България е страна с богата култура, фолклор, обредни ритуали и традиционни умения, които са резултат от нейното географско положение и различните култури, преплели се през вековете по тези земи. В разнообразните си локални варианти тази култура, обуславя уникалността на нематериалното ни наследство.
За редица народи нематериалното културно наследство е основен извор на идентичност и е значимо свързано с тяхната история. За съжаление обаче голямо количество културни изяви като музиката, танца, словото, обредите, съборите или традиционните културни умения са застрашени от изчезване и е важно да се насърчават техните носителите да практикуват дейностите и да предават познания и умения на следващите поколения.
Навръх Лазаровден, ето 10 обичая, част от нематериалното ни наследство, запазени и практикувани и до днес. Те са част от т. нар. календарни обреди, които бележат прехода от един природен цикъл в друг – от зима към лято, от умиране към възраждане, свързани с вегетацията и аграрната култура, както и с плодородието и изобилието.
1. Лазаруване
Изпълнява се на Лазаровден. Обредността му е насочена изцяло към преминаването на участниците в ритуала към друг (нов) социален статус – женитба. На Лазаровден девойките пеят и танцуват, а публиката им дарява бели яйца и брашно. Даровете се събират в предварително определена за целта къща, където до късно през нощта девойките месят обредните хлябове. Според българските народни схващания и представи момите, които не са играли лазарки, най-лесно могат да бъдат залюбени и грабнати от змей.
2. Кумичене
Сутринта на Цветница лазарките се отправят към реката. Всяка носи китка от цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „кукла“. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на мост над реката и едновременно пускат своя знак – китката, венчето или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водното течение и излезе най-напред пред останалите, се избира и провъзгласява за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките.
3. Нестинарство
Това е древен обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи. Нестинарството е вторият български обичай включен в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО/.
4. Пейкуване
Обичаят е характерен само за Тетевен и се изпълнява всяка вечер от Сирни Заговезни до Лазаровден. В дъното на тясна уличка са поставя голяма каменна плоча, която се украсява с венец от кукуряк или чимшир. Най-възрастната жена с дървен въглен рисува кръст на плочата. Играят се хора и ръченици, изпълнени от малки и големи със съпровод на автентични народни песни. Обичаят се прави с цел измолване на хубаво време след Лазаровден, за да могат хората да започнат да работят по градините си.
5. Сурва
Ергенски маскараден обред, изпълняван на 13 и 14 януари в Пернишко. Основното действащо лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. С обредното шествие маскираните мъже прогонват „нечистите сили“, които идват от света на мъртвите и могат да навредят на човек. Характерното тук е разиграването на ритуална сватба, а основните моменти са два: обхождането на селището, посещението на всяка къща поотделно и колективната игра на селския площад.
6. Прошка, Сирна неделя
През деня на „Сирната неделя“, младите искат прошка от своите по-възрастни родственици. Младоженците тръгват на гости у кумовете и своите родители, братя, сестри и побратими. „Прощавай!“ казват младите, когато се наведат да целунат ръка. „Господ да прощава, простен да си!“ благославят възрастните. Вечерта цялото домочадие се нарежда около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене, яйца и мляко и неизменната бяла халва. Най-малките с нетърпение очакват да дойде време за традиционното „хамкане“, „ламкане“ или „люскане“ на халва, парче сирене или варено яйце.
7. Еньова буля
В Тракия, както и сред тракийските преселници в Добруджа, на Еньовден се изпълнява обичаят „Еньова буля“ или „Еня“. Всички моми се събират в една къща и там обличат като булка едно 5-6 годишно момиченце. Детето се забулва с червено було, а на главата му се поставя венец от еньовче. По време на ритуалната обиколка из селото, девойките пеят специални обредни песни. Вечерта, след обиколката в котле с овес, с напяване се поставят разноцветните китки на момите. Котлето се покрива с червена престилка и се оставя една нощ под звездите. На следващия ден Еньовата буля започва да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка.
8. Русалска неделя, Русалии
Обредът се изпълнява през Русалската седмица. Рано сутринта, на първия ден на Русаля, стопанката на дома бере пелин – кичи с него дома и още спящите деца. Цялата седмица всички носят пелин и чесън в дрехите си против уроки и за здраве. В полето никой не ходи сам, а най-много се внимава да не седне някой на лошо място – на кръстопът, на слог, на самодивско вървище.
9. Пеперуда
„Пеперудата“ (Пеперуга, Додола, Вайдудула) няма точно фиксирана дата, но обикновено се практикува през „петровия месец“, когато времето се засуши. Обичая се прави за дъжд, а обредната група включва: пеперуда – босо момиче (девица), 12-13 годишни момичета, облечени само с ризи. Те обикалят къщите в селото, като изпълняват специална песен – молба за дъжд. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога – яйца. След като обиколката приключи те отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.
10. Полязване, булезене
Обредът се изпълнява на Игнажден. Всеки стопанин следи кой ще бъде първият човек прекрачил вратите на дома му. Ако гостенин е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е плодородна и здрава. Щом гостът – полазник влезе в къщата, той трябва извърши символични ритуални действия за плодородие на домашните животни. После стопаните го канят на трапезата и го гощават обилно. Ако годината се случи изобилна и благополучна, на следващия Игнажден те канят пак същия полазник на гости пръв да споходи дома им.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
