Наричат Йордан Йовков „певеца на Добруджа“ и „майстора на късия разказ“. 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби на над 37, сред които арабски, виетнамски, китайски, персийски, фински, хинди, шведски, японски. Прекарвал часове в наблюдаване на хората и слушане на неволите им. Записвал ги и след това някои от тях ставали основа на историите му.
Рисувал много добре и първо скицирал героите си, а после ги описвал. Бил затворен, обичал самотата, ненавиждал светския живот и около него трябвало да се пази тишина. Бил перфекционист в облеклото, държал да е идеално изпран и изгладен. През целия си живот пазел диети, а в опит да откаже цигарите постоянно обикалял с незапалена в устата си. Любопитните факти за Йордан Йовков са в следващите редове.
1. Родителите
Бащата – Стефан Йовков, бил заможен човек, училищен настоятел. Майката – Пена Йовкова, била търговска дъщеря, която се славела с хубостта си и веселия си нрав.
2. Раждането
Йордан Стефанов Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в село Жеравна, което по това време се намира в Източна Румелия. Той е петото от общо шестте деца в семейството. Има трима по-големи братя – Йосиф, Николай и Бойчо, една по-голяма сестра – Съба, и един по-малък брат – Коста.
3. Пророчеството
През 1900 г. завършва гимназия в София. Учителят му по литература е Иван Грозев и след като прочита една домашна работа на Йордан, му предсказва светло бъдеще на писател. Казва пред всичките му съученици, че е надарен с тънка и дълбока наблюдателност и език с жива изразителност.
4. Образованието
Завършва Школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението “Под тежкия кръст”. През февруари 1904 г. се уволнява от армията с чин подпоручик от запаса. Записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. Връща се в Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран.
5. Несподелените любови
Влюбчив е, но трудно изразява чувствата си. А е и ревнив до болка. Първата му несподелена любов е към учителката Екатерина Русева. Когато разбира, че тя си пише с банков чиновник от София, започва постоянно да му изпраща писма и дори го заплашва с дуел. Русева се мести в друго село, а Йовков заявява, че ще се самоубие, ако тя не се омъжи за него. Влюбва се и в други свои колежки, сред които Ана Салова, Елена Атанасова, Йорданка Симеонова, Мара Рафаилова. В романа си „Приключенията на Гороломов“ с ирония описва някои от своите любовни перипетии.
През 1906 г. се влюбва в 18-годишната Дора Габе, която е сестра на неговия приятел Сеня. Той много добре знае за ревността на Йордан и никога не го оставя насаме със сестра си. А Йовков толкова се притеснява да не бъде отхвърлен, че така и не отваря дума за чувствата си. Когато през 1934 г. излизат първите части на романа „Чифликът край границата“, Дора веднага разбира, че тя е прототип на главната героиня Нона. След това се запознава с Елисавета Багряна. Тя е на 21, той – на 34. Двамата се разхождат с часове, говорейки за поезия. Но Йовков отново се бои да признае за бушуващите в него чувства и я губи.
6. Войните
На 20 септември 1912 г. Йордан Йовков е мобилизиран и пристига в Бургас заедно с по-малкия си брат Коста. Постъпва в състава на новосформирания 41 пехотен полк. Назначен е за командир на 5 рота и участва в кръвопролитните боеве с турците край Кайпа, Одрин и Чаталджа. За проявен героизъм е награден с орден за храброст. През Междусъюзническата война, на 18 юни 1913 г., е ранен в крака по време на битката при Дойран, а неговите войници го носят на гръб повече от 4 километра, за да го спасят от гръцки плен.
На 28 юли е произведен в чин поручик. През есента на 1915 г. отново е мобилизиран и участва в Първата световна война като командир на рота. Изпратен е в беломорския град Царево (в наши дни Ксанти), в новосформираната 9 погранична дружина. В хода на войната е командирован в редакцията на списание „Военни известия“ и посещава отделните фронтове, на които воюват българските войски. На 1 януари 1918 г. е повишен в капитански чин и като ротен командир участва в потушаването на войнишкия бунт при Владая.
7. Семейството
Писателят среща Деспина Колева през 1917 г., докато е в отпуска от фронта. Тя е с 16 години по-млада и е студентка последна година в Историко-географския факултет на Софийския университет. Въпреки че дланта и пръстите на едната ѝ ръка да са недоразвити, тя е изящно момиче с пленяващ характер и Йовков се влюбва. Венчават се на 15 декември 1918 г. в Добрич, в родната къща на Деспина. Нито една от неговите героини не въплъщава чертите ѝ, но Йовков я ревнува дори от миналото ѝ и ритуално изгаря любовните писма на Христо Ясенов до нея. На 9 октомври 1919 г. във Варна се ражда единствената им дъщеря – Елка.
8. Бягството
Когато Южна Добруджа е дадена на Румъния, писателят го изживява като лична драма. Преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. Известно време преподава във Варненската мъжка гимназия. През 1920 г. единодушно е избран за член на Съюза на писателите. Не след дълго успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ. Затрупват го със задължения, постоянно го понижават в длъжност и го местят в различни консулства. Принуден е дори да се обърне към Дора Габе за ходатайство. Научил, че му гласят уволнение, за да поставят на мястото му друг, той я моли за помощ. Поетесата се застъпва за него и опитите за отстраняването му спират. Но той сам напуска през 1927 г.
9. Обратно в родината
Установява се в София и на 19 ноември 1927 г. е назначен за преводач към Министерство на външните работи. Работи и като сътрудник на вестник „La Bulgarie“. В края на 1935 г. е назначен за хоноруван сътрудник на вестник „Нови дни“, където работи до закриването му. На 21 февруари 1936 г. е назначен за помощник-редактор II степен в Дирекцията по печата.
10. Смъртта
На 19 септември 1937 г. заминава на лечение в Хисаря. Оттам изпраща последното си писмо до Деспина. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и на 14 октомври е опериран по спешност в Католическата болница там. Открит му е рак на стомаха в напреднал стадий. Освен това рак в жлъчката и апендисит (възпаление на апендикса). Умира на 15 октомври 1937 г. Погребан е в Централните софийски гробища.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
