10 факта за ученето, които всеки родител трябва да знае

Пред вас стои, спретнато и чисто, детето прекрачващо прага на училището за първи път. Леко е уплашено и гледа класната стая с огромни влажни очи, готови да пролеят първата пораженческа сълза. Приключи ли детството? Това ли светът на възрастните? Само да свърши този ден и да се прибере у дома. Ще се зарови в играчките, ще стисне силно очи и ще си представи, че всичко е било само сън…

Някои деца изживяват драматично първия учебен ден, други са любопитни. При всички случаи това е една голяма промяна, изискваща подкрепа и разбиране от родителя. Сега е важно, сега е моментът той да покаже на детето, че ученето е нещо хубаво, нещо интересно и дори забавно.

Ученето е сложен процес и много фактори влияят върху неговата ефективност. Затова избрахме за вас 10 факта, с които се опитваме да ги обясним. Нека видим кои са те.

1. По-ранното започване на училище има своя недостатък

В днешно време много родители решават да пуснат децата си на училище по-рано с идеята, че това ще им помогне да усвояват знания по-лесно и ще завършат образованието си по-млади. Така или иначе тук става въпрос за една година, не повече. С тази една година няма да спестим време на детето си, а по-скоро ще го ограничим.

Според проучвания, даването на директни инструкции в ранна възраст, потиска естественото любопитство на децата. Така, техният стимул да научават сами как се случват нещата може да намалее значително. Няма нужда да уточняваме защо това не е добре. Хубаво е, ако имаме възможност, да позволим на децата си да бъдат изследователи възможно най-дълго.

2. Играенето на шах прави децата по-умни

Всъщност всяко интелектуално занимание прави детето по-умно, особено ако родителят участва активно в него. Играта на шах кара детето ви да се съсредоточи, да планира ходовете си, да анализира ходовете и мислите на опонента си…

Тази гимнастика за мозъка помага на развитието на индуктивните и дедуктивните способности за аргументиране, които могат да бъдат приложени и в процеса на учене в училище. Затова, можем да започнем да играем шах с наследника, веднага щом почувстваме, че той е готов.

3. Детето учи ефективно, когато предава знанията си на друг

Когато имаме нагласата, че ще преподаваме на някого нещо, което трябва да научим предварително, приемаме новата информация по-лесно. Подреждаме я по-добре в ума си, запомняме я по-точно, и по-добре отсяваме най-важното. Затова е полезно децата да преподават на по-възрастните у дома.

Освен, че стимулира процеса на по-ефективно запомняне, възрастният показва съпричастност и уважение към знанията. Малчуганът не трябва да се чувства като ученик, а като учител. Това не е изпит за него, а задача.

4. Оптимизмът помага на успеха в ученето

Противно на всеобщото схващане, че когато детето не иска да учи, трябва да му се скараме, е много по-правилно да подходим положително и уравновесено. Негативният подход предизвиква съмнение в собствените способности, тревожност и куп други вредни и неприятни емоции у подрастващия.

Родителите трябва да учат децата си да възприемат ученето като процес на проучване, на откритие, а не като задължение, чието неизпълнение или неуспех води до мъмрене и дори обиди. Няма нищо стимулиращо в грубите упреци, те дори генерират неподчинение и задълбочават проблема.

5. Движението събужда мозъка

Активното движение и спортът са важни за работата на организмите ни през всички етапи на живота. Липсата на движение не е причина единствено за липса на тонус и добра мускулатура. Тя е причина за по-бавен и неефективен мисловен процес. До мозъка на достига достатъчно кръв, не се изразходва енергията, натрупа от стрес, и той става също толкова отпуснат и непривлекателен, колкото тялото ни.

Важно е да стимулираме физическата активност на децата, за да поддържаме здравословна умствена среда. Освен това, спортът е много важен и за координацията, дисциплината и състезателния дух. Разбира се, това е дейност, която трябва да бъде обект на свободен избор, а не наложен такъв.

6. Стресът понижава способностите за учене

Кортизолът е хормон, който унищожава връзките в онези части на мозъка, в които се помещават центровете за учене и памет. Той се отделя интензивно, когато е налице травма. Причините за нея могат да са както психологически, така и физически. Важно е обаче да научим детето да се справя със стреса, а себе си – да забелязваме кога е наличен и какво може да го е предизвикало.

Понякога именно травмиращи преживявания са причина за ниски успехи и оценки в училище. Затова, преди да отдадем всичко на мързел, е добре да проучим въпроса в дълбочина. Научи ли се детето да катализира стреса – сме премахнали една огромна пречка в обучителния процес.

7. Музиката помага на ученето

Редица проучвания сочат ползите от музиката в обучителния процес. Музиката е забавен и интуитивен метод за научаване на език, например. Ритъмът, мелодията, карат децата да запомнят по-лесно текста и да се забавляват, докато го правят. Изобщо, музиката може да се използва като фон, основа или прелюдия.

Във всеки случай, човешкото същество е силно обвързано със звуците (разбира се, ако не съществува физиологичен проблем) и те могат да му влияят по множество начини. Ние трябва да намерим най-добрия за нашето дете.

8. Паметта се формира чрез асоциации

Човешката памет работи с асоциации. Затова, за да накараме детето да научи нещо ново, най-добре да си служим с тях, а не да поднасяме изцяло нова и непозната информация. Всяко ново знание е добре да се опира на старо. Освен това, детето няма да се чувства съвсем неподготвено по новата тема и това ще му вдъхне увереност.

9. Смяната на обстановката избистря ума

Колкото и да не си даваме сметка, обстановката играе важна роля в процеса на учене. Този механизъм е добре познат способ за справяне със стреса – чувстваме се потиснати, отиваме на почивка. Сменяме обстановката и умът ни излиза от рутината, от водовъртежа на натрапчивите негативни мисли. Детето има нужда от разнообразие във всяко отношение. Позволявайте му да учи не само седнало на бюрото.

10. Всеки мозък има различни таланти и капацитет

Това, че детето ви не е добро по математика, не означава, че е глупаво, мързеливо и пр. Просто може да е по-развит друг център в мозъка му и силата му да е в писането, а не в точните науки. Не бива да забравяме, че всеки човек се ражда с различни заложби, гени, предразположености и не можем да съдим различията си, защото те зависят от процеси, над които нямаме власт.

Трябва да се стимулират уменията, а не да се критикуват неуменията. Както е казал Айнщайн (а на него можем да рискуваме да се доверим): „Всеки е гений. Но, ако съдиш рибата по способността ѝ да се катери по дърветата, то тя ще прекара целия си живот, мислейки се за глупава.“