, а превъзходния резултат ще е готов за сервиране буквално за минути.
4. Торта с пандишпанов блат и сметанов мус от Радка Стоянова
Приготвянето на пандишпан е може би най-лесната и същевременно най-трудната рецепта за блат. Причината е, защото разчитаме блатът да се надигне от въздуха, който се образува при разбиването на белтъците, а не толкова на бакпулвера, ако изобщо сте използвали такъв. В английския език наименованието на този блат се нарича „angel food cake“ или в груб превод – храна за ангели. И не случайно… Ако се изпече правилно, той е нежен, лек и пухкав, точно като за ангелска трапеза. Пандишпановия блат се употребява широко в сладкарството. Той служи за основа на много торти, кексове и сладкиши. Блат от пандишпаново тесто може да се приготви предварително и да се замрази за период до 3 месеца.
5. Лесна бисквитена торта с шоколад от Вихра Георгиева
Шоколадът е богата на калории храна. Той съдържа 61% въглехидрати, 30% мазнини и 5-8% белтъци. Произвежда се от какао, което се добива от плодовете на дървото Theobroma cacao, отглеждано в Южна Америка. В Европа какаото е пренесено за първи път в Испания едва през 16 век, независимо, че неговото използване като храна и лекарство води началото си от преди повече от 1400 години. Превръщането на какаовите зърна в хубав шоколад изисква познание, страст и артистичност. Това е интригуващ процес, започващ в тропическите джунгли и завършващ в шоколадовата фабрика, където всеотдайните майстори на шоколадите създават това любимо изкушение.
6. Коледни джинджифилови сладки от Русиана Михайлова
Още старите гърци и римляни са прилагали джинджифила като подправка и лекарство. Джинджифилът е коренище, което се добива от тропическо растение. Корените му са плоски, белезникави, със силен и приятен аромат и лют вкус. Съдържат смоли, полизахариди, флавоноиди, етерично масло зингиберон и др. На зингиберона се дължи парливият (лют) вкус на джинджифила. Коренището на джинджифила и етеричното масло стимулират стомашните жлези, действат противомикробно и служат като тонизиращо средство. Използва се като подправка, за подобряване на храносмилането, особено в ястия, съдържащи повече целулоза. За лечебни цели джинджифиловото коренище се поставя в билкови чайове.
7. Оригинална испанска сангрия
Вариантите на приготвяне на традиционния испански коктейл сангрия са толкова, колкото плодове, добро вино и аромати на спиртни напитки има по земята. Според историята първи за това да комбинират вино и плодове се сещат жителите на област Андалусия, най-горещата част от Иберийския полуостров. При традиционната сангрия се избира младо вино с наситен червен цвят. Оттам идва и името. Вкусът се подобрява с капки бял или кафяв ром, бренди, шери, френски ликьор от червен грейпфрут или испански ликьор от билки. Бялата сангрия пък има друг финес. Тази с шампанско има също все повече фенове, но е по-непредвидима. За детско парти алкохолът се изключва и вместо вино основата е от натурален гроздов сок.
8. Козунак „Галя“ от Галя Парашкевова
Въпреки че често асоциираме козунака с празника Великден, факт е, че той доста често присъства на трапезата ни и без специален повод. За приятна неделна закуска, за десерт към вкусен обяд или вечеря, за леко следобедно хапване, козунакът винаги е добре дошъл. Любопитно е, че първите козунаци в България са били донесени у нас от румънци. Според излизалото от началото на ХХ век списание „Икономика и домакинство“ това са сторили румънски търговци. Още тогава е била тиражирана традиционната родна рецепта за обреден хляб, който задължително се меси с масло и яйце. Днес от специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.
9. Сладкиш „Агнеса“ от Силвия Тодорова
Един от най-популярните, бързи и не много сложни за приготвяне в домашни условия сладкиши носи женственото име „Агнеса“. Това прекрасно сладко изкушение има многогодишна история и се радва на световна популярност. Сладкишът е кръстен на Света Агнеса, родена в Рим през III в. Съвсем млада Агнеса, взема решение да посвети изцяло живота си на Бога. Когато навършва дванадесет години, започва поредното преследване на християните, организирано от римските власти. Изправена пред съда по несправедливи обвинения, тя е подложена на мъчения и унижения заради вярата си, но е опазена от всичко по чуден начин. Накрая е посечена с меч. Знак на Света Агнеса е агнето – символ на чистота и жертва.
10. Класическа овчарска салата
Овчарската салата е ястие, характерно за България. Тя е обогатена модификация на шопската салата. Приготвя се от краставици, домати, лук, магданоз, печени или сурови чушки, шунка, сварено яйце, кашкавал, бяло саламурено сирене и е овкусена със сол и олио. По желание се добавят и мариновани гъби. Овчарска салата е сравнително нова. Тя се появява в ресторантите през 90-те години на миналия век и бързо добива популярност. Нейното авторство е неясно, но със сигурност няма нищо общо с трапезата на някогашните или сегашните овчари. Независимо от крехката си историческа възраст, овчарската салата е много сполучлива като съчетание на вкусове, поради което е възприета като нещо типично и изконно българско.
© Вкуси ме е сайт за любителите на кулинарията, вкусната храна и изисканите напитки! Всеки ден вкусни рецепти, оригинални идеи, любопитно от кухнята, интересни конкурси… Място за хората с вкус – към храната, напитките и живота…
Коментари