Като едно балканско чедо, на мен планината и природата никога не успяха да ми омръзнат, а морето не успя да ми стане любима, че дори и предпочитана дестинация. И имам десет добри причини за това. Влюбените в морето – не ми се сърдете. Изкривяване по рождение. 🙂
1. Най-голямата ми мъка – пясъка. В планината го няма никъде. Не просто под краката ти – няма пясък в леглото, в обувките, в банята, по гърба! Освен това, по нашето черноморие, той често е смесен с редица други… субстанции, чиито произход рядко искаме да познаваме. И разнасяме след себе си.
2. Не съм задължена да ходя на плаж и да влизам в морето. Не, че някой ме кара насила, разбира се, но някак се подразбира, че отивайки на море, ти ходиш и на плаж, инак би било безсмислено цялото пътуване дотам, ако не отидеш да видиш морето и плажа. За мен хич не е почивка да се пека на слънце цял ден, да изгоря и да се топна във вода 4-5 пъти. Колко по-хубаво би било да се разходя из някоя горичка, през някоя поляна, до някоя река? Много.
3. Няма потни, полу-голи хора, ритащи пясък върху хавлията ти и в кафето ти всеки път, минавайки покрай теб. Няма викащи хора, продаващи миди/царевица/снимка с голямо плюшено нещо, в което се е пъхнал някой, вероятно умиращ от жега. Има хора, но не са тези.
4. Няма „случайни“ удари с топка по главата/в кафето ми/ в хавлията ми/в книгата/в телефона. Няма губене на топката толкова навътре в морето, че вече да не е твоя, а на малката русалка.
5. Няма гларуси. Големи, гледащи с едно око, крещящи сякаш заклинания по твой адрес. С клюновете си от стомана, за разлика от моите нерви. И бомбандиращи ни, като благодарност за храната, която са ни откраднали.
6. Природата е различна. По-природа е. Гората е вдъхновяваща, планината респектираща, песента на птиците успокояваща. Освен това винаги можеш да попаднеш на някое животно, подходящо за готин кадър и спомен. Когато не се опитва да те изяде, разбира се…
7. По-прохладно е и разходките са много по-освежаващи. Както казах, къде по-смислено ми е, когато времето е ужасно горещо, буквално да хвана прохладната гора, отколкото да се пържа под жаркото слънце. И то съвсем целенасочено. Ами, че то тен се хваща къде по-лесно нависоко в планината…
8. Песента на птиците и шумът на вятъра. Звуците са на съвсем друго ниво. Дори дърветата си имат своите различни звуци, ако се заслушаме по-внимателно. Лягайки вечер слушаш една песен, ставайки сутрин – друга.
9. Липсата на дискотеки, истинската почивка в тишината и спокойствието на природата. Не че липсват заведения по различните места разбира се, дори и когато не са курортни, но със сигурност те не са нито толкова агресивно набиващи се на очи, нито толкова шумни. Не знам за хора, ходещи в планината заради дискотеката. За тези от морето обаче…
10. Местата за нощуване. Аз далеч не съм фенка на старите планинарски хижи, в които отсядат хората, тръгнали по походи. Има много и ужасно скъпи места и в планините. Но е много по-романтично и удобно да отседнеш в добре направено бунгало или хижа, или просто в къща с гости, миришещи на дърво, отколкото в някоя квартира, пазена зорко от зла хазяйка или в ужасно надценен скъп хотел, който е тооолкова далеч от плажа, че половината време по бански го прекарваш, ходейки из града.
Една Ния, учаща „Реклама“, но и търсеща нови и интересни неща за правене. Една Ния, намираща себе си в книгите, боите и фотоапарата. Една Ния, която, намирайки животно на улицата, не го подминава без да го удостои с нужното му внимание. Една Ния с ЕЙ ТАКОВА сърце.
Като не ти харесва да плуваш, да посрещав изгревите, да се разхождаш вечер на луна и да ти шумят вълните, ами не ходи на море. Има море и море. Ако се набуташ на Слънчака, например и то в пик сезона (края на юли и август) недей да се оплакваш. Ти просто не знаеш къде и кога да идеш на море. Аз на такива места и по това време не ходя.