Свети Сава е роден в областта Кападокия през ІV век в семейството на богати и знатни родители. Още 18-годишен младият Сава се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах.
С наследството, което получил след смъртта на родители си, Сава построил множество манастира и болници, основал две страноприемници. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст през 533 година.
На 5 декември източноправославната църква почита светеца, но в българските предания най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на света Варвара, а неин брат е свети Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно – на 6 декември.
В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Празникът на свети Сава е и вторият ден от Вълчите празници. Раздават се питки за здраве и плодородие. Това са 10 традиции и обичаи, свързани с празника на свети Сава.
За да не разсърдят Варвара и Сава, в двата поредни дни – 4 и 5 декември, жените не похващат никаква домашна работа. Те приготвят „благи пити” и намазани с мед ги раздават за здравето на децата и домашните животни и птици. Преди това жените намазват челцата на децата си с мед, за да не боледуват от шарка, която галено наричат „баба Писанка”.
Жените, които не могат да заченат, пресяват брашно през обърнато наопаки сито. Вярванията са, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до една година ще се сдобие рожба.
По изгрев слънце жените изричат магическите заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат и че обредите „закрилят“ стопаните от вредоносното действие на злите сили.
В деня на свети Сава жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава.
На този ден баячки и гадателки правят магии и заклинания за задомяване и срещу безплодие. Девойките за женене се събират в полунощ, като всяка носи торба с брашно и сито. Заедно с гадателките отиват на тайно място, където възрастните жени ги учат как да държат ситото, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо, да си родят здрави деца.
Празникът на свети Сава е и подготовка за празника на свети Никола. Народът казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.
Към свети Сава предците ни са изпитвали страхопочитание, защото са вярвали, че засява болести по хората и оттам е и изразът „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява.“
На Савинден на някои места в чест на мъртвите жените палят свещ, приготвят варено жито и го раздават на гробищата заедно с хляб и ябълки за помен.
По стар обичай на свети Сава за здраве и благоденствие се пържат и раздават мекици.
В Североизточна България вярват, че Сава и Варвара са два куци вълка, които вървят след глутницата. В деня на свети Сава се почита и духът-покровител на дома. Може би най-разпространена е легендата, според която добрият брат Сава винаги върви след сестра си Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.
Иван учи „Книгоиздаване“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Обича книгите, а любимият му жанр са автобиографичните. Мечтае един ден да пише пътеписи. Неговото мото е: „Никога не се предавай!“
