Всеки би се развълнувал от легенди за страшни времена, от невъзможна или жертвена любов, от приказни същества. Мостовете са именно това строителство, което заедно с камъка зазижда и историите на предните поколения.
Нашата малка държава е дом на множество стари мостове, но още балкански страни могат да се похвалят с красиви мостове, често скрити от туристическото око. В тази класация ще ви представим именно такива от различните краища на Балканите.
10. Елен мост или Елен скок, Северна Македония
Този каменен сводест мост се намира на Мала река, край село Могорче (разположено по северните склонове на планина Стогово). Няма точни данни кога е построен, но се твърди, че това става в средата XVIII век от мимар Хайрудин, който е архитект на Стария мост в Мостар и е ученик на прословутия архитект мимар Синан.
Има 3 легенди за този мост. Една от тях гласи, че е построен в памет на момче. Същото, за да защити честта на момичето, което обича, убива един турски бей. След това, турците изпратили силен аскер, за да го хване. Преследван от аскера момчето бяга, но стига до придошлата Мала река. В този момент на отчаяние и безизходица, от гората се появили феи и го превърнали в прекрасен елен, който без проблем прескочил реката. По-късно, в памет на събитието, но и като благодарност към феите, селяните построили мост.
9. Мостът на обущарите (Месарски мост), Словения
Ако се наслаждавате на архитектурата, улични артисти и… обичате хорския глъч, това място е за вас.
Месарският мост е пешеходен мост, пресичащ река Любляница в Любляна, столицата на Словения. Сегашният мост е построен от архитекта Йоже Плечник между 1931 и 1932г. на мястото на стар дървен мост. Забележителен е с каменните си пилони, украсени с каменни топки или с осветителни тела.
Старият покрит мост е построен през далечния XIII в. В него са били разположени месарски магазинчета, които са били преместени по-късно на друго място, заради неприятната носеща се миризма. Мостът силно напомнял на Покрития мост в Ловеч. По-късно в магазинчетата се нанесли обущари, но мостът бил реконструиран многократно поради пожари и наводнения.
8. Портишки мост, Гърция
Портишкият мост е каменен мост в Егейска Македония, Гърция. Той е разположен на река Венетикос (един от най-големите протоци на най-дългата река в Гърция Бистрица), на 45 километра югозападно от Гревена (180 км от Солун). Свързва селата Спилео и Монахити, в източните възвишения на Пинд, точно пред началото на красивия пролом Портица. Мостът е построен през 1743 година с пари, събрани от манастира „Успение Богородично“. Има две дъги, като едната е по-малка.
Интересното в района на Гревена е, че тук има няколко мостчета, построени по времето на различни османски владетели. По-горен от Портишкия мост е Мацанганов мост, а по-долни съответно Заловски, Азизагов, Спанов мостове.
7. Мостът на Меси, Албания
Мостът е разположен в село Мес, на около 5 км североизточно от Шкодер, в северозападна Албания. Построен е през XVIII в. от местния Махмуд паша. Строежът е разделен на две фази. При първата фаза, строежът е стигнал до първите две арки, а при втората са включени останалите 11 дъги.
Целта на моста е да свърже двата града Шкодер и Дрищ и останалите северни градове. Дълъг е 108 метра и е един от малкото примери за внушаващ мост, построен по времето на Османската империя. Състоянието му в наши дни обаче е критично и опасно за туристи.
6. Белият мост или Мостът на любовта, Сърбия
Още един мост от времето на османлиите, който разказва за вълнуваща история. Мостът във Вране, над река Вране, се намира в югоизточна Сърбия. Близо е до старите квартали на града, на улица „Девет Юговича“. Той е построен с бял камък и датира от 1844 г., по време на османската администрация.
Легендата гласи, че мостът е построен в памет на нещастната любов между Айша, турско (мюсюлманско) момиче, и Стоян, сръбски (християнски) овчар. Дъщерята на Селим паша, османски управител във Вране, Айша се влюбила в Стоян. Един ден, когато се срещнали край реката (смятан за хамам – свещено място, на което не трябва да се прегрешава), Селим ги видял. Тогава Селим се опитал да убие Стоян, но случайно убил собствената си дъщеря, докато тя защитавала с тялото си Стоян. След случката, Стоян отнел живота си.
5. Одринският мост на река Марица, Турция
Одрин (или Едирне на турски) е исторически град, който се намира в турската част на Тракия, където се вливат реките Марица и най-големият неин приток Тунджа. Архитектурна забележителност от международно значение е старинния мост на река Марица, който продължава да функционира и в наши дни.
Той е построен по време на управлението на Абдулмецит през 1842 г. и завършен през 1847 г. Реката се намира по пътя Одрин-Карааня. Известно е, че в купола на моста е имало слънчев мотив, който е имал мраморен надпис. Мостът често се наводнява, поради пълноводните реки.
