Една от набиращите популярност дестинации сред българските туристи през последните години е Тунис. Тази сравнително малка по площ държава, разположена в Северна Африка, предлага множество разнообразни и атрактивни забележителности, обекти с историческа значимост, както и привлекателни курорти, готови да задоволят всички изисквания на своите посетители.
Вероятно имаш поне един приятел, който вече е бил в Тунис или планира да посети тази страна. Но какво точно предлагат туроператорите като дестинации за посещение там? Какво си заслужава да бъде видяно и научено за Тунис? Кои са основните отличителни черти на тази северноафриканска държава?
В следващите редове ще те запознаем с поне 10 интересни факта за страната – факти, които е добре да знаеш и да имаш предвид, ако си решил да откриеш с очите си какво прави Тунис толкова пленителен за своите посетители.
1. Демокрация
Някога част както от Византийската, така и от Османската империя, а през XVI век за кратко и под испански контрол, Тунис става френски протекторат през 1881 г. На 20 март 1956 г. страната получава своята независимост, а на 25 юли 1957 г. е провъзгласена за република. След революцията от 2011 г. Тунис дълго време е сочен като най-успешния пример за демократичен преход след Арабската пролет. През последните години обаче президентската власт в страната беше значително разширена, включително с приемането на нова конституция през 2022 г.
Особено внимание традиционно се отделя на еманципацията на жените и разширяването на техните права. Например, те имат право да предават гражданството си на децата си независимо от гражданството на бащата. Сред любопитните твърдения за страната е и това, че в определени случаи децата могат да носят фамилното име на майката – важна промяна, предвид че не са рядкост случаите, в които жени отглеждат сами децата си.
2. Президент
Именно защото е сравнително млада република, не е изненадващ фактът, че президентската история на Тунис не е особено дълга. Разбира се, най-запомнящ се е първият президент – Хабиб Бургиба. Впоследствие го наследява неговият министър-председател Бен Али. След масови антиправителствени протести той напуска страната през януари 2011 г. Тунизийската революция дава тласък на вълната от протести и политически промени, станала известна като Арабската пролет, а временно постът е зает от Фуад Мебаза.
На 12 декември 2011 г. Учредителното събрание избира Монсеф Марзуки за временен президент. Той остава на този пост до 2014 г., когато Беджи Каид Есебси го побеждава на изборите и поема управлението на Тунис.
След смъртта на Есебси през 2019 г. временно постът е поет от Мохамед Енасер. Същата година президентските избори печели Каис Саид, който през 2024 г. е преизбран за нов мандат.
Интересен факт, който често се разказва за страната, е, че официалната форма на обръщение „Вие“ се използва само и единствено към президента – знак на особено голямо признание и уважение към неговата личност.
3. Подземни къщи
Поради географското си разположение и факта, че южните ѝ части достигат до най-голямата гореща пустиня в света – Сахара, температурите там през деня могат да бъдат изключително високи. За да се справят с това, местните хора са намерили хитро решение на проблема – започнали са да строят „подземни къщи“.
Днес тези къщи могат най-добре да се видят в района на Матмата. Процесът на изграждане е следният: изкопава се дълбока яма в земята, която се превръща във вътрешен двор, а в стените около нея се издълбават помещенията на дома. Така жилищата са защитени от силното слънце и запазват по-постоянна температура.
Поради особено високите температури през летните месеци в някои сфери работният ден започва много рано. Често се посочва диапазонът от 7:00 до 14:00 ч., който позволява да бъде избегната най-горещата част от деня.
4. Професии
Като споменахме работното време, нека обърнем внимание и на най-престижните професии тук – поне според широко разпространеното местно схващане това са лекарят и учителят. Това се свързва с голямото значение, което традиционно се отдава на здравеопазването и образованието.
В Тунис училищното образование е задължително от 6 до 16 години и е безплатно в държавните училища. Здравеопазването се осигурява чрез публична система и здравноосигурителни схеми, като за определени групи от населението има безплатен или субсидиран достъп до медицинска помощ.
Децата започват училище на 6 години. Арабският е основният език на обучение, а френският започва да се изучава още в началните класове. Английският също влиза в програмата по-късно, а учениците могат да изучават и други чужди езици като италиански, испански или немски.
Образованието продължава общо 13 учебни години, като завършва с национален изпит за бакалауреат. Оценяването се извършва по 20-бална система. Държавният изпит, който се полага в края на образованието, е изключително важен. За специалности като медицината са необходими едни от най-високите резултати, а сред местните ученици често се говори за оценки около 19 по 20-балната система.
Дипломите на завършилите медици в Тунис могат да бъдат признати и в страни като Италия, Франция, Германия и Канада, но след съответните процедури за признаване на квалификацията и лицензиране.
