10 неща, които водят до емоционално изтощение

Един лекар веднъж ми каза: „Вие, младежите, живеете в болно време. И не друго, ами стресът ви разболява. В момента има бум на младите пациенти с неврози, бърнаут, паник атаки.“ Тази истина ме шибна през лицето като бодлива клонка от шипков храст. И не, защото не си давах сметка, че живеем под постоянно напрежение, а по-скоро поради факта, че не го осъзнавах в дълбочина. Не ми се вярваше, че нещата достигат подобни размери. Попитах го какво трябва да правим, за да понижим нивата на стреса. Той каза три неща – сън, природа и любов. Простичките неща, превърнали се в сложен житейски ребус.

Има много фактори, които „изпиват“ енергията ни и ни карат да се чувстваме като деконструирани десерти – довчера сладки и симпатични, а днес приличащи на… сещате ли се за онзи леко плосък виц за Мечо Пух и ябълката? Да кажем, че приличаме на нея, if you know what I mean.

Без да губя повече време, нека пристъпим към списъка с онези десет неща, онези вредни фактори и навици, които най-често ни довеждат до емоционално изтощение и хронична нервност.

1. Липсата на добър сън

Всички сме чували от родителите си, че сънят лекува. Естествено, че сме наясно с това. Знаем ли обаче, че липсата на добър сън може да разболява? Мозъкът и тялото се нуждаят от пълноценна почивка, за да функционират правилно и за да се запазят здрави за по-дълго време. Освен че е важно да спим по осем часа на ден, трябва да спазваме и някои тънкости, за да осигурим истинска почивка на ума си.

На първо място е нужно да си лягаме преди 23:00 часа. Някои лекари казват, че след този момент, няма да успеем да постигнем желания ефект дори и да се стараем с часове. На второ място е подготовката – никакви дразнещи светлини, работещи компютри и телефони преди и по време на лягане. Доказано е, че това са стимули, които мозъкът регистрира, когато спи. Това прави сънят меко казано непълноценен. На трето място е храненето – никакво ядене на сладкиши директно преди гмуркането в чаршафите. Вместо храна, можем да изпием чаша чай от лайка или мента. Гарантирано помагат за релаксация. Спазвате ли тези три неща, е доста сигурно, че ще успявате да си почивате по-качествено.

2. Невъзможността да се отпускаме

Не може и не трябва да се опитваме да сме сериозни през цялото време, никога да не подминаваме онова, което ни наранява или ядосва. Просто не може, защото така се изхабяваме, амортизираме нервната си система. Какво ще стане с една кола, ако постоянно стои с включен двигател

Понякога трябва да си позволяваме да не мислим за нищо, за никого, да правим онова, което най-много обичаме и да бъдем там, където ни е най-приятно. Звучи много елементарно, даже си вярваме, че го постигаме, но дали е така? Кога за последно отпуснахме колана на сериозността и чувствителността и усетихме удоволствието от „нищоправенето“ и „нищомисленето“? Добре е да поработим съзнателно над своята техниката за пълно отпускане, за да стане наистина ефективна и да ни предпази от бърнаут.

3. Потъването в рутината

Ставане в шест сутринта, кафе, закуска, работа, прибиране вкъщи, вечеря, душ и сън. И така понякога 24/7. Изведнъж ни се отдава възможност за почивка и ние не знаем какво да правим с всичкото това свободно време. Усещаме как рутината ни е завлякла в едно изтощително ежедневие, което е отнело желанието ни за удоволствие и смях. Трябва задължително да променим нещо, защото мозъкът ни се нуждае от хормони на щастието, за да поддържа здрав организъм.

Потъването в рутината не е просто скучно и физически изморително. То ни вкарва в коловоз от негативни емоции и апатия, които ни поддържат в едно умерено, но много вредно, ниво на стрес. Този стрес се превръща в хроничен. Добре, а как да излезем от тази монотонна въртележка? С осъзнаването, че сме попаднали в нея! Съзнателна и целенасочена промяна са ни нужни, за да слезем преди следващото завъртане. Ако се налага, ще сменим и работата. Нищо не е по-ценно от щастието и здравето.

4. Непрекъснатото вглъбяване в проблемите

Проблеми имаме всички. Както и избор – да позволим да ни разцентроват и да помрачат доброто ни настроение или да се научим да не се вглеждаме в тях непрекъснато. Една моя близка казва, че за проблемите има смисъл да се разсъждава само тогава, когато това е във връзка с тяхното разрешаване.

