Колко опасен за себе си и за природата може да бъде човек? Цялата история на катастрофата в Чернобил е тежка и все още валидна като предупреждение за опасността, която дебне човечеството. А HBO успя да я събере в пет епизода и да ни я покаже в неподправения ѝ вид – прашна, мрачна и… смъртоносна.
Още след излъчването на първия епизод, мини-сериалът „Чернобил“ се оказа телевизионната поредица с най-висок рейтинг в историята. Справка в уебсайта IMDB, който събира коментари и рейтинг от цял свят, показва, че според зрителите това е абсолютният хит на 2019 г., който задминава дори бруталния хит „Игра на тронове“.
„Чернобил“ ни показа работници в паника, опитващи се да предотвратят бедствието, което е в ход. Докато през това време в Припят жителите следват ежедневния си ритъм на живот, гледайки дима, за който вярват, че е от обикновен пожар.
Споровете за причината за аварията в атомната централа не стихват и до днес. В „Чернобил“ обаче спокойният и разсъдителен подход към тази ужасна история предизвиква доверие в зрителя. Още повече, че всички герои са истински. Всичко, което се показва на екрана, е било истина.
В петте епизода се разкриват подробности, за които никой не е знаел. Като историята за тримата доброволци, които се обричат на смърт, за да предотвратят достигането до по-голяма катастрофа, след която половин Европа днес нямаше да съществува.
В „Чернобил“ зрителите симпатизират на героите, които плащат най-високата цена на решенията си, за да се справят със ситуацията, причинена от тотално некомпетентни хора. Задават въпроси, чиито отговори са крити десетки години. Ето 10 шокиращи исторически факта, които научихме след края на сериала „Чернобил“.
1. Валери Легасов отнема живота си на 51 г. на 26 април 1988 г. – точно две години след взрива в Чернобил. Аудиозаписите на мемоарите на Легасов циркулирали из съветското научно общество. Заради самоубийството му нямало как да бъдат пренебрегнати.
След смъртта му съветските власти най-накрая признали за недостатъците в проектирането на РБМК реакторите. Реакторите били преоборудвани, за да се предотврати нова авария като чернобилската.
На Легасов помагали десетки учени, които работели с него неуморно в Чернобил. Някои от тях се изказали против официалната версия и били подложени на публично унижение, арести и каторга. Образът на Уляна Хомюк е създаден като събирателен на всички тях и да почете тяхната отдаденост и служба в името на истината.
2. За ролята си в аварията Виктор Брюханов, Анатоли Дятлов и Николай Фомин са осъдени на 10 години тежък труд. След освобождаването си Николай Фомин се връща на работа в атомната електроцентрала в Калининград, Русия.
Борис Шчербина умира на 22 август 1990 г. – четири години и четири месеца след изпращането му в Чернобил.
Анатоли Дятлов умира от лъчева болест през 1995 г. Тогава е на 64 г. Тялото на Валери Ходемчук така и не е извадено. Той завинаги ще остане погребан под 4-ти реактор.
3. Дрехите на пожарникарите все още са в мазето на припятската болница. До ден днешен са силно радиоактивни.
4. След смъртта на съпруга ѝ и дъщеря ѝ Людмила Игнатенко получава множество инсулти. Лекарите ѝ казват, че повече няма да може да зачене. Грешили са. Тя живее със сина си в Киев.
5. От хората, наблюдавали пожара от железопътния мост, се съобщава, че няма оцелели. Наричат го „Мостът на смъртта“.
6. 400 миньори работят денонощно един месец, за да предотвратят разтопяване. Счита се, че поне 100 от тях не доживяват 40 години.
Разпространено е твърдението, че тримата гмурци, които източили резервоарите, са мъртви заради героизма си. Всъщност и тримата са оцелели след престоя в болницата. Двама от тях са живи и до днес.
Над 600 хиляди души са изпратени да работят в забранената зона. Въпреки случаите на заболявания и смърт поради радиацията, съветската власт не пази данни за техните съдби.
7. Забранената зона от Беларус и Украйна се простира на 2600 кв.км. Приблизително 300 хиляди души са изселени от домовете си. Било им казано, че е временно. Все още е забранено да се върнат.
След аварията има драматичен скок на раковите заболявания в Украйна и Беларус. Най-често срещани са сред децата.
8. Михаил Горбачов председателства Съветския съюз до неговото разпадане през 1991 г. През 2006 г. той пише:
„Аварията в Чернобил вероятно беше истинската причина за разпадането на Съветския съюз“.
9. През 2017 г. беше завършена работата по новия саркофаг на Чернобил. Стойността му е почти 2 млрд. долара. Проектиран е да издържи 100 години.
10. Никога няма да узнаем истинската човешка цена на Чернобил. Повечето оценки варират от 4 хиляди до 93 хиляди смъртни случая.
Официалната равносметка на Съветския съюз, непроменена от 1987 година, е за 31 смъртни случая.
Шато Балон е човекът с най-критичен поглед в екипа на © 10-те най. Музика, кино, родни и световни звезди… Никой и нищо не може да избяга от острия му език и хапливото му чувство за хумор!
