10 неща, които висшето образование ни дава

Все по-често е засягана темата за висшето образование – дали то е необходимо в наши дни, или просто е част от нашето израстване. Този казус може да бъде разгледан от много ъгли, в зависимост от нашата настройка, възприятие и необходимост.

Истина, е че повечето студенти следват, защото родителите играят роля в решението им за бъдещето. Друг основен фактор е тенденцията „другите записват, трябва и аз“ – онова състезание и следване на масовото мислене и поведение. Докато трети вярват, че дипломата от университета ще има тежест при подбора за работа.

Няма грешно или правилно мнение по този въпрос. Всеки избира пътя, по който да върви, и начина на развитието си. Въпросителната възниква, когато вече сме под прозвището „студент“. Какви ще бъдат нашите действия? А именно какво можем да вземем, да научим и да използваме на максимум по време на обучението.

Някои от изброените по-долу плюсове вероятно ще ви се сторят доста познати, други – може би не чак толкова. Затова е време да се спрем на основните преимущества.

1. Начин на мислене

Университетът неминуемо влияние върху нашето мислене. Дали подсъзнателно, или влиянието му е поетапно, е без значение. Важното, е че по време на следването се изменят основите и се учим да мислим аналитично. Нека вземем за пример така любимата висша математика – на всички ни е ясно, че тя няма да допринесе кой знае колко в бъдеще като дисциплина, но нейната идея е именно да развие аналитичността и разрешаването на поставените задачи. На по-късен етап това ще ни помогне и да се справим с поставените работни задачи.

2. Социализация и контакти

Неоспорим факт е, че през годините, прекарани в университета, ние сменяме средата си, запознаваме се с различни хора, създаваме множество контакти, които в даден момент могат да бъдат полезни. Този фактор е полезен особено за онези, които са по-затворени и интровертни. Научаваме се да виждаме и уважаваме чуждите гледни точки, получава се един вид взаимно обогатяване. Разнообразието на контактите и комуникацията с различни хора ни научава по-бързо да разбираме хората срещу нас.

3. Работа в екип и работа под напрежение

Тук говорим за поставените срокове за изготвяне на курсови проекти, доклади, дипломни работи и прочие. Това е моментът, в който се научаваме да подреждаме приоритетно ангажиментите и задачите си, така че за да успеем да завършим всичко в указания срок. Напрежението, което оказва ограничението на времевия ресурс, не е никак за подценяване, тъй като в работната среда нещата не стоят по-различно. Работата в екип влияе изключително много, макар че в период на обучение не го осъзнаваме. Свикваме да се сработваме с останалите, както и се научаваме да делегираме изпълнението на задачите. Това от своя страна изкарва нашите лидерски умения на повърхността.

4. Правилно учене

Ако в гимназията сме учили по един начин, то в университета ни се налага да изменим подхода си и да бъдем по-гъвкави, методични и фокусирани. Научаваме се да „четем между редовете“ и да отсяваме наистина важната информация, както и да я интерпретираме по свой начин, който е по-полезен и ефективен. Работата с различна литература, на чужди езици и синтезирането на многото знания не е никак лек процес, но във всеки случай разширява нашия хоризонт и виждаме нещата през друга перспектива.

5. Допълнителни знания

Разбира се, основното, което ни дава университетът, са конкретни знания, в съответствие с избраната специалност. Съществува и онзи момент, в който учим и не до толкова полезни предмети, но освен тях ние поставяме една основа, върху която впоследствие можем да се надграждаме. Неоспорим факт е, че можем да научим много нови и полезни неща извън висшето учебно заведение, но методът не е същият. Системата на преподаване в университета е по-различна, информацията се приема не само чрез четене, но и чрез допълнително разяснение от страна на лекторите, както и чрез анализиране с останалите колеги по време на работа в семинарни занятия.

6. Лична отговорност и самодисциплина

Отново ще дам примера с гимназията. Там, разбира се, сме научени да идваме навреме, за да не получим отсъствия, които ще бъдат оповестени на родителските срещи. Факт, но разликата е там, че ако в средното училище го правим главно заради контрола и родителите, то в университета го правим заради себе си. Всички сме наясно, че посещенията ни в лекции не е задължително, а право на избор и самоинициатива. Именно това е градивното тук. Ставаме отговорни и преценяваме сами времето и необходимостта от присъствие, ако искаме да учим и да покажем, че сме сериозни, или да се отдадем на така безгрижния студентски живот. Отново въпрос на гледна точка и приоритети.

7. Предимство в автобиографията

Макар че в наши дни е малко оспорвано, все още се наблюдава преимуществото на кандидати с висше образование пред среднистите. Светът става все по-различен и динамичен и знанията от средното образование не са достатъчни. Всичко, разбира се, е в зависимост от сферата и бранша, но за по-отговорните и ръководни позиции, квалификацията е от голямо значение. Също така, колкото по-висока е тя, толкова по-голям е шансът да изпъкнем сред останалите кандидати. Дори само обаждането за интервю заради предимството на дипломата е от съществено значение. Възможно е да не ни наемат за позицията, но през колкото повече интервюта минаваме, толкова по-уверени ще бъдем на следващите.

8. Личностно развитие

До известна степен личностното развитие е обвързано с първата точка (за начина на мислене), но тук ще навлезем малко по-дълбоко. През всички години на следване неимоверно се научаваме да бъдем по-търпеливи, по-толерантни, по-дисциплинирани, по-тактични и дори по-самоуверени. Това са част от нещата, които можем да изградим по време на обучението си, като, разбира се, всичко зависи от нашите качества и стремеж за самоусъвършенстване.

9. Възможности и нови предизвикателства

Всеки е чувал за бригадите в чужбина, а голяма част от студентите са се възползвали от тази възможност. Няма как да минем без тях, тъй като са градивен елемент от обучението на студента. За някои те са първата работа, за други – благоприятстват научаването или подобряването на чужд език, както и излизането в чужбина, където начинът и стандартът на живот са по-различни. Освен бригадите, често в университетите се организират олимпиади, състезания и различни проекти, в участието на които студентът, освен че се сдобива с финансова награда, изгражда състезателен дух и силна мотивация.

10. Посока на развитие

Много често студентите се записват в специалност, близка до тази, с която са завършили гимназията и в това няма нищо лошо. Но какво правят тези, които са завършили специализиран техникум или обикновено средно училище? Те търсят друга посока с цел развитие на своите силни страни, страст или влечение. Именно тук съществена роля играе висшето образование. Ако нямаме висок успех от дипломата, можем да се подготвим сериозно за изпитите и да бъдем упорити. В случай, че гимназиалната ни специалност няма реализация или не искаме да се развиваме с нея, университетът е мястото, където можем да променим това… или поне да се опитаме.

В заключение можем да кажем, че висшето образование не е необходимост, не е гаранция за успех, а избор и възможност на една личност да тласне развитието си към подем. Да е отворен към новото и неизвестното, да е готов да предизвика себе си и да изкара най-доброто, на което е способен. В академичната среда можем да научим повече, отколкото очакваме, стига обаче да знаем какво точно искаме и колко сме готови да дадем от себе си, за да го постигнем.

Ако сте висшист, споделете вашето мнение с останалите. Не знаете за кого можете да бъдете вдъхновение или просто да го накарате да се замисли върху нещата.