4. Мостът на лъжите, Румъния
В Румъния не се открива типичното строителство на османски мостове, но в градчето Сибиу, което през 2007 година става културна столица на Европа, едно малко мостче крие своите легенди.
Мостът на лъжите е построен през 1859 г., за да се улесни преминаването на каруците и пешеходците между малкия площад и площад Huet над проход в горната част на града. Това е първият мост, направен от метал в Румъния.
Относно изграждането, формата на моста е интересна, защото няма подпора и козирка. Той е бил наречен „Podul culcat“ (на румънски: покрит мост) от местните жители. На саксонски диалект думата “culcat “ означава “лъжа „.
Има няколко твърдения за „мистичния“ мост. Първото: детекторът на лъжата. Говори се, че мостът има силата да каже дали някой лъже в момента на преминаването му и издава странни шумове, сякаш ще се срути и накаже лъжеца. Второто: митът за Казанова. Предполага се, че Мостът на лъжите е бил мястото за първи срещи. Кадетите от военната академия се срещали с момичета и им давали обещания, които те никога не са възнамерявали да спазват. Други легенди разказват още, че името на зданието е свързано с поведението на безскрупулните търговци, които лъгали своите клиенти, за да продадат стоките си на по-високи цени.
3. Царски мост, Черна гора
Той е монументален исторически мост в Черна гора близо до град Никшич. Смята се за основна забележителност, защитена от държавата, но в днешно време не се използва активно. Негов архитект е от Джосип Слейд. Мостът е кръстен на руския император Александър III, който финансира строителството. Той пресича, със забележителната си дължина (270 м), река Зета и нейната долина.
В наши дни каналът на реката е изправен и укрепен от бетон, така че само една педя всъщност пресича реката. Мостът, изграден от изсечени камъни, е построен под управлението на черногорския княз Никола Петрович-Нееш (по-късно краля), който е бил в добри отношения с руската династия Романови. Княз Никола заповядва всеки стълб на моста да съдържа златна монета.
През 1877 г. Никшич е освободен от турците, а през 1878 г. Стара Херцеговина е присъединена към Черна гора по искане на Русия съгласно Берлинския договор. Денят на откриването, 20 октомври 1894 г., съвпада с деня на смъртта на Александър III. Мостът получава официалното си име „Мостът на цар Александър III“.
2. Мостът на Мустафа паша, Свиленград
Свиленград е малко българско градче. Намира се в непосредствена близост до точката, в която се събират трите държавни граници – на България, Гърция и Турция. В този град се намира един достолепен мост, пропит от история.
Той е построен по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни (Сюлейман Ел Кануни). Годината на построяването е 1529 г. Така, едновременно със строителството на моста, Мустафа паша бил възприет и като основател на новото селище Свиленград. На времето той е имал 20 красиви свода, а парапетите му са от цели камъни.
Преданието разказва, как везирът Мустафа паша, чието име по-късно започва да носи градът, решил да построи моста за себап (добро) на хората. Възхитен от изграденото, тогавашният султан Сюлейман поискал веднага да го откупи. Везирът се опитал да разубеди своя господар, но неуспешно. Хитрият владетел искал да печели пари от преминаването през моста. Цяла вечер Мустафа паша мислил как да успее да запази моста за хората и да излезе от заплетената ситуация.
На сутринта той взел съдбоносно решение – да се самоубие, за да няма как султанът да го изкупи. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова. Когато на следващата сутрин султанът разбрал за случилото се, гневът му бил неописуем. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва – който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има. Покрусеният от мъка баща на Мустафа паша, който не само изгубил най-милото си, решил да премине през моста и да развали клетвата.
1. Вишеградският мост, Босна и Херцеговина
„Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията“, може би най-ярките думи, които ще запомните от романа на Иво Андрич „Мостът на Дрина“. Роман, разказващ за „пионера“ на балканските мостове – Вишеградският.
Намира се във Вишеград, Босна и Херцеговина, близо до границата със Сърбия, мостът е разположен над река Дрина. Има 11 отвора, като е построен на 9 каменни основи в реката с ширина 3,5-4 м и дължина 11,5 м. Съоръжението е дело на известния мимар Синан (същия, който построява и моста в Свиленград), и е изграден по инициатива на Мехмед паша – Соколлу, поради което е известен още и като Мостът на Мехмед паша Соколович. Съграден е в периода 1571 до 1577 г. Символизира мирните отношения между мюсюлмани и християни от двете части на града.
Всеки един мост носи своята история и своята поука!
„Всички мостове всъщност са едни и същи и еднакво заслужават нашето внимание, защото показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, своя вкус и условията, които са го заобикаляли.„
Иво Андрич
Момиче, което притежава романтичен светоглед към света. Това е Радина. Лесно се потапя в историята на различните народи, вярва в силата на изкуството и търси своите вдъхновения всеки ден.
