Христо Фотев е бил прав, казвайки, че „лятото не искаше да си отиде“. Именно септември е месецът, в който никой от нас не иска да изостави жаркото слънце, пикниците в парка и студената бира. Но за добро или лошо живеем на място, където имаме цели четири сезона и всеки от тях носи своето очарование и ни учи на нещо. Ето краткия списък за есента.
1. Красотата на падащите листа
Когато излезем навън, загърнати (понякога) с шал и шапка, държейки чаша топъл чай в ръце. А пред погледа ни се отронват пожълтелите листа и падат на земята. Щом се обърнем назад, ще видим цяла улица, окъпана в златисто – цвета на есента. Символично напомняне, че всичко е преходно и че понякога е по-добре да забавим темпото.
2. Мирисът на печени чушки
Спомен от детството. Нали си спомняте как, докато тичахме на площадката зад блока, от ей онзи етаж там се носеше мирис на печени чушки? И как след играта се прибирахме и искахме да ядем филийка с лютеница… Мирисът на море е изместен от този на печени чушки и всеки път като затворим очи се връщаме на онази площадка.
3. Спокойствието
То не е миг, но в забързаното ежедневие имаме навика да го подминаваме. Докато лятото е живот на пълни обороти, обикаляме различните плажове, пием студена бира и слънцето гали косите ни, то есента е еквивалентът на нашата лятна отпуска – тя дава почивка на душата, психиката и ни дава знак, че понякога е по-добре да я караме „по-полека“.
4. Първото ходене в планината
След края на лятото. Да, планината има какво да ни предложи през всеки един сезон, но когато усетим хладния есенен полъх върху бузите, докато вървим по някоя екопътека – осъзнаваме, че вече е есен.
5. Печена тиква с мед и орехи
По стечение на обстоятелствата две от точките в този текст са обвързани с храната. Може би, защото и двете неща са твърде типични за есента. И сгряват душата, докато навън брули вятърът.
6. Мирисът на мокър асфалт
Също като „В търсене на изгубеното време“ от Пруст, когато героят отхапал от кифличката и се завърнал в детството, когато завали първият есенен дъжд, ние се завръщаме към някакъв спомен. Или асоциация. И попиваме аромата на мокрия асфалт и гледаме как стъпките на хората, в това число и нашите, отекват под следите от дъжд. И когато слънцето изгрее, може и да няма следи от тях, но ние винаги ще помним първия есенен дъжд.
7. Сутрешната тренировка
Дори и да не сте класически ранобудник и сутрешната тренировка да се пада към 13 часа на обяд, е интересно да наблюдаваме празния парк (ако е делничен ден) и насядалите по пейките хора с дечица в скута (през уикенда). Докато същите жълти листа продължават да капят по земята и да ни напомнят за онази картинка с таралежа в гората от детския буквар.
8. Завръщането в любимия град
Лятото е времето, в което бягаме от някъде, за да се открием другаде. То е вечното търсене. А в известен смисъл есента е пристигане и преоткриване на нещо познато. Затова, ако през летните месеци сте забегнали към морето и сега унило пътувате към който и да е град (без море), не унивайте – със сигурност есента ще ви помогне да го видите по друг начин.
9. Първият учебен ден
По някаква странна ирония на съдбата, от момента, в който завършим училище, ставаме по-нетърпеливи с настъпването на всеки 15-ти септември. Може би е носталгия по отминалото време, спомени от най-безгрижните години или просто искаме да дразним по-малките от нас, че трябва да решават Питагоровата теорема. Което и от тези неща да е причината, на всеки 15-ти септември поглеждаме с усмивка към децата, носещи букети и стоящи мълчаливо под звуците на „Мила Родино“.
10. Краят на ноември
Вманиачените на тема Коледа ще ме разберат. Рязко започваме да изпробваме рецепти за коледни сладки, пием горещ шоколад и за пореден път гледаме „Коледна песен“ и „Скрудж“. Защото остават броени дни до Коледа, а тя не е само дума. Тя е начин на живот.
Екатерина Попова е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Връзки с обществеността“. Обожава да пътува и да снима. Кучетата и филмите са нейният втори живот.