5. Фурми
Селското стопанство в Тунис е много добре развито. Страната е сред водещите износители на фурми в света, а особено известен е сортът „Деглет Нур“. Според често цитирани местни данни на територията на Тунис растат милиони финикови палми, като понякога се посочва число от близо 13 милиона. Голяма част от плодовете им се отглеждат за износ.
Други важни култури, които се отглеждат в страната, са круши и портокали. От зеленчуците пък тунизийците могат да се похвалят с изключително интензивно производство на домати и картофи, като за някои райони и начини на отглеждане се говори дори за няколко реколти годишно.
Тунизийците са изключително трудолюбив народ.
6. Маслини
След палмите маслините са сред най-често срещаните растения по тунизийските земи. Страната е сред водещите производители и износители на зехтин в света, като мястото ѝ в международните класации се променя според реколтата. През сезон 2025/2026 г. Тунис дори се нарежда сред най-големите производители в света. В страната растат около 100 милиона маслинови дървета.
С маслините е свързана и една от любопитните местни истории. Разказва се за древно маслиново дърво на повече от две хилядолетия, чиито плодове се пазели за специални цели. Според една от версиите произведеният от тях зехтин се използвал за нуждите на централната аптека в столицата.
Най-много маслини има в равнината Сахел, която се намира по източното крайбрежие на Тунис. Произведеният от тях зехтин е с много добро качество. Как да го определите? Специалистите казват, че много ниската киселинност (например 0,2 – 0,3%) е отличен знак за качество, макар тя да е само един от показателите. За да бъде определен един зехтин като „екстра върджин“, свободната му киселинност трябва да бъде не повече от 0,8%.
7. Кухня
Споменахме основните растителни култури, които се отглеждат в Тунис. Редно е да акцентираме и върху традиционната им кухня, в която те участват активно. Например хариса – пикантна паста, приготвяна основно от люти червени чушки, чесън, сол и подправки, към която често се добавя и зехтин. Можеш да я видиш поднесена с много от основните ястия в страната.
Много често основна съставка в ястието е кус-кус, който се поднася като допълнение към зеленчуци, месо или риба. В ежедневието си тунизийците често консумират кус-кус, приготвен в различни комбинации според района и семейната традиция. Семпло, но много вкусно!
8. Метро
Столицата на Тунис, носеща същото име като държавата, има т.нар. леко метро. Тунизийското метро обаче повече наподобява трамвайна линия, тъй като се движи основно над земята. Добре развитата мрежа от леки влакови композиции е активна от 1985 г. и се радва на особено високо потребление от страна на гражданите на Тунис.
В страната действа и т.нар. Métro du Sahel, което свързва района на Сус, Монастир и Махдия, но по същество представлява крайградска железопътна линия.
9. Забележителности
Да си дойдем на думата! Забележителностите са основното нещо, което привлича туристите в една страна. Време е да изброим някои от интересните места и преживявания, които можеш да видиш и изпиташ в Тунис. Някога по тези земи се е разполагал един от най-развитите и големи градове в древността – Картаген. Превъзходни гледки към пшеничните поля край Дуга са една от неочакваните атракции за окото тук.
Сред най-предпочитаните и харесвани курорти на Тунис е град Сус. Старата част на града, наричана Медина, грабва вниманието на всеки турист с огромните каменни стени, които я обграждат и датират основно от периода на Аглабидите през IX век. Точно поради огромното си значение в древността и добрата си съхраненост до наши дни Медината е част от културното наследство на ЮНЕСКО.
Друг интересен град за посетителите на Тунис е Сиди Бу Саид. Характерното за него е, че къщите са боядисани в характерните синьо и бяло, а традиционната цветова схема и архитектурният облик на селището са защитени още от началото на XX век. Именно това придава един особен стил на целия град. Миксът от мавританска архитектура и андалуския чар, донесен от преселници от Иберийския полуостров, омагьосва всеки, дошъл тук!
През 2026 г. Сиди Бу Саид получи и огромно международно признание – селището беше включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
10. Холивуд в Африка
Ако си сред милионите фенове на сагата „Междузвездни войни“, със сигурност би искал да посетиш Тунис и по-конкретно южната част на страната. Името на пустинната планета Татуин е вдъхновено от тунизийския град Татауин, а кадри от филмите са снимани на различни места в Южен Тунис – сред тях Матмата, Нефта, Тозьор, остров Джерба и районът на Татауин. Така тези места се превръщат в притегателен център за почитателите на фантастиката.
Тук са снимани и други касови продукции като „Исус от Назарет“, „Похитителите на изчезналия кивот“, „Английският пациент“ и други. С времето тук се оформят снимачни площадки и локации, които често се предпочитат от международни специалисти в бранша.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
