Еритрея и Северна Корея заемат първите две места като най-цензурирани страни в света, информира Асоциацията на европейските журналисти – България. Класацията е изготвена от Комитета за защита на журналистите (CPJ). Списъкът се основава на изследвания на различни репресивни тактики, вариращи от ограничения на достъп до Интернет до лишаване от свобода и закони за тормоз над журналисти.
В Еритрея, президентът Исаяс Афеуерки пожъна успех в своята кампания срещу независимата журналистика, създавайки толкова репресивен медиен климат, че дори журналистите, работещи за държавните медии, живеят в постоянен страх от арест. Заплахата от затвор кара много журналисти да изберат изгнание в чужда страна пред риска да бъдат арестувани. Еритрея е най-големият тъмничар на журналисти в Африка – най-малко 23 души са зад решетките. Никой от тях не е изправян пред съд. Срещу нито една/ един от тях няма официално повдигнато обвинение.
Страхувайки се от разпространението на Арабската пролет, Еритрея се отказа от планове си да предостави мобилен интернет на своите граждани, като по този начин ограничи възможността за достъп до независима информация. Въпреки че интернет е на разположение, това става чрез бавни dial-up връзки. По-малко от един процент от населението е онлайн според данни на Международния телекомуникационен съюз на ООН. Еритрея, също така, има най-малкия брой потребители на мобилни телефони в световен мащаб – само 5,6% от населението притежава такива.
В Северна Корея 9,7% от населението има мобилни телефони. Тук не се включват тези, които притежават контрабандни телефони от Китай. На мястото на глобалния интернет, до които имат достъп само няколко избрани всемогъщи лица, повечето хора имат достъп само до строго контролиран интранет. И въпреки пристигането на Associated Press в Пхенян през 2012 г., държавата така силно контролира новинарския поток, че редица документални филми бяха преправени, за да бъде отстранен опозореният чичо на Ким Чен Ун от архивите след екзекуцията му.
Тактиките, използвани от Еритрея и Северна Корея, са отразени в различна степен и при други силно цензурирани страни. За да запазят хватката си върху властта, репресивните режими използват комбинация от медиен монопол, тормоз, шпионаж, заплахи над журналисти, лишаване от свобода, както и ограничаване на влизането на журналистите в страната или движенията им в рамките на нейната територия.
Ето списъка с 10-те най-цензурирани държави в света.
1. Еритрея
2. Северна Корея
3. Саудитска Арабия
4. Етиопия
5. Азербайджан
6. Виетнам
7. Иран
8. Китай
9. Миянмар
10. Куба
Лишаването от свобода е най-ефективната форма на сплашване и тормоз на журналисти.
Седем от 10-те най-цензурирани страни – Еритрея, Етиопия, Азербайджан, Виетнам, Китай, Иран и Мианмар са и сред топ 10 на страните с най-много лишени от свобода журналисти в цял свят, според годишния доклад на Комитета за защита на журналисти.
В световен мащаб, повече от половината от журналистите, които са в затвор, са обвинени в анти-държавни престъпления, включително в Китай – страната с най-много лишени от свобода журналисти и осмата най-цензурирана страна страна в света. От 44 журналисти в затвора – най-голямото число за Китай откакто Комитетът за защита на журналисти започна да издава своите годишни доклади през 1990, 29 бяха задържани поради обвинения за престъпления срещу държавата. Други страни, които използват подобни обвинения, за да смажат критичните гласове, са Саудитска Арабия (третата най-цензурирана), където управляващата монархия не се задоволи да заглуши народното недоволство на своя територия, но активно си партнира с други правителства в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, за да гарантира, че критиките на правителството в която и да е държава-членка ще бъдат заглушени с необходимата суровост.
В Етиопия – номер 4 в списъка на най-цензурираните страни – заплахата от затвор допринесе за рязко нарастване на броя на журналистите, които избягаха от страната. На фона на мащабна акция срещу блогъри и независими медии през 2014 г., повече от 30 журналисти са били принудени да избягат, показват изследванията на Комитета за защита на журналисти. Антитерористичното законодателство на Етиопия от 2009 г., което криминализира всяко докладване, което органите считат за „насърчаване на“ или „предоставяне на морална подкрепа“ на забранени групи, е било приложено срещу голяма част от 17-те журналисти, които се намират в затвор в страната. Виетнам (на шесто място) използва един неясен закон срещу „злоупотребата с демократичната свобода“, за да вкарва в затвора блогъри, докато Мианмар (девето място) разчита на Закона за служебната тайна от 1923 г., за да прегражда критичните материали, отнасящи се до военните ѝ сили.
Интернет достъпът е силно ограничен в страни под властта на комунистически партии – Северна Корея, Виетнам, Китай и Куба.
В Куба (10 място) интернет е достъпен само за малка част от населението, въпреки направените външни инвестиции, целящи да изкарат страната онлайн. Китай, въпреки стотиците милиони интернет потребители, поддържа „Великата защитна стена“ – сложна смесица от човешки цензури и технологични инструменти за блокиране на критични сайтове и обуздаване на социалните медии.
В страните с напреднали технологии, като например Китай, интернет ограниченията са комбинирани със заплахата от затвор, за да се гарантира, че критичните гласове не могат да надделеят онлайн. Тридесет и двама от 44-те журналисти, които са в момента в затвора в Китай, са работили онлайн.
В Азербайджан (пето място), където има малко независими традиционни медии, приложното поле на наказателните закони за обида и клевета е разширено до социалните медии и предвиждат лишаване от свобода за шест месеца. Иран (на седмо място) разполага с една от най-сериозните системи за интернет цензура в света. Милиони сайтове са блокирани. Страната е на второ място в света по брой журналисти, лишени от свобода – 30 души. Властите там са заподозрени в създаването на фалшиви версии на популярни сайтове и търсачки като част от техниките им за наблюдение.
Правителственият тормоз е тактика, използвана в най-малко пет от най-цензурираните страни в света, включително Азербайджан, където офиси са били претърсвани, рекламодатели заплашвани, а срещу журналистите – повдигани обвинения в притежания на наркотици и др. Във Виетнам, много блогъри са поставени под наблюдение в опит да им се попречи да посещават и отразяват новини и събития. В Иран роднините на журналисти са често призовавани от властите и заплашвани, че ще загубят работните си места и пенсиите си, поради работата на техния роднина журналист. Дори и в Куба, която постигна известен напредък, в това число възобновяване на дипломатическите отношения със САЩ и новините за прекратяване на управлението на Кастро през 2018 г., малкото независими журналисти, които се опитват да работят в страната, все още са обект на тормоз и краткосрочно задържане.
Ограничаването на движението на журналисти и блокирането на чуждестранни кореспонденти също е често срещана тактика, използвана от цензуриращите правителства. В Еритрея последният останал акредитиран международен репортер е изгонен през 2007 г. Няколкото външни репортерите, канени понякога да интервюират президента, са следени изкъсо по време на престоя им. В Китай чуждестранните кореспонденти са били подложени на произволни закъснения в обработването на заявленията им за виза.
Четири силно цензурирани нации останаха извън списъка: Беларус, Екваториална Гвинея, Узбекистан и Туркменистан. Всички те имат малък или никакъв брой независими медии и са толкова плътно затворени, че е трудно дори да се получи информация за условията за правене на журналистика там.
Списъкът на най-цензурирани страни разглежда само тези, в които правителството плътно контролира медиите. В някои страни, по-специално Сирия, условията са изключително опасни – редица журналисти са отвлечени и убити.
© 10-те най събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. © 10-те най е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
