Лазаровден е един от най-красивите и цветни празници в българския народен календар. Той се свърза с настъпването на пролетта, празник на природата, на девойката и момата. Лазаровден е християнски празник, който носи името на свети Лазар, и се празнува в съботата преди Великден.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване – момите за женене, облечени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото. Лазарките влизат във всяка къща и изпълняват песен – пожелание към всеки член на семейството за здраве, плодородие и щастлив живот.
Стопаните ги даряват с яйца, орехи, пари. Ритуалното обикаляне има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).
Познаването на материалното и нематериалното културно наследство на страната е част от националното самосъзнание и личното и нравствено израстване на всеки един българин. Нека живеем с всички иновации без да забравяме кои сме.
Нашата култура ни отличава от останалите и с това сме интересни на тях. Ето защо решихме да отбележим днешният празник с 10 любопитни факта около него.
1. Въпреки че Лазаровден е християнски празник, традиционното му отбелязване у нас не е свързано с легендата за възкръсналия Лазар, а с езически стопански ритуал.
2. Образът на Лазар в българската народна митология е с брадва, разсичащ дърветата, отвоюващ пространства за човека от хаотичния свят, като по този начин създава ред. Самият Лазар е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят.
3. Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.
4. В народната традиция Лазаровден се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството, навлизането им в живота и възможността вече да станат невести и да създадат семейство.
5. Лазаруването е обичай, който идва от древността. Той е възникнал в епохата на праславянската общност и е типичен за нашия бит. Неговото първоначално развитие е свързано с родово-племенните взаимоотношения.
6. По своята същност лазаруването е празник на пролетта, плодородието и любовта.
7. Съществува поверие, че всеки дом, в който са пели лазарки, ще се радва на здраве и плодородие през следващата година.
8. Съществува поверие според което девойка, която не е лазарувала, ще бъде отвлечена от змей, влюбен в нея.
9. Съществува поверие, че лазарските песни се пеят само на Лазаровден, защото иначе ще вали град.
10. Според традицията кулминацията на празника е т.нар. лазарско хоро – всички момичета, участвали в ритуалите през деня, се събират и танцуват пред погледа на омъжените жени и ергените в селото. На това хоро мъжете избират своите бъдещи невести, а омъжените жени – своите снахи.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
