Когато си помислим за Аржентина, тангото е едно от първите неща, които ни идват наум. Красив, но и сложен танц, изпълнен със страст, огън и магия, които ни пренасят в друго измерение и карат сърцата ни да бият силно…
А датата 11 декември е избрана неслучайно за Международен ден на тангото. Това е рождената дата на две от най-известните личности в историята на най-чувствения и изкусителен танц. През 1890 г. е роден певецът и композитор Карлос Гардел, а през 1899 г. – цигуларят и композитор Хулио Де Каро. Вероятно точно заради важността на тази дата през 1977 година 11 декември е обявен за Национален ден на тангото в Аржентина, като постепенно той придобива международна популярност.
Днес ви представяме 10 факта за този изключителен танц, които със сигурност ще ви накарат поне малко да искате да усетите от неговата магичност и да се оставите на ритъма на танца.
1. Този отличителен и чувствен танц съществува от век и половина и непрекъснато се променя и развива, без да губи своите аржентински корени. Първата издадена танго песен се казва „Tomá Mate Ché“ („Пий чай от мате“). Мате е много популярен вид чай (с вкус на зелен чай) в Аржентина и Бразилия.
2. Тангото възниква в бедните и необлагодетелствани райони на пристанищата на Буенос Айрес. Подобно на джаза, този танц се заражда сред бедната работническа класа. Започва да се танцува в средата на XIX век в южната част на Буенос Айрес, където африканските и европейските имигранти танцуват по улиците и в публичните домове. Поради тази причина тангото е смесица от европейски, африкански и гаучо стилове.
3. Първоначално тангото е мъжки танц в най-ниските слоеве на аржентинското общество. За да покажат своята сила и сръчност, мъжете организират „боеве“ под съзвучието на музика. Особено важно е да се поеме инициативата в танца. Печели този, който надделява и води другия.
4. Тангото става популярно поради недостиг на жени. По-голямата част от имигрантите отиват в Буенос Айрес с икономически цели: да съберат достатъчно пари и да се върнат при семействата си, затова повечето имигранти са мъже. Всъщност през 1914 г. в Аржентина има 100 000 повече мъже, отколкото жени. Единственият начин мъжът да се доближи до жена е бил или да отиде в публичен дом или да танцува, следователно да се научи да бъде добър танцьор. Тангото често се е провеждало в публичните домове, едни от малкото места за срещи между висшата и работническата класа. Не е изненадващо, че тангото излъчва страст, копнеж и сексуалност. Както се казва в известната поговорка: „Тангото е вертикален израз на хоризонтално желание“.
5. По време на танца не е обичайно танцьорите да си говорят, да се гледат в очите и да се усмихват.
6. Разцветът на тангото започва през 30-те години, когато получава статут на национален танц в Аржентина. Карлос Гардел изиграва важна роля в развитието му и той се счита за бащата на тангото. През 2009 г. ЮНЕСКО включва тангото в световното културно наследство на човечеството.
7. В периода от 1955 до 1983 г. тангото става нелегално. Когато президентът Перон е свален от власт с военен преврат през 1955 г., консерваторите правят всичко възможно да премахнат тангото от обществото. Новата военна сила се състои от членове на висшата класа, които са склонни да оценят всичко, което Перон счита за добро, като лошо и неморално. Перон, като националист и популист, често използва този танц за политически цели. Военното правителство преследва танцьори и забранява няколко танго песни. Като цяло тангото не изчезва, но поради репресивния режим загубва огромната си популярност.
8. Тангото е първият танц за двойки в Европа, който включва импровизация. Европейските танци се основават на последователности и всички танцьори танцуват в унисон. Това може да обясни огромната популярност на танца, когато нахлува в Европа през 1912 г., започвайки от Париж и по-късно разпространявайки се в останалата част на континента.
9. Сбирките, на които двойките се събират, за да танцуват танго, се наричат милонги.
10. Една от най-красивите и запомнящи се сцени, свързани с тангото, е тази от култовия филм с Ал Пачино и Габриела Ануар „Усещане за жена”. Момичето танцува танго с Ал Пачино, чийто герой е сляп, под съзвучието на „Por una cabeza” от Карлос Гардел.
Таня Ангелова е завършила „Психология“ и „Лингвистика и превод“. Обича музиката, танците, книгите, пътешествията, вкусната храна и добрата компания. Вярва, че всеки един от нас е ключът към промяната и щастието идва с вътрешния мир и хармония!
