Идеалният гражданин на НРБ не биваше да затъва в еснафщина. От друга страна властта го искаше „хигиенизиран“ и „образцов“. Така естествената еснафска надпревара чие дворче е най-красиво беше облечена в одеждата на социалистическото съревнование. Съседи, завиждайте! Моят дом е хигиенизиран (каквото и да значи това).
Котелки, бъклици, „Веро“, „Арда“, „Мъжът и жената интимно“. Какви предмети обаче ни заобикаляха по времето на НРБ? Едни още будят носталгии, други са непонятни за младите. Вижте списъка на Deutsche Welle със стоки от миналото, които имаше във всеки дом по времето на НРБ.
1. Легендарното Веро
Квинтесенцията на плановата икономика. В НРБ нямаше разнообразие на продуктите. Един препарат за миене на съдове стига, никому не трябват повече, казва си планът. Грозна бутилка, много химия, никакви предупреждения за евентуални опасности и за вредни съставки. Но пък думата „веро“ влезе с фанфари в езика. И днес, когато марките са много, хората пак казват на всички „веро“.
2. Черно-бяло, размазано и през ден
И телевизията (като верото) беше една. В началото дори се излъчваше само през ден, по няколко часа. После в петък пускаха руска телевизия – без превод. Ако щеш. Първият български телевизор „Опера“ обикновено беше увенчан с плетено мильо и кокетна, двукрила антена. Продаваха се и увеличителни стъкла, които допълнително „боядисваха“ черно-белия образ на три равнища: червено, зелено, синьо.
3. Защо ли толкова ги обичахме?
И легендарните лимонови резанки бяха силно боядисани: в жълто и оранжево. Забравиш ли кутията на слънце, после намираш вътре едно жълто-оранжево желе с доста извънземен вид. Този соц-деликатес напомня на прочутите желирани мечета „Харибо“: желатин, захар, оцветител. Радост за децата! Не ми се мисли обаче колко вредни са били за зъбите. Неслучайно зъбите на тогавашните деца бяха лоши.
4. Когато тютюнопушенето още не беше опасно за здравето
В НРБ сиренето беше само един вид, киселото мляко също, верото така и така. Но цигари се предлагаха в голямо разнообразие. По някое време се появиха дори вносни. Населението яко димеше главно с родното производство: „Слънце“ или „Арда“ без филтър, по-засуканите „БТ“ и „Стюардеса“. А в цигарените фабрики раздаваха „Тютюнопроизводител“ – люти и опасни! Предупреждения по кутиите нямаше.
5. Кич от НРБ
Особено изискано беше цигарите да се наредят в пирографирана кутия с народни мотиви. Редом с нея на секцията се мъдреха мускалче с розово масло (също пирографирано), метално бърдуче с изпълнител на народния танц „ръченица“ и керамичен цървул-пепелник. По-късно на тяхно място навлязоха Айфеловата кула и венецианската гондола.
6. Скромен дом, еднообразна храна, секс няма
На секцията задължително присъстваха и тези три книги. Как да обзаведем дома си (когато няма нито „Икеа“, нито нещо подобно)? Какво да сготвим (когато магазините са празни)? И как да се размножаваме с удоволствие (когато властта срамежливо мълчи за секса)? Всъщност, идеалният гражданин на НРБ не биваше да се интересува практически нито от бит, нито от кулинария, нито от секс. Само на книга.
7. Да превърнем делата в думи!
Представяте ли си вестник от 4 страници, който струва 6 ст. и не публикува реклами? Органът на властта беше важен култов предмет, с него шеги нямаше. Населението не познаваше артикула „тоалетна хартия“ и я заместваше с вестник, но не и с „Работническо дело“ – че ДС дебнеше да не поругаеш органа. Името беше върхът на абсурда: „работническо“ отдавна нямаше, а думите изцяло бяха подменили делата.
8. Когато още нямаше електронно банкиране
И нея административният НРБ-гений я беше надписал: „спестовна каса“. Голяма, грозна, тежка и с ключ – за разлика от порцелановите детски касички-прасенца, които са симпатични и накрая ритуално се строшават. Често пъти някой закъсал за пари родител „източваше“ детската касичка, но това нищо не е в сравнение с модерните времена, когато незакъсали бели якички източват истински, големи банки.
9. Три в едно
„Три в едно“ не е кафе с мляко и захар, а съоръжението „котелки“. С него от ведомствения стол у дома се носеше храна: първо, второ и трето. Всяко блюдо в отделна тенджерка. Мама се трудеше и не можеше да готви, пък и магазините често бяха празни. Не че „столовата храна“ беше особено вкусна, но спомагаше за възстановяване на производствените сили на социалистическия човек. Десерт: малеби.
10. Радостта на народа
Най-евтиният предмет в НРБ беше бонбонът „лукче“, който дълго време струваше само 1 ст. и продавачките често връщаха лукчета, когато нямаха дребни. Лукчето беше сладко и люто, а тийнейджърите прикриваха с негова помощ цигарения си дъх. Обвивки от лукчета („книжки“, както им казваха често) се търкаляха къде ли не: в кината, по тротоарите, в училищния двор. Редом с люспите от любимите семки.
Снимките в тази фотогалерия са от „Инвентарна книга на социализма“ с автори Яна Генова и Георги Господинов, издателство Прозорец, София, 2006. Фотографии: Цветелина Ангелова; оформление: Яна Левиева. Благодарим за любезното съдействие на авторите! Коментарите към снимките са просто ироничен щрих към историята на НРБ. Добре дошли са всякакви други мнения!
