Много малко са държавите по света, които могат се похвалят, че имат собствена писменост, написана специално за техния език. Корея, която е с размерите на България, е една от тези страни, които се гордеят със собствена писменост. Също така много малко хора в България знаят, че Корея не използва китайски йероглифи, а азбука наречена хангъл. Счита се, че корейският език принадлежи към алтайското езиково семейство. Това го прави свързан с езици като турския и финския, но и значително се различава от тях.
Макар че Корея е много малка държава, корейският език се смята за 17-ия най-говорим език в света. Говори се от над 82 млн. души по цялата планета. Благодарение на „халю вълната“ (популяризацията на корейската тв и поп култура), през последните години, милиони хора по света проявяват огромен интерес към изучаване на корейски език. Така той се превърна в един от най-търсените извънкласни езикови курсове по цял свят. В някой страни, като Парагвай, корейският дори е включен в учебната програма като втори избираем чужд език.
Една от причините да набере такава невероятна популярност е, че е много благозвучен, няма трудни за произношение звуци и няма тонове (каквито има в китайския). Граматиката на корейския език също е много опростена и логична, макар и доста различна от българската. Ето 10 интересни факта за хангъл.
1. Създателят на азбуката не е крал Седжон
Като създател на корейската писменост винаги се сочи и се чества крал Седжон. Разбира се, кралят изиграл решаваща роля в идеята за създаване на писмеността, за намирането на човека, който да изпълни тази задача, за официалното признаване и популяризиране на азбуката.
Не трябва да се забравя обаче името на човека, създал наистина това гениално творение, което и досега се смята за най-добрата и логична азбука в света. Истинският творец на азбуката хангъл е робът гений Джан Йоншил. Освен писмеността, той има и много други изобретения, изпреварили времето си с няколко века.
2. Хангъл е фонетична азбука
Корейската азбука е фонетична, като съдържа 24 букви – 10 гласни и 14 съгласни. Всяка буква отговаря точно на даден звук и няма звук без буква или буква без звук (например в българския – „ь“ е буква на която не отговаря отделен звук, а „дж“ е звук, който няма собствена буква).
3. Пише се на срички, но се чете слято
В писмеността буквите се изписват групирани на срички. Това визуално напомня йероглифи и по тази причина много хора погрешно мислят, че корейския език се пише с йероглифи. Но в действителност това са просто букви в срички. Още по-интересното е, че за разлика от китайския, чието звучене наподобява говорене на срички, произношението в корейския език е гладко – цялата дума, без отделяне на срички. Пример с името на корейския президент – корейските имена се изписват също на срички Юн Сок Йол (윤석열), но се произнася като Юн (фамилията) Сокьол (личното име).
4. Въвеждането на азбуката
Както в България, така и в Корея, налагането на нова писменост не е приета единодушно. Въпреки настойчивостта на краля, много висши чиновници се противопоставят на идеята елитарната китайска писменост да бъде заменена от проста азбука, при това измислена от роб. Затова налагането на новата писменост е бавно и трудно.
Скоро след смъртта на Седжон, макар той винаги да е уважаван като най-великия крал на Чосонската династия в Корея, неговата азбука е изместена отново от китайската като официална писменост на държавната администрация. Едва няколко века по-късно хангъл отново се завръща като основна писменост и накрая напълно измества китайските йероглифи.
5. Ден на корейската писменост и култура
За дата на създаването на корейската азбука се счита 9 октомври 1446 г., когато е официално публикувана от крал Седжон. Както много малко държави по света имат собствена писменост, така и още по-малко имат ден на своята писменост и култура. И ако за България това е 24 май, то корейската азбука се чества като официален празник на 9 октомври.
6. Писменост на жените и робите
Още в самото начало идеята на крал Седжон е създаването на писменост, на която абсолютно всички да могат да пишат и четат. И така да се постигне пълно ограмотяване на населението, за да се спомогне равенството между всички, без значение от пол и социален статус – да може дори робът да прочете за правата си, а селянинът да прочете книги за отглеждането на реколтата и да има по-добър добив. Една твърде революционна идея за времето си.
Затова в крайна сметка новата азбука е отхвърлена от политическия и социален елит и получава статут само на „азбука за жените и робите“. В продължение на няколко века обаче хангълът все пак изпълнява добре своята функция да помага, дори на най-бедните и онеправданите, да получат някакъв достъп до образование.
7. Анатомичните букви
Това, което прави корейската азбука най-леката, но гениална писменост в света, е, че съгласните букви всъщност изобразяват позицията на езика спрямо небцето, зъбите или гърлото, при произнасяне на съответния звук, а гласните букви имитират мимиката на устните. Това прави хангъл толкова лесно разбираема и лесна за научаване писменост. Не са ви необходими повече от 2 часа, за да се научите да чете на хангъл.
8. Вертикално или хоризонтално
В началото на хангъл се пишело вертикално и колонките се подреждат от дясно наляво, по подобие на китайската писменост. Но в съвремието се пише хоризонтално, от ляво надясно.
9. Нива на учтивост
Уникалност на корейската граматика е наличието на 6 различни нива на учтивост. В корейския език няма спрежение на глаголите по род и число, но има по ниво на учтивост. Глаголите добиват различни окончания в зависимост дали говориш с по-млад и по-нисш по длъжност от теб, равен или по-възрастен и висшестоящ. Затова има официален, полуофициален, учтив, фамилиарен, интимен и обикновен стил на речта.
Тъй като йерархията още е от ключово значение в корейското общество, нивата на учтивост в разговора трябва да се спазват безусловно. При това корейците не са склонни да проявяват разбиране към чужденците, които пренебрегват, дори и от незнание, тези йерархични правила.
10. Северна и Южна Корея вече имат различен език
В една толкова малка държава като Южна Корея има множество диалекти, някои от тях силно отличаващи се от приетия за официален сеулски диалект. Но още по-големи са различията в езика, граматиката и произношението между Южна и Северна Корея.
Макар и допреди 70 години да са били една държава, официалният език се променя с годините разделение и днес южно- и севернокорейският все повече приличат на 2 отделни езика, макар и с общи корени. Нещо като българския и (полу)признатия за отделен език македонски.
Силвия и запален пътешественик, който силно обича предизвикателствата. Живяла е дълги години във Венецуела, която след това заменя с точка в другия край на света – Южна Корея. Така опознава два напълно различни свята и истински се влюбва в тези две култури.