Почивен ден. Бързо кафе и се започва – пране, чистене, бърсане на прах, пазар, готвене… Привечер сядаме пред екрана с лъскаво пакетче мазен чипс (първи враг на здравото сърце) и се втренчваме мълчаливо в онзи филм, който сме гледали поне пет-шест пъти. И така минава следващият уикенд, и по-следващият.
В една от тези празни почивни вечери, токът спира и телевизорът се изключва (о, ужас!) и неусетно в нас се промъква една мисъл – мисълта, че сме попаднали в един порочен състаряващ кръг на еднообразие и застой. Не обиждаме ли живота така? Не опростяваме ли до глупост неговото многопластие и възможности?
На следващата сутрин това прозрение още стои в гърлото ни като заседнало горчиво хапче. Заставаме пред огледалото и се убеждаваме, че образът там не е образ на някой съсухрен старец, а на човек, който просто има нужда да промени 10 неща, които го състаряват преждевременно. Да видим кои биха могли да са те.
1. Ядосваме се прекомерно за дребни неща
Истината е, че много често издребняваме. Дори не се усещаме какво количество енергия изхабяваме в нерви и предварителни притеснения, вместо да направим място за красота в живота си. Твърде заети сме да се ядосваме цял ден на сърдитата и груба жена от градския транспорт, на киселата магазинерка или на братовчед ни, който не харесал новата ни кола. И? Какво постигаме? Какво променяме? Накрая просто се изморяваме от себе си. Нямаме сили за радости или по-точно сме слепи за тях. Заети сме с мърморене.
И медицината ще потвърди – стресът и гневът разяждат както мозъка, така и целия организъм. Амортизират ни и твърде рано ставаме сериозни и сърдити.
2. Ограничаваме физическата си активност
И тялото, и мозъкът се нуждаят от непрекъсната дейност, за да поддържат добрата си форма. Не ги ли използваме регулярно, започват да се отпускат. Спортът е от критична важност за доброто ни здраве и респективно – мисловна дейност. Липсата на движение забавя циркулацията на кръвта към мозъка и така той не се снабдява с достатъчно кислород. Освен това спортът предизвиква отделянето на хормони, чрез които се освобождаваме от стреса, а стресът – със-та-ря-ва!
Ограничавайки движението, ние ограничаваме и интелектуалния си капацитет. И какво се случва? Не, не стоим на едно място, а по-зле – вървим назад. Умът ни става ленив, а мисленето все по-остаряло и закостеняло. А по лицата ни все още няма и следа от бръчки…
3. Не се събираме с приятели и не сменяме средата
Добрата компания е като панацея за всяко душевно терзание. А терзанията какво – със-та-ря-ват! Имаме нужда да излезем от коловоза на рутината и да си набавим нови емоции, да се посмеем до сълзи. Да избягаме от коварната и задушаваща хватка на битовизмите и да рестартираме.
Еднообразната обстановка също ни вреди, понеже е позната, не буди любопитство, не разсейва. Без да усетим, сами си създаваме тягостна атмосфера, която ни… няма нужда да повтаряме онази неприятна дума със „с“.
4. Обкръжаваме се с негативни хора
Така наречените „енергийни вампири“, които изсмукват от нас всяка живителна сила с вечното си недоволство и скептицизъм. Трябват ни онези „от вида на хвърчащите хора“, чиито сърца са „по-кристални от звук“, както така романтично ги е определил писателят Валери Петров.
Лошото настроение действа на душата така, както дехидратацията се отразява на кожата – изсушава я и я прави да изглежда възрастна и непривлекателна. Затова не допускайте да ви дехидратират отвътре.
5. Не четем
Четящият човек непрекъснато, както се казва съвсем не на чист български език, ъпгрейдва потока на информация в главата си. Учи се на емпатия, поддържа своята емоционална гъвкавост, стимулира въображението си, обогатява речника си, разширява светогледа си. Изобщо, мислещият човек е млад по своята същност. Спрем ли да стимулираме работата на мозъка, да му даваме храна и поводи за развитие… е, тогава приликата с амеби, чехълчета и всякакви други едноклетъчни изобщо няма да е случайна. Тесногръдието, породено от ограниченото знание, липсата на новости и разнообразни теми на разговор са първи приятели на умственото застаряване.
6. Не обръщаме достатъчно внимание на външния си вид
Не обръщаме достатъчно внимание на това как изглеждаме по ред причини – апатия, мързел, прекомерна заетост. Но чувството за непривлекателност, което сами генерираме в себе си, е по-лошо и от липсата на грим. Трябва да се научим да разкрасяваме душата си, когато тя не може сама.
