Дивата, млада и зелена нова пролет вече се разлиства навън. Тя каца на рамото ви като първата събудена пчела или пеперуда.

Парковете и градините ехтят от птичи песни, а цветарите предлагат ранни пролетни цветя, каквито не се отглеждат в оранжериите.

Днес ви предлагаме 10 легенди за произхода на дивите пролетни цветя, които от незапомнени времена са символ на настъпващият сезон, на събуждането на природата и възраждането на живота.

10 легенди за произхода на пролетните цветя1. Легенда за кокичето

Според едно предание, когато Адам и Ева били изгонени от Рая на земята било зима. Голите първи хора мръзнели и страдали по топлите и пъстри райски градини, в които нямало никога да се върнат. Тогава няколко снежинки паднали върху отпечатъците от стъпки на Ева и от топлината на стъпалата й се превърнали в нежни бели цветя. Кокичетата донесли вестта за Божията милост – надеждата, че след изпитанията идват по-добрите дни и радостта.

2. Легенда за кокичето

Много от ранните християни вярвали, че кокичетата са капки от млякото, с което Богородица закърмила младенеца Иисус Христос.  Те се отронили от ъгълчето на устата на младия Бог и паднали върху пода на кошарата, в която Божият син се родил, попили в торната земя и се превърнали в цветя, цветята, които от тогава до днес се появяват в края на зимата, предвещавайки пролетта – сезонът на обновлението.

10 легенди за произхода на пролетните цветя3. Легенда за теменужката

Според древните гърци, любовта на Аполон към една от дъщерите на Атлас била бурна и напориста, но несподелена. Момичето се страхувало от настоятелния ухажор и помолило бог Зевс за закрила.  Той го превърнал в благоуханно цвете, което  така добре скрил в тревата, че и до ден днешен може да бъде намерено само по аромата.


4. Легенда за теменужката

Според друго предание от гръцката митология Прозерпина имала много красив гердан от аметисти. Но един ден била издебната и  похитена от Плутон. Докато се съпротивлявала, нанизът от лилави мъниста се скъсал и се разпилял по поляната. Камъчетата са превърнали в дребни виолетови цветя, които и досега напомнят за нея.

10 легенди за произхода на пролетните цветя5. Легенда за игликата

Богомилска легенда разказва, че през един топъл пролетен следобед Св. Петър задремал на слънце пред райските порти. От ръката му се изплъзнала връзката със златни ключове от Царството небесно и паднала на земята. Стреснатият светия веднага изпратил ангел, който ги намерил и върнал. А отпечатъкът от ключовете в размекнатата от стопения сняг земя се превърнал в красиво жълто цвете.

6. Легенда за игликата

Старо иманярско поверие гласи, че игликата израства върху гробовете на древни царе или върху място, където е закопано имане. А според една българска народна песен, игликата е оживялата златна игла, с треперушки (накит за глава, който се забожда на забрадката), паднал и забил се в пръстта край пътя, където била отвлечена от турците хубавата мома Иглика.

7. Легенда за нарциса

10 легенди за произхода на пролетните цветя

От гръцката митология знаем, че Нарцис бил красивият, но безчувствен син на нимфата Лириопа. Много девойки въздишали по него, но той бил недостъпен за тях.

Отблъснатите момичета се оплакали на богинята Немезида и тя отмъстила за тях, вкоренявайки Нарцис и превръщайки го в цвете, край един поток, в който младежът дълго и захласнато съзерцавал отражението си.


8. Легенда за нарциса

Името на нарциса произлиза от думата „наркоза”. Цветето наистина има такива свойства. Според древните гърци, един ден, когато Персефона беряла нарциси на голяма поляна, замаяна от ароматът им заспала и възползвайки се от това Хадес я отвлякъл и се спуснал с нея чак в дълбините на земята.

10 легенди за произхода на пролетните цветя9. Легенда за зюмбюла

Името на това красиво растение на старогръцки е Хиацинтус. Кръстено е на Хиацинт – сина на спартанския цар Амикъл и музата на историята Клио. За една от древногръцките олимпиади Аполон тренирал своя любимец Хиацинт в дисциплината Мятане на диск.  Но палавият Зефир (бог на източния вятър) духнал и отклонил пътя на един летящ диск и той силно ударил Хиацинт по главата. Бог Аполон заплакал за загиналия момък и от сълзите му се образувал синия зюмбюл.

10. Легенда за зюмбюла

По-късно във времето се родила легендата за големите благоуханни сълзи на Дева Мария, с които тя оплакала сваления от кръста Христос. Преданието твърди, че първият бял зюмбюл поникнал в подножието на Кръста Господен, а години по-късно царица Елена (майката на  император Константин Велики) намерила заровения Христов кръст по белите зюмбюли, които цъфтели на това място.


Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *