Днес православната църква почита Възнесение Господне. Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници – 40 дни след Великден и винаги се пада в четвъртък.
С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Запознайте се с 10 традиции, свързани с празника.
Традициите и обичаите на Спасовден са свързани основно с починалите хора. Според народните вярвания, на Велики четвъртък душите им са били „разпуснати“, а на Спасовден се „прибирали“ обратно. На този ден жените отиват на гробищата, за да раздадат хляб и варено жито. Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да „тръгнат“ заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят.
До днес се е запазил и един обичай, който по принцип не се счита за добър за живите хора, но ако сутринта на Спасовден жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп човек, който вече не е между тях.
В някои села на Софийско и в Северна Добруджа на този ден се почитат и загиналите във войните – отслужва се панихида и се раздава хляб и жито в тяхна памет. В селищата, край които има войнишки гробища, жените отиват да палят свещ на гробовете, да ги прелеят с вода и вино и да оставят цветя.
Разпространен е обичаят, ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и занасят в храма „за освещаване“, след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод.
Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския. Затова на Спасовден моми и ергени пеят обредни песни в нивите, за да помолят Св. Спас да изпрати плодородния дъжд. Поради тази причина празникът се причислява към тези, които се почитат за предпазване от суша.
Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане. Правят се с цев, лъжица, вретено и други предмети от бита.
Според народните вярвания, на Спасовден ни посещават „русалийки“, „русалци“ и „русалии“, които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести, които не се повлияват от други видове лечения и баяния. В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете – билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете. В народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се разнася силен и упойващ аромат. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му и били весели, радостни и милостиви.
Народът ни е вярвал, че те познават всички билки и притежават дарбата да лекуват всички болести, откъдето идва и магическият обичай „ходене по росен“. Тогава хората, страдащи от неизлечими болести и бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или до свещения извор с параклис на Свети Спас. Постилат на земята черга и лягат върху нея, а до главата си поставят нова кърпа със зелена глинена паница върху нея, която е пълна с вода. Именно от нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дни.
Поставят се още бъклица с вино, глинена стомна, пинта с ракия, пита хляб, риза и чорапи. Всичко се оставя и след това като дар за русалийките. На сутринта се извършват гадания, относно развитието на болестта, като болните поглеждат с надежда в паницата с вода. Ако в нея е паднал цвят или зелено листо, то предстои скорошно изцеление, но ако има пръст или шумка, това е предизвестие за наближаваща смърт. Обредът се е изпълнявал още от незапомнени времена, а лечебните „росенови ливади“ са възпети в не една или две български народни песни.
На Спасовден в Пирин и Родопа планина стопанките изнасят дрехи, килими и черги, а момите своя чеиз, за да ги огрее слънцето. Играе се и голямо спасовско хоро и то само по песните на момите, без да се свири. В Източна България те се пременяли в сватбени одежди, принадлежащи на скоро омъжили се жени, с надеждата да се задомят до другия празник.
Спасовден е свързан с едно много характерна за българите традиция. До този ден венчаните през годината невести трябва да ходят с дрехите, с които са били облечени на сватбата си. По традиция сватбите при българите се правят през зимата – т.е. в периода след Димитровден – 26 октомври, когато работата по полето е свършена и има време за дълги празнувания.
Носенето на булчинските дрехи понякога е мъчително за младите жени, особено ако времето отрано се затопли, а те трябва да продължават да ходят и да работят на полето в дебелите си зимни дрехи до Спасовден. На Спасовден всяка булка отива при кума си да му целуне ръка. Тогава кумът казва: „Простено да ти е, булка“ и тя има право най-сетне да свали тежките зимни дрехи. От тази ритуална практика е възникнала популярната приказка „Те ти, булке, Спасовден!“, която изразява облекчение и край на дълги мъки.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
Коментари