Това нейно изказване ме накара да осъзная, че рационалното мислене е най-полезното нещо що се отнася за грижите. Мога ли да реша този проблем и как? Ако не мога – няма полза да го разнищвам повече. Продължавам напред. Разбира се, тази рецепта е сложна и ще трябва време за усъвършенстване. Не всеки път ще се получава, но резултат ще има. Изпробвано е!

5. Общуването с негативни хора

Всички познаваме хора, които мрънкат за какво ли не. Тук е моментът да направим едно разграничение. Под негативни не се има предвид хора, които са истински нещастни по обективни причини или хора, които минават през труден период. Има се предвид индивиди, които все са недоволни, без да знаят защо. Ей така, за спорта.

Тези елементи наистина, без преувеличение, са опасни за здравето. Енергийни вампири, които се хранят с положителните ни емоции. Далеч от такива! Щом чувствате, че един човек ви влияе негативно – минимален контакт с него. Или игнориране в рамките на доброто възпитание. Всеки преценява кой подход да избере. Важното е да не позволява на другите да се хранят с неговото щастие. Негативните мисли разболяват. Това не е мит, повярвайте. Всеки стимул влияе на нашия организъм, независимо дали е емоционален или физически.

6. Липсата на движение и спорт

Ще кажем, че това се подразбира и няма да сгрешим. Ако кажем и, че се подценява – ще сме още по-прави. Активни разходки, спорт и хубава храна. Това е рецептата на щастливата душа! Спрем ли да се движим, започваме да вървим стремглаво назад. Психическото напрежение се натрупва, а физическото здраве рязко се влошава. Резултатът – отпуснато тяло и тревожност.

7. Затваряме се в себе си

Споделеното щастие е по-голямо щастие. Споделеният проблем е по-малък проблем. Изводът – не е зле понякога да споделяме, да се облегнем на близък човек при нужда. Не можем да решим всичко сами, не сме всезнаещи и всеможещи. Затваряйки се в себе си, се превръщаме в бомба със закъснител. Балон, който се надува до пръсване. А това пръсване, не подминава никого – ничий балон не е безкрайно разтеглив. Трябва да си позволяваме да бъдем слаби от време на време.

8. Критикуването

Нерядко хората, които критикуват са перфекционисти. Искат от себе си и от целия околен свят да са идеални. Да, обаче такова нещо практически не е възможно и не е редно. Светът е шарен. Човеците сме сложни същества.

Постоянното критикуване генерира негативни емоции, гняв, мъка. Все „полезни“ ефекти. Има ли нужда от обяснение защо трябва да върнем смукача и да започнем да гледаме с по-розови очила на различното?

9. Неспособността да забравяме отминалите грижи

Не можем да се предпазим от страданията. Те са част от живота и са причината да има щастие. Отсъствието им го създава. Когато ни се струпа повече наведнъж, нормално е да бъдем тъжни и да въртим в главата си травматичните събития. Няма как да ги забравим, човешката психика е еволюционно предразположена да помни най-силно отрицателното, за да се пази от него.

Природна превантивна мярка, която, за съжаление, не можем да изтрием така лесно. Можем да се научим обаче да я разпознаваме и да ѝ даваме сами спирачка. Нещо е разтърсило света ни и ни е белязало за цял живот. Нека стои като белег, а не като открита рана, която ни държи в постоянно потиснато настроение. Right?

10. Неспособността да прощаваме

Някой така ни е излъгал, че си казваме как никога няма да простим. Излъгал ни е за някаква глупост, обаче лъжата си е лъжа. Няма благородна такава. Но после е разбрал грешката си и е коригирал поведението си. Ние сме склонни да простим, макар да не сме забравили. В такъв случай – простили ли сме истински? И кого наказваме – себе си или лъжеца? Не е много сигурно. Едно е гарантирано – натоварваме се. Напрягаме съзнанието си с излишни терзания.

Да отвръщаш на лошото с добро не е унижение, а средство за самосъхранение. Ако гледаме на нещата по този начин, сигурно ще се хилим като Жокера на всеки срещнат в градския транспорт. Нооо, отплеснахме се малко, това е един друг свят, там хората те предизвикват да им прощаваш ежедневно.

Светът е голям и стрес дебне отвсякъде. Въоръжени до зъби с търпение, ние трябва да се мъчим да му противодействаме, защото психиката ни е крехко цвете. Веднъж обрулено от вятър, дъжд или непохватен гризач, то става по-ранимо и уязвимо. А с годините няма да ни е по-лесно. Затова – грижете се за цветето си! Нека го кажем така, защото смехът е здраве!