Вероятно сте виждали кучета, които имат много външни прилики с немската овчарка, но и същевременно се различават – по-светли са, по-пъргави и по-малки по размер. Малиноа! Разбира се, в следващите редове ще стане въпрос за точно тази част от породата белгийска овчарка (фр. Chien de Berger Belge). За справка останалите разновидности са: Грюнендал, Лакеноа, Тервюрен
Историята на белгийската овчарка датира още от 80-те години на XIX в. Малиноа произхожда от гр. Мехелен в северозападния район на Белгия. Белгийски фермери започват да развъждат породата с локални овчарски кучета.
Със своята атлетична структура и бърза реакция, кучетата Малиноа са идеален партньор за хора с активен начин на живот. А защо тази порода е толкова специална? Ето 10 интересни факта за тази енергична, работоспособна и смела порода.
1. Първоначално са били развъждани, за да бъдат пастири
С течение на времето обаче тяхното предназначение се е разширило. Представителите на Малиноа са първите кучета, използвани от белгийската полиция.
2. Мъжките са с дължина 60-66 см, докато женските – 55-60 см
Теглото на овчарките Малиноа варира между 27,5 и 28,5 кг. Те са по-малки от немските овчарки и именно това ги прави по-подходящи при претърсване на по-тесни и малки пространства.
3. Малиноа живеят средно между 10 и 14 г.
Предразположени са обаче към определени болести: катаракта, епилепсия, проблеми с щитовидната жлеза, панус и т.н. Белгийските овчарки Малиноа генетично са застрашени и от тазобедрена дисплазия.
4. Особено предразположени са към атрофия на ретината
Въпреки че не е болезнена, атрофията на ретината може да увреди зрението на кучето, най-вече способността му да вижда в късните часове на денонощието.
5. Козината им е двойна
Малиноа е единственият представител на белгийската овчарка, който има двойна козина, която същевременно е къса и гладка.
6. От 1959 г. до днес
За първи път белгийската овчарка Малиноа е призната през 1959 г. от Американския киноложи клуб. Това се случва 48 години след вписването на други 2 вида белгийска овчарка в регистъра на породите на клуба.
7. Малиноа имат необикновено развито обоняние
Представителите на Малиноа имат необикновено обоняние, може би по-добро от това на немската овчарка и булдога. Заради това си умение представителите на Малиноа се използват в правоприлагането, в спасителни операции и при обезвреждане на бомби.
8. Невероятно работоспособни и напълно отдадени
Поради голямата им работна етика и неизменната им любов към техните стопани, Малиноа обикновено работят в полицията и в армията. Пример за това е тяхната важна роля в Първата световна война. Те се били използвани за всевъзможни цели: кучета пратеници, кучета на Червения кръст, теглили са огнестрелни оръжия, колички с оръжия, както и колички за линейки.
9. Разходките не са им достатъчни
Причината е голямата им енергичност. Освен разходки подходящи начини за изразходване на излишната им енергия са излетите, плуването и бягането. В случай, че не изразходват енергията си, те стават агресивни.
10. Имат „черна маска” на муцуната си
Измежду четирите вида белгийски овчарки само представителите на Малиноа имат подобна окраска на муцуната си.
Мирослав е студент във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимавал се е с музика през голяма част от живота си. Интересите му се разпростират от изкуство и чужди езици до история и (гео)политика. Обича черния цвят, кучетата и природата. Вярва в думите на Сервантес: „Свободата е най-висшето благо!“
