Той е арменец с ливански произход и испанско гражданство. Виртуоз с вродена страст към цигулката. Концертите му са истински спектакли, а музиката му е магична. Ара Маликян има зад гърба си 25 албума, свири като гост музикант в десетки други и то без да броим филмовата музика, която е сътворил.
Роден е на 14 септември 1968 г. в Бейрут, Ливан. От малък се сближава с цигулката под ръководството на своя баща – арменец и цигулар любител, от когото малкият Ара се учи да свири главно в духа на ливанските музикални традиции.
На 12 години той вече има солидна подготовка, а на 15 става най-младият студент в музикалното училище в Хановер, където е специално поканен да учи със стипендия от германското правителство.
По-късно продължава обучението си в музикалното училище в Лондон, като в същото време получава уроци от преподаватели като Франко Гули, Руджеро Ричи, Иври Гитлис и членовете на Alban Berg квартет.
Свирил е с Токийския Симфоничен Оркестър, камерните оркестри на Цюрих, Лондон и Женева, бил е част и от оркестрите на Белград, Мадрид и Тулуза, записвал е музиката за филми на Карлос Саура и Педро Алмодовар. Днес свири в Симфоничния оркестър на Мадрид.
В музикалния си стил вплита музиката на различни култури – от Близкия Изток (арабска и еврейска), Централна Европа, Аржентина (танго) и Испания (фламенко). Освен като виртуозен музикант, Ара Маликян се оказва и страхотен артист. Доказателство е новият филм на Карлос Саура „Хота: Отвъд фламенкото“, който може да бъде видян.
„Не го познавах, преди да го гледам в едно телевизионно предаване за млади таланти. Бях впечатлен тогава, а когато се запознахме, се оказа още по-прекрасен човек. Излъчва благородство и уникална харизма“, споделя Карлос Саура първите си впечатления от Ара.
През 2017 година Ара Маликян гостува у нас по покана на „БГ Саунд Стейдж“ и с подкрепата на Посолство на Кралство Испания и Институт Сервантес. Виртуозът разказа „Невероятната история на една цигулка“ пред родната публика в Зала 1 на НДК.
Големият цигулар Ара Маликян е поредната звезда, която поканихме да участва в инициативата ни „10-те най на…“. Ето неговата десетка.
1. Как би се описал(а) с 3 позитивни и 3 негативни думи?
Вкъщи – луд. Сред приятелите – лунатик. По душа – мрачен.
2. Когато станеш сутрин… съм много активен!
3. Най-добре се чувстваш, когато… свиря на цигулка. Музиката има огромна власт да променя хората, да ги кара да са щастливи, да разбива границите им, затова за мен тя е като много важна материя в света. Тя промени живота ми и ме направи щастлив. Като следствие, аз се опитвам да правя другите щастливи. Това е силата на изкуството, културата и в частност – на музиката.
4. Какво би правил(а) с удоволствие, но все не ти остава време?
Да играя футбол.
5. Когато искаш… се боря много. Работил съм усилено, нищо не ми е подарено. Всичко, което се постига с големи жертви, носи особена стойност. Ако сам си вървял по такъв път, ставаш чувствителен, знаеш да цениш и си състрадателен към трудностите на другите, готов си да помагаш. Колкото повече трудности си преживял, толкова по-състрадателен си.
6. Когато си на път, обичаш да слушаш… смеха на приятелите си.
7. Кое е най-ценното нещо, което си научил(а) в живота си?
Любовта и изкуството! Това са най-важните неща. А когато обичаш хората през музиката, става още по-лесно. Самата музика те прави щастлив и отворен към другите.
8. Коя е най-нелепата грешка, която често повтаряш?
Ами, всички сме хора на тази земя и всеки от нас допуска грешки. Но грешките са нещо много хубаво, всъщност.
9. С кого би искал(а) да се смениш за един ден и защо?
Никога не съм искал да направя подобно нещо, нито за миг. Не знам! Харесва ми да съм си аз – въпреки всички грешки и глупости, които съм правил. Щастлив съм в сегашното си положение.
10. Как си представяш живота си след 10 години?
Надявам се да не се е променил особено, защото сега се определям като истински щастлив човек. Правя това, което обичам – свиря на цигула. Надявам се след 10, 20… 40 години да правя все същото.
