Утро е. Алармата звъни, а сънят не иска да ви пусне от своята прегръдка. Завивките са така меки и топли, както никога досега. Усещате любимия човек до себе си и реалността и ангажиментите започват да се отдалечават от мислите ви, докато… не осъзнаете, че искате или не, дългът ви зове и трябва да се впуснете в приключенията, в които поредният работен ден ще ви въвлече.
Вече преборили гравитацията на леглото, темпото на дейностите, които извършвате от рано, постепенно започва да се забързва. От ленивото подготвяне на сутрешното кафе и закуската, до обуването на обувките, което вече е токова забързано, че вероятността да се спънете в незавързаните връзки колони към… пълна вероятност.
И така. Вече добрали се до работното място, ускорението е достигнало своята кулминационна точка и сте попаднали във вихъра на ежедневието. Е, честито! Оттук насетне спирате да сте вие. Да, забравяте за себе си и започвате да изпълнявате безброй задачи, които водят до решаването на други по-малки задачи, а те до други и така, докато не осъзнаете, че минава 18:30 ч., а е трябвало да сте си тръгнали преди половин час.
Има и меланхолици, на които нищо, ама нищо на света не може да им повлияе и описаната по-горе ситуация е толкова непозната за тях, колкото тревата на Сатурн за африкански слон. Днес обаче не пишем за тях, защото инициативността на тези хора се свежда до избирането на номера на най-близката пицария, за да се отърват от неприятното чувство на глад по обяд и след това да се върнат в нормалното си състояние.
Ей, онези вие, забързаните. Колко често се усещате, че е добре да поспрете просто така, за секунда, и да погледнете света от друг ъгъл? Мислите ли, че този ежедневен стрес ви е необходим? Смятате ли, че това ще ви донесе дълго чаканото повишение, похвала или поне признание? Не, нали?
Ето така попадаме в общата рамка на служителя-изпълнител, който се слива с масата и губи индивидуалността си. Друг въпрос е обемът на свършената работа и качеството на резултата от нея.
Спираме дотук и започваме да мислим какви качества са ни необходими, за да успеем. От мен 10, от вас – 110. И помнете: Отнасяйте се учтиво, дори с хората, които са били груби с вас. 😉
1. Развивайте способности, които ще ви помагат да се справите с онази работа, която никой друг не може и не иска да свърши.
2. Правете грешки, дори да изглеждате като идиоти в очите на другите. Не спирайте да опитвате, без да се страхувате.
3. Продължавайте да се борите, дори когато вече сте разбрали, че сте победени.
4. Разговорите, от които се страхувате – направете ги сега!
5. Сдържайте емоциите си, винаги!
6. Имайте доверие в себе си. Ако нямате, как тогава очаквате някой друг да ви се довери?
7. Винаги давайте повече, отколкото очаквате да ви се върне.
8. Трябва да водите, дори никой да не ви следва.
9. Завършвайте проектите си преди крайния срок и показвайте резултати, които никой не е очаквал от вас.
10. Фокусирайте се върху детайлите, дори мозъкът ви да е претоварен.