Истинската красота се крие в обаянието, в харизмата. Понякога обаче трябва да помогнем на добрите си вибрации да се покажат на повърхността с малко външна помощ, за да засияем ярко като същински енергоспестяващи круши. Шегата настрана. Да си представим следната картинка: висока температура, гърло, хрема… Вървим по коридора към банята и половинката ни е почти сигурна, че в дома ни се е промъкнал някой герой от сериала „Живите мъртви“. Стигаме до крайната точка и се поглеждаме в огледалото – наистина сме достоен статист за подобна продукция. Решаваме, че така не може и е време да се освежим – душ, малко пудра и грим (за жените), бръснене и свеж парфюм (за мъжете). Поглеждаме се отново и отражението ни кара да се чувстваме малко по-добре. Не изглеждаме толкова отчаяни и отпаднали и това ни повдига настроението. И на следващия ден наистина сме по-положителни и оттам една идея по-привлекателни, заради доброто усещане, което сами сме предизвикали отвън навътре.
Понякога имаме нужда от външна стимулация, за да се почувстваме добре. Когато това се случи, ние неминуемо започваме да изглеждаме някак по, някак най, защото щастието е най-добрият макиаж.
7. Не пътуваме
Всяко пътешествие е едно пътешествие към себе си. Опознаваме в неочаквана дълбочина свои особености на характера при досега с новото и непознатото. Научаваме нови неща, отвличаме вниманието си от грижите и дребнавостите и сме някак по-свободни. Свободни от отрицателни преживявания, притеснения, гняв… прахосмукачки, парцали и сърдити съседи. Изпразваме ума си и така сякаш ни се случва едно малко презареждане, което ни подмладява. Действа ни като хладък душ в задушлива лятна вечер. Пътуването е машина на времето!
8. Капсулираме се в себе си и дълбаем в проблемите
Дълбаем, дълбаем, дълбаем като термити, които оставят след себе си куха обвивка. За да се предпазим от самите нас, трябва да спазваме точка 3 – да се събираме с приятели и да излизаме. Да гледаме на живота малко по-философски, да не го приемаме чак пък толкова сериозно, защото така убиваме магията. Какво ще ни стане, ако просто се отпуснем малко, направим нещо непланирано, забравим да платим някоя сметка? Не да станем безотговорни, а спонтанни, както казват ведрите пловдивчани – да сме малко айляк.
9. Прекарваме прекалено много време пред телевизора
И пред смартфона, лаптопа, таблета… Всичко това ни лишава от естествените и така необходими начини за забавление – танци, смях, разходки. Лишава ни от комуникация, а в нея се ражда растежа на личността. Личност, която не расте – започва да старее.
Все повече млади хора решават да не снабдяват с телевизор домовете си, да ограничават времето прекарано в „зомбиране“ (ето, вече освен вампири, си имаме и зомбита в нашата поучителна история). И тези млади хора наистина са по-будни и активни. Те не си позволяват да бъдат скучни и да са просто консуматори на информация. Те генерират такава, обменят я и надграждат себе си. Нека опитаме да не гледаме телевизия поне три пъти в седмицата, а вместо това да правим нещо с приятелите си, половинката, да почетем на въздух. След два месеца гарантирано ще започнем да излъчваме ведрина, която без да сме усетили сме притъпили сами.
10. Не излизаме от зоната си на комфорт
Точка 10 всъщност е сбор от всичко казано досега. Зоната на комфорта е онази невидима преграда, която ни спира да вървим напред, защото… ами, защото така. Не ни се занимава, страхуваме се да опитаме и пр. Оправдания. Истината е, че да си щастлив не е крайна цел, която веднъж достигната няма нужда от поддръжка. Щастието е начин на живот, който изисква известно старание. Мозъкът е програмиран така, че да запомня по-ярко това, което го плаши. Еволюцията е решила да не ни лишава от това му качество, макар съвременния свят да не крие непрестанни опасности като дебнещи хищници, отровни твари и т.н. Природата ни мисли за нашето оцеляване. Обаче ние притежаваме и качеството да осъзнаваме себе си и света, с което можем да въздействаме на неприятните пориви на инстинктите.
Щастието е целенасочена работа върху себе си, експериментиране и хвърляне в дълбокото. А младостта се храни с вълнения и ускорения на пулса! Младостта живее, докато трае нашето възхищение от живота!
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
